1 П о онова време в Израел нямаше цар; в онези дни Дановото племе си търсеше дял от наследство, където да се засели, защото до този момент не им се беше паднало наследство сред Израелевите племена.

In those days there was no king in Israel. In those days the tribe of the Danites sought an inheritance to dwell in; for to that day, their inheritance had not fallen to them among the tribes of Israel.

2 И Дановите потомци изпратиха от рода си петима мъже от племето, храбри мъже, от Сарая и от Естаол, за да съгледат земята и да я изучат, като им заръчаха: Идете, изучете земята. И те стигнаха до Михеевата къща, в Ефремовата хълмиста земя, и там пренощуваха.

The children of Dan sent five men of their family from their whole number, men of valor, from Zorah, and from Eshtaol, to spy out the land, and to search it. They said to them, “Go, explore the land!” They came to the hill country of Ephraim, to the house of Micah, and lodged there.

3 К огато се приближиха до Михеевата къща, познаха гласа на младия левит, отбиха се там и го попитаха: Кой те доведе тук? Какво правиш на това място? И защо си тук?

When they were by the house of Micah, they knew the voice of the young man the Levite; so they turned aside there, and said to him, “Who brought you here? What do you do in this place? What do you have here?”

4 А той им обясни какво беше направил Михей за него и им каза: Той ме нае и аз му станах свещеник.

He said to them, “Thus and thus has Micah dealt with me, and he has hired me, and I am become his priest.”

5 Т е му казаха: Допитай се тогава до Бога, за да узнаем дали ще бъде благополучно пътуването, което сме предприели.

They said to him, “Please ask counsel of God, that we may know whether our way which we go shall be prosperous.”

6 А свещеникът им отговори: Вървете с мир; пътуването, което сте предприели, е пред Господа.

The priest said to them, “Go in peace. Your way in which you go is before Yahweh.”

7 Т огава петимата мъже тръгнаха. Когато стигнаха в Лаис, видяха, че народът в него живееше спокойно, както сидонците, без грижи и без страх, защото в земята нямаше властелин, който да ги притеснява с нещо. Те бяха далеч от сидонците и нямаха отношения с никого.

Then the five men departed, and came to Laish, and saw the people who were there, how they lived in safety, in the way of the Sidonians, quiet and secure; for there was no one in the land, possessing authority, that might put them to shame in anything, and they were far from the Sidonians, and had no dealings with anyone else.

8 И така, мъжете се върнаха при братята си в Сарая и Естаол. Братята им ги попитаха: Какво е предложението ви?

They came to their brothers at Zorah and Eshtaol; and their brothers asked them, “What do you say?”

9 А те отговориха: Станете, нека да отидем против тях. Видяхме - земята е много добра. Няма ли да предприемете нещо? Не се двоумете, вървете, влезте в земята и я завладейте.

They said, “Arise, and let us go up against them; for we have seen the land, and behold, it is very good. Do you stand still? Don’t be slothful to go and to enter in to possess the land.

10 К ато стигнете там, ще намерите народ, който живее безгрижно и в обширна територия, в която няма оскъдност от нищо, каквото ражда земята (защото Бог я даде в ръката ни).

When you go, you will come to an unsuspecting people, and the land is large; for God has given it into your hand, a place where there is no lack of anything that is in the earth.”

11 И така, тръгнаха оттам, шестстотин мъже от Дановия род, от Сарая и Естаол, препасани с оръжия за бой.

The family of the Danites set out from Zorah and Eshtaol, with six hundred men armed with weapons of war.

12 П о пътя те разположиха стан в Кириат-иарим, в Юда; затова нарекоха онова място Маханедан, както се казва и до днес. То се намира зад Кириат-иарим.

They went up and encamped in Kiriath Jearim, in Judah. Therefore they called that place Mahaneh Dan, to this day. Behold, it is behind Kiriath Jearim.

13 И оттам преминаха в Ефремовата хълмиста земя и стигнаха до Михеевата къща.

They passed from there to the hill country of Ephraim, and came to the house of Micah.

14 Т огава петимата мъже, които бяха ходили да съгледат местността Лаис, казаха на братята си: Знаете ли, че в този дом има ефод и домашни идоли, изваян идол и леян кумир? Затова помислете какво трябва да направите.

Then the five men who went to spy out the country of Laish answered, and said to their brothers, “Do you know that there is in these houses an ephod, and teraphim, and an engraved image, and a molten image? Now therefore consider what you have to do.”

15 И така, те се отбиха там и отидоха в къщата на младия левит в Михеевата къща, и го поздравиха.

They turned aside there, and came to the house of the young Levite man, even to the house of Micah, and asked him how he was doing.

