1 П о онова време в Израел нямаше цар; в онези дни Дановото племе си търсеше дял от наследство, където да се засели, защото до този момент не им се беше паднало наследство сред Израелевите племена.

En aquellos días no había rey en Israel. Y por aquel tiempo la tribu de los danitas buscaba para sí una heredad donde habitar, porque hasta entonces ésta no se le había asignado como posesión entre las tribus de Israel.

2 И Дановите потомци изпратиха от рода си петима мъже от племето, храбри мъже, от Сарая и от Естаол, за да съгледат земята и да я изучат, като им заръчаха: Идете, изучете земята. И те стигнаха до Михеевата къща, в Ефремовата хълмиста земя, и там пренощуваха.

Y los hijos de Dan enviaron de su tribu, de entre todos ellos, a cinco hombres, hombres valientes de Zora y Estaol, a reconocer la tierra y explorarla; y les dijeron: Id, explorad la tierra. Y llegaron a la región montañosa de Efraín, a la casa de Micaía, y se hospedaron allí.

3 К огато се приближиха до Михеевата къща, познаха гласа на младия левит, отбиха се там и го попитаха: Кой те доведе тук? Какво правиш на това място? И защо си тук?

Cuando estaban cerca de la casa de Micaía, reconocieron la voz del joven levita; y llegándose allá, le dijeron: ¿Quién te trajo aquí? ¿Qué estás haciendo en este lugar y qué tienes aquí?

4 А той им обясни какво беше направил Михей за него и им каза: Той ме нае и аз му станах свещеник.

Y él les dijo: Así y de esta manera me ha hecho Micaía, me ha tomado a sueldo y ahora soy su sacerdote.

5 Т е му казаха: Допитай се тогава до Бога, за да узнаем дали ще бъде благополучно пътуването, което сме предприели.

Y le dijeron: Te rogamos que consultes a Dios para saber si el camino en que vamos será próspero.

6 А свещеникът им отговори: Вървете с мир; пътуването, което сте предприели, е пред Господа.

Y el sacerdote les dijo: Id en paz; el camino en que andáis tiene la aprobación del Señor.

7 Т огава петимата мъже тръгнаха. Когато стигнаха в Лаис, видяха, че народът в него живееше спокойно, както сидонците, без грижи и без страх, защото в земята нямаше властелин, който да ги притеснява с нещо. Те бяха далеч от сидонците и нямаха отношения с никого.

Entonces los cinco hombres salieron y llegaron a Lais y vieron al pueblo que había en ella viviendo en seguridad, tranquilo y confiado, según la costumbre de los sidonios; porque no había gobernante humillándo los en nada en aquella tierra, y estaban lejos de los sidonios, y no tenían relaciones con nadie.

8 И така, мъжете се върнаха при братята си в Сарая и Естаол. Братята им ги попитаха: Какво е предложението ви?

Al regresar a sus hermanos en Zora y Estaol, sus hermanos les dijeron: ¿Qué hay?

9 А те отговориха: Станете, нека да отидем против тях. Видяхме - земята е много добра. Няма ли да предприемете нещо? Не се двоумете, вървете, влезте в земята и я завладейте.

Y ellos respondieron: Levantaos, subamos contra ellos; porque hemos visto la tierra, y he aquí, es muy buena. ¿Estaréis, pues, quietos? No os demoréis en ir, para entrar a tomar posesión de la tierra.

10 К ато стигнете там, ще намерите народ, който живее безгрижно и в обширна територия, в която няма оскъдност от нищо, каквото ражда земята (защото Бог я даде в ръката ни).

Cuando entréis, llegaréis a un pueblo confiado, con una tierra espaciosa que Dios la ha entregado en vuestras manos; es un lugar donde no falta nada de lo que hay sobre la tierra.

11 И така, тръгнаха оттам, шестстотин мъже от Дановия род, от Сарая и Естаол, препасани с оръжия за бой.

Entonces de la familia de los danitas, de Zora y de Estaol, partieron seiscientos hombres con armas de guerra.

12 П о пътя те разположиха стан в Кириат-иарим, в Юда; затова нарекоха онова място Маханедан, както се казва и до днес. То се намира зад Кириат-иарим.

Subieron y acamparon en Quiriat-jearim en Judá. Por tanto, llamaron aquel lugar Mahané-dan hasta hoy; he aquí, está al occidente de Quiriat-jearim.

13 И оттам преминаха в Ефремовата хълмиста земя и стигнаха до Михеевата къща.

De allí pasaron a la región montañosa de Efraín y llegaron a la casa de Micaía.

14 Т огава петимата мъже, които бяха ходили да съгледат местността Лаис, казаха на братята си: Знаете ли, че в този дом има ефод и домашни идоли, изваян идол и леян кумир? Затова помислете какво трябва да направите.

Y los cinco hombres que fueron a reconocer la región de Lais, respondieron y dijeron a sus parientes: ¿No sabéis que en estas casas hay un efod, ídolos domésticos, una imagen tallada y una imagen de fundición? Ahora pues, considerad lo que debéis hacer.

15 И така, те се отбиха там и отидоха в къщата на младия левит в Михеевата къща, и го поздравиха.

Allí se desviaron y llegaron a la casa del joven levita, a la casa de Micaía, y le preguntaron cómo estaba.

16 А шестстотинте мъже, които бяха от Дановите синове, останаха препасани с оръжията за бой при входа на вратата.

