1 А в осемнадесетата година на Юдейския цар Йосафат Йорам, Ахаавовият син, се възцари над Израел в Самария; и царува̀ дванадесет години.

Ora, Jorão, filho de Acabe, começou a reinar sobre Israel, em Samária, no décimo oitavo ano de Jeosafá, rei de Judá, e reinou doze anos.

2 Т ой вършѝ зло пред Господа, но не както баща му и майка му, защото вдигна Вааловия кумир, който беше направил баща му.

Fez o que era mau aos olhos do Senhor, porém não como seu pai, nem como sua mãe; pois tirou a coluna de Baal que seu pai fizera.

3 О баче беше привързан към греховете на Еровоам, Наватовия син, който подтикна Израел да греши; не се отказа от тях.

Contudo aderiu aos pecados de Jeroboão, filho de Nebate, com que este fizera Israel pecar, e deles não se apartou.

4 А моавският цар Миса имаше стада и даваше като данък на Израелевия цар въ̀лната от сто хиляди агнета и сто хиляди овни.

Ora, Messa, rei dos moabitas, era criador de ovelhas, e pagava de tributo ao rei de Israel cem mil cordeiros, e cem mil carneiros com a sua lã.

5 Н о когато Ахаав умря, моавският цар въстана срещу Израелевия цар.

Sucedeu, porém, que, morrendo Acabe, o rei dos moabitas se rebelou contra o rei de Israel.

6 З атова цар Йорам излезе тогава от Самария и събра целия Израел.

Por isso, nesse mesmo tempo Jorão saiu de Samária e fez revista de todo o Israel.

7 И като отиваше, той прати до Юдейския цар Йосафат да кажат: Моавският цар въстана против мене; ще дойдеш ли с мене на бой против Моав? А Йосафат отговори: Ще дойда; аз съм, както си ти, моят народ - както твоят народ, моите коне - както твоите коне.

E, pondo-se em marcha, mandou dizer a Jeosafá, rei de Judá: O rei dos moabitas rebelou-se contra mim; irás tu comigo a guerra contra os moabitas? Respondeu ele: Irei; como tu és sou eu, o meu povo como o teu povo, e os meus cavalos como os teus cavalos.

8 П опита още: През кой път да минем? А той отговори: През пътя за Едомската пустиня.

E perguntou: Por que caminho subiremos? Respondeu-lhe Jorão: Pelo caminho do deserto de Edom.

9 И така, Израелевият цар и Юдейският цар, и едомският цар отидоха и направиха седемдневна обиколка; но нямаше вода за войската и за животните, които бяха с тях.

Partiram, pois, o rei de Israel, o rei de Judá e o rei de Edom; e andaram rodeando durante sete dias; e não havia água para o exército nem para o gado que os seguia.

10 Т огава Израелевият цар каза: Уви! Наистина Господ свика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав!

Disse então o rei de Israel: Ah! o Senhor chamou estes três reis para entregá-los nas mãos dos moabitas.

11 А Йосафат попита: Няма ли тук Господен пророк, за да се допитаме до Господа чрез него? И един от слугите на Израелевия цар му отговори: Тук е Елисей, Сафатовият син, който поливаше вода на Илиевите ръце.

Perguntou, porém, Jeosafá: Não há aqui algum profeta do Senhor por quem consultemos ao Senhor? Então respondeu um dos servos do rei de Israel, e disse: Aqui está Eliseu, filho de Safate, que deitava água sobre as mãos de Elias.

12 Т огава Йосафат каза: Господнето слово е в него. И така, Израелевият цар, Йосафат и едомският цар слязоха при Елисей.

Disse Jeosafá: A palavra do Senhor está com ele. Então o rei de Israel, e Jeosafá, e o rei de Edom desceram a ter com ele.

13 А Елисей запита Израелевия цар: Какво има между мен и теб? Иди при пророците на баща си и на майка си. Израелевият цар му отвърна: Не, защото Господ свика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав.

Eliseu disse ao rei de Israel: Que tenho eu contigo? Vai ter com os profetas de teu pai, e com os profetas de tua mãe. O rei de Israel, porém, lhe disse: Não; porque o Senhor chamou estes três reis para entregá-los nas mãos dos moabitas.

14 А Елисей каза: Заклевам се в живота на Господа на Силите, на Когото служа, че наистина, ако не почитах присъствието на Юдейския цар Йосафат, не бих погледнал към тебе, нито бих те видял.

