1 Е то думите, които Моисей говорѝ на целия Израел отвъд Йордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран, Тофол, Лаван, Асирот и Дизаав.

Estas são as palavras que Moisés falou a todo Israel além do Jordão, no deserto, na Arabá defronte de Sufe, entre Parã, Tofel, Labã, Hazerote e Di-Zaabe.

2 ( Има единадесет дни разстояние от Хорив през пътя на поляната Сиир до Кадис-варни.)

São onze dias de viagem desde Horebe, pelo caminho da montanha de Seir, até Cades-Barnéia.

3 В четиридесетата година, в единадесетия месец, на първия ден от месеца, Моисей каза на израелтяните това, което Господ му заповяда за тях,

No ano quadragésimo, no mês undécimo, no primeiro dia do mês, Moisés falou aos filhos de Israel, conforme tudo o que o senhor lhes mandara por seu intermédio,

4 с лед като беше поразил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон, и васанския цар Ог, който живееше в Астарот, в Едраи.

depois que derrotou a Siom, rei dos amorreus, que habitava em Hesbom, e a Ogue, rei de Basã, que habitava em Astarote, em Edrei.

5 О твъд Йордан в Моавската земя Моисей започна да изяснява този закон:

Além do Jordão, na terra de Moabe, Moisés se pôs a explicar esta lei, e disse:

6 Г оспод, нашият Бог, ни говорѝ на Хорив: Достатъчно време бяхте на тази планина.

O Senhor nosso Deus nos falou em Horebe, dizendo: Assaz vos haveis demorado neste monte.

7 О бърнете се, тръгнете по пътя си и идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни места в Араба, в планините по западните склонове и в Негев, и към крайбрежието в земята на ханаанците, и към Ливан, чак до голямата река, реката Ефрат.

Voltai-vos, ponde-vos a caminho, e ide ã região montanhosa dos amorreus, e a todos os lugares vizinhos, na Arabá, na região montanhosa, no vale e no sul; ã beira do mar, ã terra dos cananeus, e ao Líbano, até o grande rio, o rio Eufrates.

8 Е то, Аз ви давам тази земя; влезте и завладейте земята, за която Господ се е клел на бащите ви, на Авраам, Исаак и Яков, че ще я даде на тях и на потомството им след тях.

Eis que tenho posto esta terra diante de vós; entrai e possuí a terra que o Senhor prometeu com juramento dar a vossos pais, Abraão, Isaque, e Jacó, a eles e ã sua descendência depois deles.

9 В онова време ви говорих: Аз сам не мога да ви нося.

Nesse mesmo tempo eu vos disse: Eu sozinho não posso levar-vos,

10 Г оспод, вашият Бог, ви е умножил; и, ето, днес по численост вие сте като звездите на небето.

o Senhor vosso Deus já vos tem multiplicado, e eis que hoje sois tão numerosos como as estrelas do céu.

11 ( Господ, Бог на бащите ви, да ви умножи хиляда пъти повече, отколкото сте сега, и да ви благослови, според както ви е обещал!)

O Senhor Deus de vossos pais vos faça mil vezes mais numerosos do que sois; e vos abençoe, como vos prometeu.

12 К ак ще мога аз сам да нося тази тежест - вас и товара от вас и вашите препирни?

Como posso eu sozinho suportar o vosso peso, as vossas cargas e as vossas contendas?

13 И зберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и изпитани; и аз ще ги поставя началници над вас.

Tomai-vos homens sábios, entendidos e experimentados, segundo as vossas tribos, e eu os porei como cabeças sobre vós.

14 И вие ми отговорихте: Това, което каза ти, е добре да го направим.

Então me respondestes: bom fazermos o que disseste.

15 И така, взех началниците на племената ви, мъдри и изпитани мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви.

Tomei, pois, os cabeças de vossas tribos, homens sábios e experimentados, e os constituí por cabeças sobre vós, chefes de mil, chefes de cem, chefes de cinqüenta e chefes de dez, por oficiais, segundo as vossas tribos.

