1 Е то думите, които Моисей говорѝ на целия Израел отвъд Йордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран, Тофол, Лаван, Асирот и Дизаав.
Сии суть слова, которые говорил Моисей всем Израильтянам за Иорданом в пустыне на равнине против Суфа, между Фараном и Тофелом, и Лаваном, и Асирофом, и Дизагавом,
2 ( Има единадесет дни разстояние от Хорив през пътя на поляната Сиир до Кадис-варни.)
в расстоянии одиннадцати дней пути от Хорива, по дороге от горы Сеир к Кадес-Варни.
3 В четиридесетата година, в единадесетия месец, на първия ден от месеца, Моисей каза на израелтяните това, което Господ му заповяда за тях,
Сорокового года, одиннадцатого месяца, в первый месяца говорил Моисей сынам Израилевым все, что заповедал ему Господь о них.
4 с лед като беше поразил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон, и васанския цар Ог, който живееше в Астарот, в Едраи.
По убиении им Сигона, царя Аморрейского, который жил в Есевоне, и Ога, царя Васанского, который жил в Аштерофе в Едреи,
5 О твъд Йордан в Моавската земя Моисей започна да изяснява този закон:
за Иорданом, в земле Моавитской, начал Моисей изъяснять закон сей и сказал:
6 Г оспод, нашият Бог, ни говорѝ на Хорив: Достатъчно време бяхте на тази планина.
Господь, Бог наш, говорил нам в Хориве и сказал: 'полно вам жить на горе сей!
7 О бърнете се, тръгнете по пътя си и идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни места в Араба, в планините по западните склонове и в Негев, и към крайбрежието в земята на ханаанците, и към Ливан, чак до голямата река, реката Ефрат.
обратитесь, отправьтесь в путь и пойдите на гору Аморреев и ко всем соседям их, на равнину, на гору, на низкие места и на южный край и к берегам моря, в землю Ханаанскую и к Ливану, даже до реки великой, реки Евфрата;
8 Е то, Аз ви давам тази земя; влезте и завладейте земята, за която Господ се е клел на бащите ви, на Авраам, Исаак и Яков, че ще я даде на тях и на потомството им след тях.
вот, Я даю вам землю сию, пойдите, возьмите в наследие землю, которую Господь с клятвою обещал дать отцам вашим, Аврааму, Исааку и Иакову, им и потомству их'.
9 В онова време ви говорих: Аз сам не мога да ви нося.
И я сказал вам в то время: не могу один водить вас;
10 Г оспод, вашият Бог, ви е умножил; и, ето, днес по численост вие сте като звездите на небето.
Господь, Бог ваш, размножил вас, и вот, вы ныне многочисленны, как звезды небесные;
11 ( Господ, Бог на бащите ви, да ви умножи хиляда пъти повече, отколкото сте сега, и да ви благослови, според както ви е обещал!)
Господь, Бог отцов ваших, да умножит вас в тысячу крат против того, сколько вас, и да благословит вас, как Он говорил вам:
12 К ак ще мога аз сам да нося тази тежест - вас и товара от вас и вашите препирни?
как же мне одному носить тягости ваши, бремена ваши и распри ваши?
13 И зберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и изпитани; и аз ще ги поставя началници над вас.
изберите себе по коленам вашим мужей мудрых, разумных и испытанных, и я поставлю их начальниками вашими.
14 И вие ми отговорихте: Това, което каза ти, е добре да го направим.
Вы отвечали мне и сказали: хорошее дело велишь ты сделать.
15 И така, взех началниците на племената ви, мъдри и изпитани мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви.
И взял я главных из колен ваших, мужей мудрых, и испытанных, и сделал их начальниками над вами, тысяченачальниками, стоначальниками, пятидесятиначальниками, десятиначальниками и надзирателями по коленам вашим.
16 В онова време заръчах на съдиите ви: Изслушвайте съдебните дела на братята си и съдете справедливо между човека и брат му и чужденеца, който е при него.
И дал я повеление судьям вашим в то время, говоря: выслушивайте братьев ваших и судите справедливо, как брата с братом, так и пришельца его;
17 В съда да не правите разлика между лицата; да изслушвате малкия, както големия; да не се боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много трудно за вас, отнасяйте до мен и аз ще го изслушвам.
не различайте лиц на суде, как малого, так и великого выслушивайте: не бойтесь лица человеческого, ибо суд--дело Божие; а дело, которое для вас трудно, доводите до меня, и я выслушаю его.
18 И в онова време ви заповядах всичко, което трябваше да вършите.
И дал я вам в то время повеления обо всем, что надлежит вам делать.
19 К ато отпътувахме от Хорив, преминахме цялата онази голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както Господ, нашият Бог, ни заповяда, и дойдохме до Кадис-варни.
И отправились мы от Хорива, и шли по всей этой великой и страшной пустыне, которую вы видели, по пути к горе Аморрейской, как повелел Господь, Бог наш, и пришли в Кадес-Варни.
20 Т огава ви казах: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ни дава Господ, нашият Бог.
И сказал я вам: вы пришли к горе Аморрейской, которую Господь, Бог наш, дает нам;
21 Е то, Господ, твоят Бог, ти дава тази земя: върви напред, завладей я, както ти е говорил Господ, Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх.
вот, Господь, Бог твой, отдает тебе землю сию, иди, возьми ее во владение, как говорил тебе Господь, Бог отцов твоих, не бойся и не ужасайся.
22 Т огава вие всички дойдохте при мен и казахте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята и да ни донесат известие по кой път да отидем в нея и в кои градове да идем.
