1 Д ойдох в градината си, сестро моя, невесто; обрах смирната си и ароматите си; ядох медената си пита с меда си; пих виното си с млякото си. Яжте, приятели; пийте, да! Изобилно пийте, възлюбени. Четвърта песен (5: 2-6: 3) Нощен блян

Venho ao meu jardim, minha irmã, noiva minha, para colher a minha mirra com o meu bálsamo, para comer o meu favo com o meu mel, e beber o meu vinho com o meu leite. Comei, amigos, bebei abundantemente, ó amados.

2 А з спях, но сърцето ми беше будно; и ето гласа на възлюбения ми; той хлопна и казва: Отвори ми, сестро моя, любима моя! Гълъбице моя, съвършена моя; защото главата ми се напълни с роса, косите ми - с нощни капки.

Eu dormia, mas o meu coração velava. Eis a voz do meu amado! Está batendo: Abre-me, minha irmã, amada minha, pomba minha, minha imaculada; porque a minha cabeça está cheia de orvalho, os meus cabelos das gotas da noite.

3 Н о аз си казах: Съблякох дрехата си - как да я облека? Умих краката си - как да ги окалям?

Já despi a minha túnica; como a tornarei a vestir? já lavei os meus pés; como os tornarei a sujar?

4 В ъзлюбеният ми провря ръката си през дупката на вратата; и сърцето ми се смути за него.

O meu amado meteu a sua mão pela fresta da porta, e o meu coração estremeceu por amor dele.

5 А з станах да отворя на възлюбения си; и от ръцете ми капеше смирна, а от пръстите ми - чиста смирна върху дръжките на ключалката.

Eu me levantei para abrir ao meu amado; e as minhas mãos destilavam mirra, e os meus dedos gotejavam mirra sobre as aldravas da fechadura.

6 О творих на възлюбения си; но възлюбеният ми си беше тръгнал, отишъл си беше. Извиках: Душата ми отслабваше, когато ми говореше! Потърсих го, но не го намерих; повиках го, но не ми отговори.

Eu abri ao meu amado, mas ele já se tinha retirado e ido embora. A minha alma tinha desfalecido quando ele falara. Busquei-o, mas não o pude encontrar; chamei-o, porém ele não me respondeu.

7 Н америха ме стражарите, които обикалят града, биха ме, раниха ме; пазачите на стените ми отнеха мантията. Помогнете ми да го намеря!

Encontraram-me os guardas que rondavam pela cidade; espancaram-me, feriram-me; tiraram-me o manto os guardas dos muros.

8 З аклевам ви, йерусалимски дъщери, ако намерите възлюбения ми - то какво? Кажете му, че съм ранена от любов.

Conjuro-vos, ó filhas de Jerusalém, se encontrardes o meu amado, que lhe digais que estou enferma de amor.

9 П о какво се различава твоят възлюбен от друг възлюбен, о, ти, прекрасна между жените? По какво се различава твоят възлюбен от друг възлюбен, че ни заклеваш така? -

Que é o teu amado mais do que outro amado, ó tu, a mais formosa entre as mulheres? Que é o teu amado mais do que outro amado, para que assim nos conjures?

10 В ъзлюбеният ми е бял и румен, личи и между десет хиляди.

O meu amado é cândido e rubicundo, o primeiro entre dez mil.

11 Г лавата му е като най-чисто злато; косите му са къдрави, черни като гарван;

A sua cabeça é como o ouro mais refinado, os seus cabelos são crespos, pretos como o corvo.

12 о чите му - умити в мляко и като красиво вложени скъпоценни камъни, са подобни на очите на гълъби при водните потоци;

Os seus olhos são como pombas junto

13 б узите му са като лехи с аромати, като бряг с благоуханни растения; устните му са като кремове, от които капе чиста смирна;

As suas faces são como um canteiro de bálsamo, os montões de ervas aromáticas; e os seus lábios são como lírios que gotejam mirra.

14 р ъцете му са като златни цилиндри, покрити с хрисолит; тялото му е като изделие от слонова кост, украсено със сапфири;

Os seus braços são como cilindros de ouro, guarnecidos de crisólitas; e o seu corpo é como obra de marfim, coberta de safiras.

15 к раката му са като мраморни стълбове, закрепени на подложки от чисто злато; изгледът му е като Ливан, изящен като кедри;

As suas pernas como colunas de mármore, colocadas sobre bases de ouro refinado; o seu semblante como o líbano, excelente como os cedros.

16 у стата му са много сладки; и той целият е прелестен. Такъв е възлюбеният ми и такъв е приятелят ми, о, йерусалимски дъщери.

O seu falar é muitíssimo suave; sim, ele é totalmente desejável. Tal é o meu amado, e tal o meu amigo, ó filhas de Jerusalém.