Y los seiscientos hombres armados con sus armas de guerra, que eran de los hijos de Dan, se pusieron a la entrada de la puerta.

17 Т огава петимата мъже, които бяха отишли да съгледат земята, отидоха, влязоха там и взеха изваяния идол, ефода, домашните идоли и леяния кумир; а свещеникът стоеше при входа на вратата с шестстотинте мъже, които бяха препасани с оръжията за бой.

Y los cinco hombres que fueron a reconocer la tierra subieron y entraron allí, y tomaron la imagen tallada, el efod, los ídolos domésticos y la imagen de fundición, mientras el sacerdote estaba junto a la entrada de la puerta con los seiscientos hombres con armas de guerra.

18 И когато те влязоха в Михеевата къща и изнесоха изваяния идол, ефода, домашните идоли и леяния кумир, свещеникът им каза: Какво правите?

Cuando aquéllos entraron a la casa de Micaía y tomaron la imagen tallada, el efod, los ídolos domésticos y la imagen de fundición, el sacerdote les dijo: ¿Qué hacéis?

19 А те му отговориха: Мълчи! Сложи ръка на устата си, ела с нас и ни бъди отец и свещеник. По-добре ли ти е да бъдеш свещеник на дома на един човек или да бъдеш свещеник на едно племе и на един род в Израел?

Y ellos le respondieron: Calla, pon la mano sobre tu boca y ven con nosotros, y sé padre y sacerdote para nosotros. ¿Te es mejor ser sacerdote para la casa de un hombre, o ser sacerdote para una tribu y una familia de Israel?

20 Т огава свещеникът се зарадва и като взе ефода, домашните идоли и изваяния идол, отиде сред народа.

Y se alegró el corazón del sacerdote, y tomó el efod, los ídolos domésticos y la imagen tallada, y se fue en medio del pueblo.

21 Т е се обърнаха и тръгнаха, като поставиха пред себе си децата, добитъка и по-скъпите си вещи.

Entonces ellos se volvieron y partieron, y pusieron los niños, el ganado y sus bienes por delante.

22 К огато се бяха отдалечили от Михеевата къща, хората от къщите, съседни на Михеевия дом, се събраха и настигнаха Дановите синове.

Cuando se alejaron de la casa de Micaía, los hombres que estaban en las casas cerca de la casa de Micaía, se juntaron y alcanzaron a los hijos de Dan.

23 И като извикаха към Дановите синове, те се обърнаха и казаха на Михей: Какво ти е, че си събрал при себе си такава тълпа?

Y gritaron a los hijos de Dan, y éstos se volvieron y dijeron a Micaía: ¿Qué te pasa que has juntado gente ?

24 А той отговори: Взехте ми боговете, които си направих, и свещеника и тръгнахте. За мене нищо не остана! А сега ми казвате: Какво ти е?

Y él respondió: Os habéis llevado mis dioses que yo hice, y al sacerdote, y os habéis marchado, ¿y qué me queda? ¿Cómo, pues, me decís: “¿Qué pasa ?”

25 А Дановите синове му казаха: Да не чуваме гласа ти между нас, да не би да ви нападнат разгневени мъже и да изгубиш живота си и живота на близките си.

Y los hijos de Dan le dijeron: Que no se oiga tu voz entre nosotros, no sea que caigan sobre ti hombres fieros y pierdas tu vida y las vidas de los de tu casa.

26 И Дановите синове продължиха по пътя си; а Михей, като видя, че са по-силни от него, се върна и се прибра у дома си.

Y los hijos de Dan prosiguieron su camino; y cuando Micaía vio que eran muy fuertes para él, dio la vuelta y regresó a su casa.

27 И така, те взеха това, което беше направил Михей, и свещеника, когото имаше, и дойдоха в Лаис при народ, който беше спокоен и живееше без страх. И ги поразиха с острието на меча и изгориха града с огън.

Entonces ellos tomaron lo que Micaía había hecho, y al sacerdote que le había pertenecido, y llegaron a Lais, a un pueblo tranquilo y confiado; y los hirieron a filo de espada e incendiaron la ciudad.

28 И нямаше кой да ги избави, защото бяха далеч от Сидон и нямаха връзка с никого. Градът беше в долината до Вет-реов. Те го съградиха отново и се заселиха в него.

Y no había nadie que la librara, porque estaba lejos de Sidón, en el valle que está cerca de Bet-rehob, y ellos no tenían trato con nadie. Y reedificaron la ciudad y habitaron en ella.

29 И нарекоха града Дан по името на баща си Дан, който се беше родил на Израел; а преди това името на града беше Лаис.

Le pusieron el nombre de Dan a la ciudad, según el nombre de Dan su padre, que le nació a Israel; pero el nombre de la ciudad anteriormente era Lais.

30 Т огава Дановите синове поставиха пред себе си изваяния идол. А Йонатан, син на Гирсон, син на Моисей - той и потомците му бяха свещеници на Дановото племе до времето, когато земята беше превзета.

Y los hijos de Dan levantaron para sí la imagen tallada; y Jonatán, hijo de Gersón, hijo de Manasés, y sus hijos fueron sacerdotes para la tribu de los danitas, hasta el día del cautiverio de la tierra.

31 Т ака те поставиха изваяния идол, който Михей беше направил и който остана там през цялото време, докато Божият дом беше в Сило.

Levantaron, pues, para sí la imagen tallada que Micaía había hecho, todo el tiempo que la casa de Dios estuvo en Silo.