1 У мрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; така и малко безумие покваря онзи, който е уважаван за мъдрост и чест.

As moscas mortas fazem com que o ungüento do perfumista emita mau cheiro; assim um pouco de estultícia pesa mais do que a sabedoria e a honra.

2 Р азумът на мъдрия е в дясната му ръка, а разумът на безумния - в лявата.

O coração do sábio o inclina para a direita, mas o coração do tolo o inclina para a esquerda.

3 Д окато безумният още ходи в пътя, разумът му не му достига и той ще покаже на всички, че е безумен.

E, até quando o tolo vai pelo caminho, falta-lhe o entendimento, e ele diz a todos que é tolo.

4 А ко гневът на управителя се повдигне против тебе, не напускай мястото си, защото кротостта предотвратява големи грешки.

Se se levantar contra ti o espírito do governador, não deixes o teu lugar; porque a deferência desfaz grandes ofensas.

5 И ма зло, което видях под слънцето - грешка, като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че

Há um mal que vi debaixo do sol, semelhante a um erro que procede do governador:

6 б езумният бива поставян на висок чин, а богатите седят на долни места.

a estultícia está posta em grande dignidade, e os ricos estão assentados em lugar humilde.

7 В идях слуги на коне и князе, ходещи като слуги по земята.

Tenho visto servos montados a cavalo, e príncipes andando a pé como servos.

8 К ойто копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.

Aquele que abrir uma cova, nela cairá; e quem romper um muro, uma cobra o morderá.

9 К ойто кърти камъни, ще се нарани от тях; и който цепи дърва, се излага на опасност от тях;

Aquele que tira pedras é maltratado por elas, e o que racha lenha corre perigo nisso.

10 а ко се затъпи желязото и не се наточи острието му, тогава трябва да се напряга с повече сила; а мъдростта е полезна за упътване.

Se estiver embotado o ferro, e não se afiar o corte, então se deve pôr mais força; mas a sabedoria é proveitosa para dar prosperidade.

11 А ко змията ухапе, преди да бъде омаяна, тогава няма полза от омайвача.

Se a cobra morder antes de estar encantada, não há vantagem no encantador.

12 Д умите от устата на мъдрия са благодатни; а устните на безумния ще погълнат самия него;

As palavras da boca do sábio são cheias de graça, mas os lábios do tolo o devoram.

13 з ащото първите думи, които изговаря, са безумие и краят на говоренето му е пакостна лудост.

O princípio das palavras da sua boca é estultícia, e o fim do seu discurso é loucura perversa.

14 Б езумният също така умножава думи; но пак човек не знае какво ще бъде; и кой може да му каже какво ще бъде след него?

O tolo multiplica as palavras, todavia nenhum homem sabe o que há de ser; e quem lhe poderá declarar o que será depois dele?

15 Т рудът на безумните ги уморява, понеже нито един от тях не знае пътя за града.

O trabalho do tolo o fatiga, de sorte que não sabe ir ã cidade.

16 Г орко ти, земьо, когато царят ти е дете и началниците ти ядат рано!

Ai de ti, ó terra, quando o teu rei é criança, e quando os teus príncipes banqueteiam de manhã!

17 Б лазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни и началниците ти ядат навреме - за подкрепа, а не за опиване!

Bem-aventurada tu, ó terra, quando o teu rei é filho de nobres, e quando os teus príncipes comem a tempo, para refazerem as forças, e não para bebedice!

18 О т голяма леност засяда покривът на къщата; и от безделието на ръцете прокапва къщата.

Pela preguiça se enfraquece o teto, e pela frouxidão das mãos a casa tem goteiras.

19 У гощения се правят за веселба и виното весели живота; а парите отговарят на всичко.

Para rir é que se dá banquete, e o vinho alegra a vida; e por tudo o dinheiro responde.

20 Д а не прокълнеш царя даже в мисълта си и да не прокълнеш богатия дори в спалнята си; защото въздушна птица ще отнесе гласа и крилатото ще извести думите ти.

Nem ainda no teu pensamento amaldições o rei; nem tampouco na tua recâmara amaldiçoes o rico; porque as aves dos céus levarão a voz, e uma criatura alada dará notícia da palavra.