1 И една събота, първата след втория ден на Пасхата, като минаваше Той през нивите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.

Now on the second Sabbath after the first, he was going through the grain fields. His disciples plucked the heads of grain and ate, rubbing them in their hands.

2 А някои от фарисеите казаха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?

But some of the Pharisees said to them, “Why do you do that which is not lawful to do on the Sabbath day?”

3 И сус им отговори: Не сте ли чели това, което направи Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него,

Jesus, answering them, said, “Haven’t you read what David did when he was hungry, he, and those who were with him;

4 к ак влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, даде и на онези, които бяха с него - а от тези хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?

how he entered into God’s house, and took and ate the show bread, and gave also to those who were with him, which is not lawful to eat except for the priests alone?”

5 К аза им още: Човешкият Син е господар на съботата. Изцеляването на човека с изсъхналата ръка

He said to them, “The Son of Man is lord of the Sabbath.”

6 И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка беше изсъхнала.

It also happened on another Sabbath that he entered into the synagogue and taught. There was a man there, and his right hand was withered.

7 И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.

The scribes and the Pharisees watched him, to see whether he would heal on the Sabbath, that they might find an accusation against him.

8 Н о Той знаеше мислите им и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи на средата. И той стана и се изправи.

But he knew their thoughts; and he said to the man who had the withered hand, “Rise up, and stand in the middle.” He arose and stood.

9 Т огава Исус им каза: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота - добро ли да прави или зло, да спаси ли живот или да погуби?

Then Jesus said to them, “I will ask you something: Is it lawful on the Sabbath to do good, or to do harm? To save a life, or to kill?”

10 И като ги изгледа всички, каза на човека: Протегни ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.

He looked around at them all, and said to the man, “Stretch out your hand.” He did, and his hand was restored as sound as the other.

11 А те излязоха извън себе си от гняв и обсъждаха помежду си какво биха могли да направят на Исус. Избиране на дванадесетте апостоли

But they were filled with rage, and talked with one another about what they might do to Jesus.

12 П рез онези дни Исус се изкачи на планината да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

In these days, he went out to the mountain to pray, and he continued all night in prayer to God.

13 И като се съмна, повика учениците Си и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:

When it was day, he called his disciples, and from them he chose twelve, whom he also named apostles:

14 С имон, когото и нарече Петър, и брат му Андрей, Яков и Йоан, Филип и Вартоломей,

Simon, whom he also named Peter; Andrew, his brother; James; John; Philip; Bartholomew;

15 М атей и Тома, Яков Алфеев и Симон, наречен Зилот,

Matthew; Thomas; James, the son of Alphaeus; Simon, who was called the Zealot;

16 Ю да, брат на Яков, и Юда Искариотски, който и стана предател.

Judas the son of James; and Judas Iscariot, who also became a traitor.

17 И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от народ от цяла Юдея и Йерусалим и от крайбрежието на Тир и Сидон, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;

He came down with them, and stood on a level place, with a crowd of his disciples, and a great number of the people from all Judea and Jerusalem, and the sea coast of Tyre and Sidon, who came to hear him and to be healed of their diseases;

18 с ъщо и измъчваните от нечисти духове бяха изцелявани.

as well as those who were troubled by unclean spirits, and they were being healed.

19 И цялото множество се стараеше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеляваше всички. Блаженствата

All the multitude sought to touch him, for power came out of him and healed them all.

20 И Той повдигна очи към учениците Си и каза: Блажени сте вие, сиромаси, защото е ваше Божието царство.

He lifted up his eyes to his disciples, and said, “Blessed are you who are poor, God’s Kingdom is yours.

21 Б лажени вие, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени вие, които плачете сега, защото ще се засмеете.

Blessed are you who hunger now, for you will be filled. Blessed are you who weep now, for you will laugh.

22 Б лажени сте, когато ви намразят човеците и когато ви отлъчват от себе си и ви оскърбяват, и отхвърлят името ви като лошо заради Човешкия Син;

Blessed are you when men shall hate you, and when they shall exclude and mock you, and throw out your name as evil, for the Son of Man’s sake.

23 в ъзрадвайте се в онзи ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така постъпваха с пророците.

Rejoice in that day, and leap for joy, for behold, your reward is great in heaven, for their fathers did the same thing to the prophets.

24 Н о горко на вас, богатите, защото сте получили вече утехата си.

“But woe to you who are rich! For you have received your consolation.

25 Г орко на вас, които сега сте наситени, защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще скърбите и ще плачете.

Woe to you, you who are full now, for you will be hungry. Woe to you who laugh now, for you will mourn and weep.

