1 С лед като мадиамският жрец Йотор, Моисеевият тъст, чу за всичко, което Бог извършил за Моисей и за народа Си Израел, как Господ извел Израел от Египет,

Now Jethro, the priest of Midian, Moses’ father-in-law, heard of all that God had done for Moses, and for Israel his people, how that Yahweh had brought Israel out of Egypt.

2 т о Моисеевият тъст Йотор взе Сепфора, Моисеевата жена (след като я беше изпратил назад),

Jethro, Moses’ father-in-law, received Zipporah, Moses’ wife, after he had sent her away,

3 и двамата ѝ сина (от които името на единия беше Гирсом, защото Моисей беше казал: Пришълец станах в чужда земя;

and her two sons. The name of one son was Gershom, for Moses said, “I have lived as a foreigner in a foreign land”.

4 и мето на другия беше Елиезер, защото Моисей беше казал: Бащиният ми Бог ми стана помощник и ме избави от фараоновия меч);

The name of the other was Eliezer, for he said, “My father’s God was my help and delivered me from Pharaoh’s sword.”

5 и Йотор, Моисеевият тъст, дойде при Моисей със синовете му и с жена му в пустинята до Божията планина, където се беше разположил на стан,

Jethro, Moses’ father-in-law, came with his sons and his wife to Moses into the wilderness where he was encamped, at the Mountain of God.

6 и извести на Моисей: Аз, тъст ти Йотор, идвам при тебе с жена ти и двамата ѝ сина с нея.

He said to Moses, “I, your father-in-law Jethro, have come to you with your wife, and her two sons with her.”

7 Т огава Моисей излезе да посрещне тъста си, поклони се и го целуна; и като се разпитаха един друг за здравето си, влязоха в шатъра.

Moses went out to meet his father-in-law, and bowed and kissed him. They asked each other of their welfare, and they came into the tent.

8 И Моисей разказа на тъста си всичко, което беше направил Господ на фараон и на египтяните заради Израел, и всички мъчнотии, които ги сполетяха по пътя, и как Господ ги избави.

Moses told his father-in-law all that Yahweh had done to Pharaoh and to the Egyptians for Israel’s sake, all the hardships that had come on them on the way, and how Yahweh delivered them.

9 А Йотор се зарадва много за цялото добро, което Господ беше направил на Израел, като го избави от ръката на египтяните.

Jethro rejoiced for all the goodness which Yahweh had done to Israel, in that he had delivered them out of the hand of the Egyptians.

10 Т огава Йотор каза: Благословен Господ, Който ви избави от ръката на египтяните и от фараоновата ръка, Който избави народа от ръката на египтяните.

Jethro said, “Blessed be Yahweh, who has delivered you out of the hand of the Egyptians, and out of the hand of Pharaoh; who has delivered the people from under the hand of the Egyptians.

11 С ега зная, че Господ е по-велик от всички богове - даже и в това, с което те се гордееха, Той ги превъзхожда.

Now I know that Yahweh is greater than all gods because of the thing in which they dealt arrogantly against them.”

12 Т огава Моисеевият тъст Йотор взе всеизгаряне и жертви, за да принесе на Бога; и Аарон и всички Израелеви старейшини дойдоха да ядат хляб с Моисеевия тъст пред Бога.

Jethro, Moses’ father-in-law, took a burnt offering and sacrifices for God. Aaron came with all the elders of Israel, to eat bread with Moses’ father-in-law before God.

13 Н а другия ден Моисей седна да съди народа; и народът стоеше около Моисей от сутрин до вечер.

On the next day, Moses sat to judge the people, and the people stood around Moses from the morning to the evening.

14 А Моисеевият тъст, като видя всичко, което той вършеше за народа, каза: Какво е това, което правиш с народа? Защо седиш сам и целият народ стои около теб от сутрин до вечер?

When Moses’ father-in-law saw all that he did to the people, he said, “What is this thing that you do for the people? Why do you sit alone, and all the people stand around you from morning to evening?”

15 А Моисей отговори на тъста си: Защото народът идва при мене да се допитва до Бога.

Moses said to his father-in-law, “Because the people come to me to inquire of God.

16 К огато имат дело, идват при мен; и аз съдя между двамата противници и им пояснявам Божиите наредби и закони.

When they have a matter, they come to me, and I judge between a man and his neighbor, and I make them know the statutes of God, and his laws.”

17 Н о Моисеевият тъст каза: Това, което правиш, не е добро.

Moses’ father-in-law said to him, “The thing that you do is not good.

18 И ти ще се измъчиш, и този народ, който е с тебе, защото това е много тежко за тебе; не можеш да го вършиш сам.

You will surely wear away, both you, and this people that is with you; for the thing is too heavy for you. You are not able to perform it yourself alone.

19 С ега послушай думите ми; ще те посъветвам - и Бог да бъде с тебе. Ти стой между народа и Бога, за да представяш делата пред Бога;

Listen now to my voice. I will give you counsel, and God be with you. You represent the people before God, and bring the causes to God.

20 и ги поучавай в наредбите и законите и им показвай пътя, по който трябва да ходят, и делата, които трябва да вършат.

You shall teach them the statutes and the laws, and shall show them the way in which they must walk, and the work that they must do.

21 Н о при това измежду целия народ си избери способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, и постави над народа такива за хилядници, стотници, петдесетници и десетници;

Moreover you shall provide out of all the people able men which fear God: men of truth, hating unjust gain; and place such over them, to be rulers of thousands, rulers of hundreds, rulers of fifties, and rulers of tens.

22 и те нека съдят народа винаги - всяко голямо дело нека донасят пред теб, а всяко малко дело нека отсъждат сами; така ще ти олекне и те ще носят товара заедно с теб.

Let them judge the people at all times. It shall be that every great matter they shall bring to you, but every small matter they shall judge themselves. So shall it be easier for you, and they shall share the load with you.

23 А ко направиш това и ако Бог така ти заповяда, тогава ще можеш да издържиш; и целият този народ ще се разотиде доволен.

If you will do this thing, and God commands you so, then you will be able to endure, and all these people also will go to their place in peace.”

24 И Моисей послуша думите на тъста си и направи всичко, което му каза.

So Moses listened to the voice of his father-in-law, and did all that he had said.

25 М оисей избра способни мъже измежду целия Израел, които постави началници над народа - хилядници, стотници, петдесетници и десетници.

Moses chose able men out of all Israel, and made them heads over the people, rulers of thousands, rulers of hundreds, rulers of fifties, and rulers of tens.

26 Т е съдеха народа по всяко време; трудните дела донасяха на Моисей, а за всяко малко дело отсъждаха сами.

They judged the people at all times. They brought the hard causes to Moses, but every small matter they judged themselves.

27 С лед това Моисей изпрати тъста си и той се върна в своята земя.

Moses let his father-in-law depart, and he went his way into his own land.