1 ( По слав. 141.) Давидово поучение. Молитва, когато беше в пещерата. С гласа си викам към Господа; с гласа си на Господа се моля.

Clamo al Señor con mi voz; con mi voz suplico al Señor.

2 И зливам пред Него плача си, скръбта си изявявам пред Него.

Delante de El expongo mi queja; en su presencia manifiesto mi angustia.

3 К огато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скроиха за мене на пътя, по който ходех.

Cuando mi espíritu desmayaba dentro de mí, tú conociste mi senda. En la senda en que camino me han tendido una trampa.

4 П огледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мен; избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.

Mira a la derecha, y ve, porque no hay quien me tome en cuenta; no hay refugio para mí; no hay quien cuide de mi alma.

5 К ъм Тебе, Господи, извиках; казах: Ти си мое прибежище, дял мой в земята на живите.

A ti he clamado, Señor; dije: Tú eres mi refugio, mi porción en la tierra de los vivientes.

6 В нимавай към вика ми, защото съм много унижен; избави ме от преследвачите ми, защото са по-силни от мен.

Atiende a mi clamor, porque estoy muy abatido; líbrame de los que me persiguen, porque son más fuertes que yo.

7 И зведи от тъмницата душата ми, за да слави името Ти; праведните ще се съберат около мене, защото ще постъпваш щедро към мене.

Saca mi alma de la prisión, para que yo dé gracias a tu nombre; los justos me rodearán, porque tú me colmarás de bendiciones.