1 ( По слав. 130.) Давидова песен на възкачванията. Господи, сърцето ми не се гордее, нито се надигат очите ми, нито се занимавам с неща големи и твърде високи за мене.

(130-1) ^^Песнь восхождения. Давида.^^ Господи! не надмевалось сердце мое и не возносились очи мои, и я не входил в великое и для меня недосягаемое.

2 Н аистина аз укротих и успокоих душата си; като отбито дете при майка си, така душата ми е при мене като отбито дете.

(130-2) Не смирял ли я и не успокаивал ли души моей, как дитяти, отнятого от груди матери? душа моя была во мне, как дитя, отнятое от груди.

3 И зраелю, надявай се на Господа отсега и довека.

(130-3) Да уповает Израиль на Господа отныне и вовек.