Но вы все подошли ко мне и сказали: пошлем пред собою людей, чтоб они исследовали нам землю и принесли нам известие о дороге, по которой идти нам, и о городах, в которые идти нам.
23 Т ова ми се видя добре; затова избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.
Слово это мне понравилось, и я взял из вас двенадцать человек, по одному человеку от колена.
24 И те, като тръгнаха, се изкачиха в планинската страна и като стигнаха до долината Есхол, я съгледаха.
Они пошли, взошли на гору и дошли до долины Есхол, и обозрели ее;
25 Т е събраха от плодовете на земята и ни донесоха; донесоха ни известие, като казаха: Земята, която Господ, нашият Бог, ни дава, е добра.
и взяли в руки свои плодов земли и доставили нам, и принесли нам известие и сказали: хороша земля, которую Господь, Бог наш, дает нам.
26 Н о вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на Господа, вашия Бог.
Но вы не захотели идти и воспротивились повелению Господа, Бога вашего,
27 Р оптахте в шатрите си и казахте: Понеже ни мразеше Господ, затова ни изведе от Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби.
и роптали в шатрах ваших и говорили: Господь, по ненависти к нам, вывел нас из земли Египетской, чтоб отдать нас в руки Аморреев истребить нас;
28 К ъде да вървим напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже казаха: Хората са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още видяхме там и енакимите.
куда мы пойдем? братья наши расслабили сердце наше, говоря: народ тот более, и выше нас, города большие и с укреплениями до небес, да и сынов Енаковых видели мы там.
29 Н о аз ви казах: Не се ужасявайте и не се бойте от тях.
И я сказал вам: не страшитесь и не бойтесь их;
30 Г оспод, вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както направи за вас пред очите ви в Египет
Господь, Бог ваш, идет перед вами; Он будет сражаться за вас, как Он сделал с вами в Египте, пред глазами вашими,
31 и в пустинята, където ти видя как Господ, твоят Бог, те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, докато стигнахте на това място.
и в пустыне сей, где, как ты видел, Господь, Бог твой, носил тебя, как человек носит сына своего, на всем пути, которым вы проходили до пришествия вашего на сие место.
32 В ъпреки това вие не повярвахте на Господа, вашия Бог,
Но и при этом вы не верили Господу, Богу вашему,
33 К ойто вървеше пред вас по пътя, за да ви търси място къде да разполагате стан - нощем с огън, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, а денем с облак.
Который шел перед вами путем--искать вам места, где остановиться вам, ночью в огне, чтобы указывать вам дорогу, по которой идти, а днем в облаке.
34 А Господ чу гласа на думите ви и като се разгневи, се закле:
И Господь услышал слова ваши, и разгневался, и поклялся, говоря:
35 Н ито един от хората на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви,
никто из людей сих, из сего злого рода, не увидит доброй земли, которую Я клялся дать отцам вашим;
36 о свен Халев, Ефониевия син; той ще я види и на него и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва Господа.
только Халев, сын Иефонниин, увидит ее; ему дам Я землю, по которой он проходил, и сынам его, за то, что он повиновался Господу.
37 И на мене се разгневи Господ, заради вас, като каза: И ти няма да влезеш там;
И на меня прогневался Господь за вас, говоря: и ты не войдешь туда;
38 И сус, Навиновият син, който ти служи, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще даде земята за наследство на Израел.
Иисус, сын Навин, который при тебе, он войдет туда; его утверди, ибо он введет Израиля во владение ею;
39 П ри това невръстните ви, за които казахте, че ще бъдат пленявани, и децата ви, които днес не познават още добро или зло, те ще влязат там и на тях ще дам земята, и те ще я владеят.
дети ваши, о которых вы говорили, что они достанутся в добычу, и сыновья ваши, которые не знают ныне ни добра ни зла, они войдут туда, им дам ее, и они овладеют ею;
40 В ие се върнете и идете в пустинята по пътя за Червеното море.
а вы обратитесь и отправьтесь в пустыню по дороге к Чермному морю.
41 Т огава ми отговорихте: Съгрешихме против Господа; ние ще вървим напред и ще воюваме, както ни заповяда Господ, нашият Бог. И препасахте бойните си оръжия, и се надпреварвахте да се изкачвате по планинската страна.
И вы отвечали тогда и сказали мне: согрешили мы пред Господом, пойдем и сразимся, как повелел нам Господь, Бог наш. И препоясались вы, каждый ратным оружием своим, и безрассудно решились взойти на гору.
42 А Господ ми каза: Кажи им: Не се изкачвайте, за да воювате, защото Аз не съм сред вас, за да не бъдете поразени от неприятелите си.
Но Господь сказал мне: скажи им: не всходите и не сражайтесь, потому что нет Меня среди вас, чтобы не поразили вас враги ваши.
43 Т ака ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на планинската страна.
И я говорил вам, но вы не послушали и воспротивились повелению Господню и по упорству своему взошли на гору.
44 Т огава аморейците, които живееха на онази планина, излязоха срещу вас, гониха ви, както правят пчелите, и ви поразиха в Сиир и до Орма.
И выступил против вас Аморрей, живший на горе той, и преследовали вас так, как делают пчелы, и поражали вас на Сеире до самой Хормы.
45 И като се върнахте, плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви, нито ви даде ухо.
И возвратились вы и плакали пред Господом: но Господь не услышал вопля вашего и не внял вам.
46 Т ака стояхте в Кадис дълго време, според времето, което прекарахте там.
И пробыли вы в Кадесе много времени, сколько времени вы были.