16 А шестстотинте мъже, които бяха от Дановите синове, останаха препасани с оръжията за бой при входа на вратата.

The six hundred men armed with their weapons of war, who were of the children of Dan, stood by the entrance of the gate.

17 Т огава петимата мъже, които бяха отишли да съгледат земята, отидоха, влязоха там и взеха изваяния идол, ефода, домашните идоли и леяния кумир; а свещеникът стоеше при входа на вратата с шестстотинте мъже, които бяха препасани с оръжията за бой.

The five men who went to spy out the land went up, and came in there, and took the engraved image, the ephod, the teraphim, and the molten image; and the priest stood by the entrance of the gate with the six hundred men armed with weapons of war.

18 И когато те влязоха в Михеевата къща и изнесоха изваяния идол, ефода, домашните идоли и леяния кумир, свещеникът им каза: Какво правите?

When these went into Micah’s house, and took the engraved image, the ephod, the teraphim, and the molten image, the priest said to them, “What are you doing?”

19 А те му отговориха: Мълчи! Сложи ръка на устата си, ела с нас и ни бъди отец и свещеник. По-добре ли ти е да бъдеш свещеник на дома на един човек или да бъдеш свещеник на едно племе и на един род в Израел?

They said to him, “Hold your peace, put your hand on your mouth, and go with us, and be to us a father and a priest. Is it better for you to be priest to the house of one man, or to be priest to a tribe and a family in Israel?”

20 Т огава свещеникът се зарадва и като взе ефода, домашните идоли и изваяния идол, отиде сред народа.

The priest’s heart was glad, and he took the ephod, the teraphim, and the engraved image, and went with the people.

21 Т е се обърнаха и тръгнаха, като поставиха пред себе си децата, добитъка и по-скъпите си вещи.

So they turned and departed, and put the little ones, the livestock, and the goods before them.

22 К огато се бяха отдалечили от Михеевата къща, хората от къщите, съседни на Михеевия дом, се събраха и настигнаха Дановите синове.

When they were a good way from the house of Micah, the men who were in the houses near Micah’s house gathered together and overtook the children of Dan.

23 И като извикаха към Дановите синове, те се обърнаха и казаха на Михей: Какво ти е, че си събрал при себе си такава тълпа?

As they cried to the children of Dan, they turned their faces, and said to Micah, “What ails you, that you come with such a company?”

24 А той отговори: Взехте ми боговете, които си направих, и свещеника и тръгнахте. За мене нищо не остана! А сега ми казвате: Какво ти е?

He said, “You have taken away my gods which I made, and the priest, and have gone away! What more do I have? How can you ask me, ‘What ails you?’”

25 А Дановите синове му казаха: Да не чуваме гласа ти между нас, да не би да ви нападнат разгневени мъже и да изгубиш живота си и живота на близките си.

The children of Dan said to him, “Don’t let your voice be heard among us, lest angry fellows fall on you, and you lose your life, with the lives of your household.”

26 И Дановите синове продължиха по пътя си; а Михей, като видя, че са по-силни от него, се върна и се прибра у дома си.

The children of Dan went their way; and when Micah saw that they were too strong for him, he turned and went back to his house.

27 И така, те взеха това, което беше направил Михей, и свещеника, когото имаше, и дойдоха в Лаис при народ, който беше спокоен и живееше без страх. И ги поразиха с острието на меча и изгориха града с огън.

They took that which Micah had made, and the priest whom he had, and came to Laish, to a people quiet and unsuspecting, and struck them with the edge of the sword; then they burned the city with fire.

28 И нямаше кой да ги избави, защото бяха далеч от Сидон и нямаха връзка с никого. Градът беше в долината до Вет-реов. Те го съградиха отново и се заселиха в него.

There was no deliverer, because it was far from Sidon, and they had no dealings with anyone else; and it was in the valley that lies by Beth Rehob. They built the city, and lived in it.

29 И нарекоха града Дан по името на баща си Дан, който се беше родил на Израел; а преди това името на града беше Лаис.

They called the name of the city Dan, after the name of Dan their father, who was born to Israel; however the name of the city used to be Laish.

30 Т огава Дановите синове поставиха пред себе си изваяния идол. А Йонатан, син на Гирсон, син на Моисей - той и потомците му бяха свещеници на Дановото племе до времето, когато земята беше превзета.

The children of Dan set up for themselves the engraved image; and Jonathan, the son of Gershom, the son of Moses, and his sons were priests to the tribe of the Danites until the day of the captivity of the land.

31 Т ака те поставиха изваяния идол, който Михей беше направил и който остана там през цялото време, докато Божият дом беше в Сило.

So they set up for themselves Micah’s engraved image which he made, and it remained all the time that God’s house was in Shiloh.