Respondeu Eliseu: Vive o Senhor dos exércitos, em cuja presença estou, que se eu não respeitasse a presença de Jeosafá, rei de Judá, não te contemplaria, nem te veria.

15 А сега ми доведете един музикант. Докато музикантът свиреше, Господнята ръка дойде върху Елисей.

Agora, contudo, trazei-me um harpista. E sucedeu que, enquanto o harpista tocava, veio a mão do Senhor sobre Eliseu.

16 И той каза: Така говори Господ: Направи цялата тази долина на трапове;

E ele disse: Assim diz o Senhor: Fazei neste vale muitos poços.

17 з ащото така казва Господ: Без да видите вятър и дъжд, пак тази долина ще се напълни с вода; и ще пиете вие, добитъкът ви и животните ви.

Porque assim diz o Senhor: Não vereis vento, nem vereis chuva; contudo este vale se encherá de água, e bebereis vós, os vossos servos e os vossos animais.

18 Н о това е малко нещо пред очите на Господа. Той освен това ще предаде и Моав в ръката ви;

E ainda isso é pouco aos olhos do Senhor; também entregará ele os moabitas nas vossas mãos,

19 и ще победите всеки укрепен град и всеки отбран град, ще повалите всяко добро дърво, ще запушите всички водни извори и ще засипете с камъни всяка добра земя.

e ferireis todas as cidades fortes e todas as cidades escolhidas, cortareis todas as boas árvores, tapareis todas as fontes d'água, e cobrireis de pedras todos os bons campos.

20 Н а сутринта, когато се принасяше приносът, ето, дойдоха води от едомския път и земята се напълни с вода.

E sucedeu que, pela manhã, ã hora de se oferecer o sacrifício, eis que vinham as águas pelo caminho de Edom, e a terra se encheu d'água:

21 А като чуха всички моавци, че царете са дошли да се бият с тях, се събраха всички, които можеха да държат меч и нагоре, и застанаха на границата.

Ouvindo, pois, todos os moabitas que os reis tinham subido para pelejarem contra eles, convocaram-se todos os que estavam em idade de pegar armas, e daí para cima, e puseram-se

22 С лед като станаха на сутринта и слънцето изгря върху водите, моавците видяха водите отсреща червени като кръв и казаха:

Levantaram-se os moabitas de madrugada e, resplandecendo o sol sobre as águas, viram diante de si as águas vermelhas como sangue;

23 Т ова е кръв; непременно царете са се били помежду си и са се поразили един друг; и така, сега към плячката, Моаве!

e disseram: Isto é sangue; certamente os reis pelejaram entre si e se mataram um ao outro! Agora, pois, ã presa, moabitas!

24 А когато дойдоха в Израелевия стан, израелтяните станаха и поразиха моавците, така че онези побегнаха пред тях; и като поразяваха моавците, влязоха в земята им.

Quando, porém, chegaram ao arraial de Israel, os israelitas se levantaram, e bateram os moabitas, os quais fugiram diante deles; e ainda entraram na terra, ferindo ali também os moabitas.

25 И зраелтяните събориха градовете и на всяка добра площ земя хвърлиха всеки камъка си и я напълниха, запушиха всички водни извори и отсякоха всяко добро дърво; само на Кир-арасет оставиха камъните му, но бойците с прашка го заобиколиха и го поразиха.

E arrasaram as cidades; e cada um deles lançou pedras em todos os bons campos, entulhando-os; taparam todas as fontes d'água, e cortaram todas as boas árvores; somente a Quir-Haresete deixaram ficar as pedras; contudo os fundeiros a cercaram e a feriram.

26 М оавският цар, когато видя, че губи сражението, събра около себе си седемстотин мечоносци, за да пробият път до едомския цар; но не можаха.

Vendo o rei dos moabitas que a peleja prevalecia contra ele, tomou consigo setecentos homens que arrancavam da espada, para romperem contra o rei de Edom; porém não puderam.

27 Т огава той взе първородния си син, който щеше да се възцари вместо него, и го принесе в жертва всеизгаряне на стената. Затова настана голямо възмущение сред израелтяните; и те се оттеглиха от него и се върнаха в земята си.

Então tomou a seu filho primogênito, que havia de reinar em seu lugar, e o ofereceu em holocausto sobre o muro, pelo que houve grande indignação em Israel; por isso retiraram-se dele, e voltaram para a sua terra.