16 В онова време заръчах на съдиите ви: Изслушвайте съдебните дела на братята си и съдете справедливо между човека и брат му и чужденеца, който е при него.

E no mesmo tempo ordenei a vossos juízes, dizendo: Ouvi as causas entre vossos irmãos, e julgai com justiça entre o homem e seu irmão, ou o estrangeiro que está com ele.

17 В съда да не правите разлика между лицата; да изслушвате малкия, както големия; да не се боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много трудно за вас, отнасяйте до мен и аз ще го изслушвам.

Não fareis acepção de pessoas em juízo; de um mesmo modo ouvireis o pequeno e o grande; não temereis a face de ninguém, porque o juízo é de Deus; e a causa que vos for difícil demais, a trareis a mim, e eu a ouvirei.

18 И в онова време ви заповядах всичко, което трябваше да вършите.

Assim naquele tempo vos ordenei todas as coisas que devíeis fazer.

19 К ато отпътувахме от Хорив, преминахме цялата онази голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както Господ, нашият Бог, ни заповяда, и дойдохме до Кадис-варни.

Então partimos de Horebe, e caminhamos por todo aquele grande e terrível deserto que vistes, pelo caminho das montanhas dos amorreus, como o Senhor nosso Deus nos ordenara; e chegamos a Cades-Barnéia.

20 Т огава ви казах: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ни дава Господ, нашият Бог.

Então eu vos disse: Chegados sois

21 Е то, Господ, твоят Бог, ти дава тази земя: върви напред, завладей я, както ти е говорил Господ, Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх.

Eis aqui o Senhor teu Deus tem posto esta terra diante de ti; sobe, apodera-te dela, como te falou o Senhor Deus de teus pais; não temas, e não te assustes.

22 Т огава вие всички дойдохте при мен и казахте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята и да ни донесат известие по кой път да отидем в нея и в кои градове да идем.

Então todos vós vos chegastes a mim, e dissestes: Mandemos homens adiante de nós, para que nos espiem a terra e, de volta, nos ensinem o caminho pelo qual devemos subir, e as cidades a que devemos ir.

23 Т ова ми се видя добре; затова избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.

Isto me pareceu bem; de modo que dentre vós tomei doze homens, de cada tribo um homem;

24 И те, като тръгнаха, се изкачиха в планинската страна и като стигнаха до долината Есхол, я съгледаха.

foram-se eles e, subindo as montanhas, chegaram até o vale de Escol e espiaram a terra.

25 Т е събраха от плодовете на земята и ни донесоха; донесоха ни известие, като казаха: Земята, която Господ, нашият Бог, ни дава, е добра.

Tomaram do fruto da terra nas mãos, e no-lo trouxeram; e nos informaram, dizendo: Boa é a terra que nos dá o Senhor nosso Deus.

26 Н о вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на Господа, вашия Бог.

Todavia, vós não quisestes subir, mas fostes rebeldes ao mandado do Senhor nosso Deus;

27 Р оптахте в шатрите си и казахте: Понеже ни мразеше Господ, затова ни изведе от Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби.

e murmurastes nas vossas tendas, e dissestes: Porquanto o Senhor nos odeia, tirou-nos da terra do Egito para nos entregar nas mãos dos amorreus, a fim de nos destruir.

28 К ъде да вървим напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже казаха: Хората са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още видяхме там и енакимите.

Para onde estamos nós subindo? nossos irmãos fizeram com que se derretesse o nosso coração, dizendo: Maior e mais alto é o povo do que nós; as cidades são grandes e fortificadas até o céu; e também vimos ali os filhos dos anaquins.

29 Н о аз ви казах: Не се ужасявайте и не се бойте от тях.

Então eu vos disse: Não vos atemorizeis, e não tenhais medo deles.

30 Г оспод, вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както направи за вас пред очите ви в Египет

O Senhor vosso Deus, que vai adiante de vós, ele pelejará por vós, conforme tudo o que tem feito por vós diante dos vossos olhos, no Egito,

31 и в пустинята, където ти видя как Господ, твоят Бог, те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, докато стигнахте на това място.

como também no deserto, onde vistes como o Senhor vosso Deus vos levou, como um homem leva seu filho, por todo o caminho que andastes, até chegardes a este lugar.

