1 ( По слав. 141.) Давидово поучение. Молитва, когато беше в пещерата. С гласа си викам към Господа; с гласа си на Господа се моля.

Com a minha voz clamo ao Senhor; com a minha voz ao Senhor suplico.

2 И зливам пред Него плача си, скръбта си изявявам пред Него.

Derramo perante ele a minha queixa; diante dele exponho a minha tribulação.

3 К огато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скроиха за мене на пътя, по който ходех.

Quando dentro de mim esmorece o meu espírito, então tu conheces a minha vereda; no caminho em que eu ando ocultaram-me um laço.

4 П огледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мен; избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.

Olha para a minha mão direita, e vê, pois não há quem me conheça; refúgio me faltou; ninguém se interessa por mim.

5 К ъм Тебе, Господи, извиках; казах: Ти си мое прибежище, дял мой в земята на живите.

A ti, ó Senhor, clamei; eu disse: Tu és o meu refúgio, o meu quinhão na terra dos viventes.

6 В нимавай към вика ми, защото съм много унижен; избави ме от преследвачите ми, защото са по-силни от мен.

Atende ao meu clamor, porque estou muito abatido; livra-me dos meus perseguidores, porque são mais fortes do que eu.

7 И зведи от тъмницата душата ми, за да слави името Ти; праведните ще се съберат около мене, защото ще постъпваш щедро към мене.

Tira-me da prisão, para que eu louve o teu nome; os justos me rodearão, pois me farás muito bem.