26 Г орко на вас, когато всички човеци заговорят ласкаво за вас, защото бащите им така постъпваха с лъжепророците. Любовта към враговете

Woe, when men speak well of you, for their fathers did the same thing to the false prophets.

27 Н о на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тези, които ви мразят,

“But I tell you who hear: love your enemies, do good to those who hate you,

28 б лагославяйте тези, които ви проклинат, молете се за тези, които ви правят пакост.

bless those who curse you, and pray for those who mistreat you.

29 Н а този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.

To him who strikes you on the cheek, offer also the other; and from him who takes away your cloak, don’t withhold your coat also.

30 Д ай на всеки, който ти поиска, и не искай обратно нещата си от този, който ги отнема.

Give to everyone who asks you, and don’t ask him who takes away your goods to give them back again.

31 И както желаете да постъпват човеците с вас, така и вие постъпвайте с тях.

“As you would like people to do to you, do exactly so to them.

32 П онеже ако обичате само онези, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат онези, които тях обичат.

If you love those who love you, what credit is that to you? For even sinners love those who love them.

33 И ако правите добро само на онези, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.

If you do good to those who do good to you, what credit is that to you? For even sinners do the same.

34 И ако давате назаем само на тези, от които се надявате да получите обратно, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците дават назаем на грешници, за да получат обратно същото.

If you lend to those from whom you hope to receive, what credit is that to you? Even sinners lend to sinners, to receive back as much.

35 Н о вие обичайте неприятелите си, правете добро и давайте назаем, без да очаквате да получите нещо в замяна; и наградата ви ще бъде голяма и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите.

But love your enemies, and do good, and lend, expecting nothing back; and your reward will be great, and you will be children of the Most High; for he is kind toward the unthankful and evil.

36 И така, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден. Отношението към ближния

“Therefore be merciful, even as your Father is also merciful.

37 Н е съдете и няма да бъдете съдени; не осъждайте и няма да бъдете осъждани; прощавайте и ще бъдете простени;

Don’t judge, and you won’t be judged. Don’t condemn, and you won’t be condemned. Set free, and you will be set free.

38 д авайте и ще ви се дава; добра мярка - натъпкана, стръскана, препълнена, ще ви дават в пазвата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.

“Give, and it will be given to you: good measure, pressed down, shaken together, and running over, will be given to you. For with the same measure you measure it will be measured back to you.”

39 К аза им една притча: Може ли слепец да води слепеца? Няма ли да паднат и двамата в яма?

He spoke a parable to them. “Can the blind guide the blind? Won’t they both fall into a pit?

40 У ченикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенства, ще бъде като учителя си.

A disciple is not above his teacher, but everyone when he is fully trained will be like his teacher.

41 И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око?

Why do you see the speck of chaff that is in your brother’s eye, but don’t consider the beam that is in your own eye?

42 И ли как можеш да кажеш на брат си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! Първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в окото на брат ти. Всяко дърво се познава по своя плод

Or how can you tell your brother, ‘Brother, let me remove the speck of chaff that is in your eye,’ when you yourself don’t see the beam that is in your own eye? You hypocrite! First remove the beam from your own eye, and then you can see clearly to remove the speck of chaff that is in your brother’s eye.

43 З ащото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.

For there is no good tree that produces rotten fruit; nor again a rotten tree that produces good fruit.

44 П онеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.

For each tree is known by its own fruit. For people don’t gather figs from thorns, nor do they gather grapes from a bramble bush.

45 Д обрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говори устата му.

The good man out of the good treasure of his heart brings out that which is good, and the evil man out of the evil treasure of his heart brings out that which is evil, for out of the abundance of the heart, his mouth speaks.

46 И защо Ме призовавате: Господи, Господи!, а не вършите това, което казвам?

“Why do you call me, ‘Lord, Lord,’ and don’t do the things which I say?

47 В секи, който идва при Мен и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.

Everyone who comes to me, and hears my words, and does them, I will show you who he is like.

48 П рилича на човек, който, като строеше къща, направи дълбок изкоп и положи основа на скала; и когато стана наводнение, реката се устреми върху онази къща, но не можа да я поклати, защото бе здраво построена.

He is like a man building a house, who dug and went deep, and laid a foundation on the rock. When a flood arose, the stream broke against that house, and could not shake it, because it was founded on the rock.

49 А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа, върху която се устреми реката и тя начаса рухна; и срутването на онази къща беше голямо.

But he who hears, and doesn’t do, is like a man who built a house on the earth without a foundation, against which the stream broke, and immediately it fell, and the ruin of that house was great.”