32 В ъпреки това вие не повярвахте на Господа, вашия Бог,

Mas nem ainda assim confiastes no Senhor vosso Deus,

33 К ойто вървеше пред вас по пътя, за да ви търси място къде да разполагате стан - нощем с огън, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, а денем с облак.

que ia adiante de vós no caminho, de noite no fogo e de dia na nuvem, para vos achar o lugar onde devíeis acampar, e para vos mostrar o caminho por onde havíeis de andar.

34 А Господ чу гласа на думите ви и като се разгневи, се закле:

Ouvindo, pois, o Senhor a voz das vossas palavras, indignou-se e jurou, dizendo:

35 Н ито един от хората на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви,

Nenhum dos homens desta geração perversa verá a boa terra que prometi com juramento dar a vossos pais,

36 о свен Халев, Ефониевия син; той ще я види и на него и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва Господа.

salvo Calebe, filho de Jefoné; ele a verá, e a terra que pisou darei a ele e a seus filhos, porquanto perseverou em seguir ao Senhor.

37 И на мене се разгневи Господ, заради вас, като каза: И ти няма да влезеш там;

Também contra mim o Senhor se indignou por vossa causa, dizendo: Igualmente tu lá não entrarás.

38 И сус, Навиновият син, който ти служи, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще даде земята за наследство на Израел.

Josué, filho de Num, que te serve, ele ali entrará; anima-o, porque ele fará que Israel a receba por herança.

39 П ри това невръстните ви, за които казахте, че ще бъдат пленявани, и децата ви, които днес не познават още добро или зло, те ще влязат там и на тях ще дам земята, и те ще я владеят.

E vossos pequeninos, dos quais dissestes que seriam por presa, e vossos filhos que hoje não conhecem nem o bem nem o mal, esses lá entrarão, a eles a darei e eles a possuirão.

40 В ие се върнете и идете в пустинята по пътя за Червеното море.

Quanto a vós, porém, virai-vos, e parti para o deserto, pelo caminho do Mar Vermelho.

41 Т огава ми отговорихте: Съгрешихме против Господа; ние ще вървим напред и ще воюваме, както ни заповяда Господ, нашият Бог. И препасахте бойните си оръжия, и се надпреварвахте да се изкачвате по планинската страна.

Então respondestes, e me dissestes: Pecamos contra o Senhor; nós subiremos e pelejaremos, conforme tudo o que nos ordenou o Senhor nosso Deus. Vós, pois, vos armastes, cada um, dos vossos instrumentos de guerra, e temerariamente propusestes subir a montanha.

42 А Господ ми каза: Кажи им: Не се изкачвайте, за да воювате, защото Аз не съм сред вас, за да не бъдете поразени от неприятелите си.

E disse-me o Senhor: Dize-lhes: Não subais nem pelejeis, pois não estou no meio de vós; para que não sejais feridos diante de vossos inimigos.

43 Т ака ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на планинската страна.

Assim vos falei, mas não ouvistes; antes fostes rebeldes ã ordem do Senhor e, agindo presunçosamente, subistes ã montanha.

44 Т огава аморейците, които живееха на онази планина, излязоха срещу вас, гониха ви, както правят пчелите, и ви поразиха в Сиир и до Орма.

E os amorreus, que habitavam naquela montanha, vos saíram ao encontro e, perseguindo-vos como fazem as abelhas, vos destroçaram desde Seir até Horma.

45 И като се върнахте, плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви, нито ви даде ухо.

Voltastes, pois, e chorastes perante o Senhor; mas o Senhor não ouviu a vossa voz, nem para vós inclinou os ouvidos.

46 Т ака стояхте в Кадис дълго време, според времето, което прекарахте там.

Assim foi grande a vossa demora em Cades, pois ali vos demorastes muitos dias.