1 К ъде е отишъл твоят възлюбен, о, ти, прекрасна между жените? Къде е свърнал твоят възлюбен, за да го търсим и ние с тебе?

Para onde foi o teu amado, ó tu, a mais formosa entre as mulheres? para onde se retirou o teu amado, a fim de que o busquemos juntamente contigo?

2 М оят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите, за да пасе в градините и да бере крем.

O meu amado desceu ao seu jardim, aos canteiros de bálsamo, para apascentar o rebanho nos jardins e para colher os lírios.

3 А з принадлежа на възлюбения си и възлюбеният ми е мой; той пасе стадото си между кремовете. Пета песен (6: 4-8: 4) В очакване

Eu sou do meu amado, e o meu amado é meu; ele apascenta o rebanho entre os lírios.

4 Х убава си, любима моя, като Терса, красива като Йерусалим, страшна като войска със знамена.

Formosa és, amada minha, como Tirza, aprazível como Jerusalém, imponente como um exército com bandeiras.

5 О твърни очите си от мене, защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози, налягали по Галаад;

Desvia de mim os teus olhos, porque eles me perturbam. O teu cabelo é como o rebanho de cabras que descem pelas colinas de Gileade.

6 з ъбите ти са като стадо овце, излизащи от къпането; те са всички като близнета и не липсва нито един между тях.

Os teus dentes são como o rebanho de ovelhas que sobem do lavadouro, e das quais cada uma tem gêmeos, e nenhuma delas é desfilhada.

7 Ч елото ти под булото е като част от нар.

As tuas faces são como as metades de uma romã, por detrás do teu véu.

8 И ма шестдесет царици и осемдесет наложници, и безброй девойки,

Há sessenta rainhas, oitenta concubinas, e virgens sem número.

9 н о една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е едничка, обична на майка си, отбраната на родителката си; видяха я дъщерите и казаха: Блазе ѝ! Да! Цариците и наложниците - и те я похвалиха.

Mas uma só é a minha pomba, a minha imaculada; ela e a única de sua mãe, a escolhida da que a deu ã luz. As filhas viram-na e lhe chamaram bem-aventurada; viram-na as rainhas e as concubinas, e louvaram-na.

10 К оя е тази, която изглежда като зората, красива като луната, чиста като слънцето, страшна като войска със знамена?

Quem é esta que aparece como a alva do dia, formosa como a lua, brilhante como o sol, imponente como um exército com bandeiras?

11 С лязох в градината на орехите, за да видя зелените растения в долината, да видя дали е напъпило лозето и дали са цъфнали наровете.

Desci ao jardim das nogueiras, para ver os renovos do vale, para ver se floresciam as vides e se as romanzeiras estavam em flor.

12 Б ез да усетя, влечението ми ме постави между колесниците на благородния ми народ.

Antes de eu o sentir, pôs-me a minha alma nos carros do meu nobre povo.

13 В ърни се, върни се, о, суламко; върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!

Volta, volta, ó Sulamita; volta, volta, para que nós te vejamos. Por que quereis olhar para a Sulamita como para a dança de Maanaim?