1 З атова, святи братя, участници в небесното призвание, размислете за Апостола и Първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исус,

Pelo que, santos irmãos, participantes da vocação celestial, considerai o Apóstolo e Sumo Sacerdote da nossa confissão, Jesus,

2 К ойто беше верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей - в целия Негов дом.

como ele foi fiel ao que o constituiu, assim como também o foi Moisés em toda a casa de Deus.

3 П онеже Той се удостои със слава, толкова по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта, която има онзи, който е направил къщата, от почитта, която има къщата.

Pois ele é tido por digno de tanto maior glória do que Moisés, quanto maior honra do que a casa tem aquele que a edificou.

4 З ащото всяка къща се строи от някого; а Този, Който е устроил всичко, е Бог.

Porque toda casa é edificada por alguém, mas quem edificou todas as coisas é Deus.

5 И Моисей беше верен в целия Божий дом като слуга, за да засвидетелства за онова, което щеше да се говори по-късно;

Moisés, na verdade, foi fiel em toda a casa de Deus, como servo, para testemunho das coisas que se haviam de anunciar;

6 а Христос, като Син, беше верен над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим докрай дръзновението и похвалата на надеждата си. Обещанието на Бога и неверието на Неговия народ

mas Cristo o é como Filho sobre a casa de Deus; a qual casa somos nós, se tão-somente conservarmos firmes até o fim a nossa confiança e a glória da esperança.

7 З атова, както казва Святият Дух: "Днес, ако чуете гласа Му,

Pelo que, como diz o Espírito Santo: Hoje, se ouvirdes a sua voz,

8 н е закоравявайте сърцата си, както в преогорчението, както в деня на изкушението в пустинята,

não endureçais os vossos corações, como na provocação, no dia da tentação no deserto,

9 к ъдето бащите ви Ме изкушиха, изпитаха Ме. И видяха делата Ми четиридесет години.

onde vossos pais me tentaram, pondo-me ã prova, e viram por quarenta anos as minhas obras.

10 З атова възнегодувах против това поколение. И казах: Винаги се заблуждават със сърцата си, те не са познали Моите пътища.

Por isto me indignei contra essa geração, e disse: Estes sempre erram em seu coração, e não chegaram a conhecer os meus caminhos.

11 Т ака се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка."

Assim jurei na minha ira: Não entrarão no meu descanso.

12 В нимавайте, братя, да не би да има у някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог;

Vede, irmãos, que nunca se ache em qualquer de vós um perverso coração de incredulidade, para se apartar do Deus vivo;

13 н о се увещавайте един друг всеки ден, докато още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

antes exortai-vos uns aos outros todos os dias, durante o tempo que se chama Hoje, para que nenhum de vós se endureça pelo engano do pecado;

14 З ащото ние участваме в Христос, ако удържим твърдо докрай първоначалната си увереност;

porque nos temos tornado participantes de Cristo, se é que guardamos firme até o fim a nossa confiança inicial;

15 д окато се казва: "Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си, както в преогорчението."

enquanto se diz: Hoje, se ouvirdes a sua voz, não endureçais os vossos corações, como na provocação;

16 З ащото кои, като чуха, Го преогорчиха? Не бяха ли всички онези, които излязоха от Египет чрез Моисей?

pois quais os que, tendo-a ouvido, o provocaram? Não foram, porventura, todos os que saíram do Egito por meio de Moisés?

17 А против кои негодува четиридесет години? Не против онези ли, които съгрешиха и чиито трупове паднаха в пустинята?

E contra quem se indignou por quarenta anos? Não foi porventura contra os que pecaram, cujos corpos caíram no deserto?

18 Н а кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на онези ли, които бяха непокорни?

E a quem jurou que não entrariam no seu descanso, senão aos que foram desobedientes?

19 И така, виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.

E vemos que não puderam entrar por causa da incredulidade.