Йов 21 ~ Иов 21

picture

1 Т огава Йов отговори:

И отвечал Иов и сказал:

2 С лушайте внимателно говоренето ми и с това ме утешавайте.

выслушайте внимательно речь мою, и это будет мне утешением от вас.

3 П отърпете ме и аз ще говоря; а след като изговоря, присмивайте се.

Потерпите меня, и я буду говорить; а после того, как поговорю, насмехайся.

4 З а човека ли се оплаквам аз? А как да не се утесни духът ми?

Разве к человеку речь моя? как же мне и не малодушествовать?

5 П огледнете към мен и се почудете, и сложете ръка на устата си.

Посмотрите на меня и ужаснитесь, и положите перст на уста.

6 С амо да си наумя тези въпроси, се ужасявам и трепет обзема снагата ми.

Лишь только я вспомню, --содрогаюсь, и трепет объемлет тело мое.

7 З ащо живеят нечестивите, остаряват, даже стават и много силни?

Почему беззаконные живут, достигают старости, да и силами крепки?

8 Д ецата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им и внуците им - пред очите им.

Дети их с ними перед лицем их, и внуки их перед глазами их.

9 Д омовете им са свободни от страх; и Божията тояга не е върху тях.

Домы их безопасны от страха, и нет жезла Божия на них.

10 Г оведата им се гонят, и не напразно; телицата им се тели и не помята.

Вол их оплодотворяет и не извергает, корова их зачинает и не выкидывает.

11 П ускат децата си като овце; и децата им скачат.

Как стадо, выпускают они малюток своих, и дети их прыгают.

12 П еят под музиката на тъпанчето и арфата и се веселят при звука на свирката.

Восклицают под тимпана и цитры и веселятся при свирели;

13 П рекарват дните си в благополучие; и в една минута слизат в гроба.

проводят дни свои в счастьи и мгновенно нисходят в преисподнюю.

14 В се пак казват на Бога: Оттегли се от нас, защото не искаме да знаем пътищата Ти.

А между тем они говорят Богу: отойди от нас, не хотим мы знать путей Твоих!

15 К акво е Всемогъщият, за да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?

Что Вседержитель, чтобы нам служить Ему? и что пользы прибегать к Нему?

16 Е то, щастието им не е в тяхната ръка; далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!

Видишь, счастье их не от их рук. --Совет нечестивых будь далек от меня!

17 К олко често изгасва светилникът на нечестивите и идва бедствието им върху тях! Бог им разпределя страдания в гнева Си.

Часто ли угасает светильник у беззаконных, и находит на них беда, и Он дает им в удел страдания во гневе Своем?

18 Т е са като плява пред вятъра и като прах от плява, който вихрушката отвява.

Они должны быть, как соломинка пред ветром и как плева, уносимая вихрем.

19 К азвате: Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за децата им. По-добре нека въздаде на самите тях, за да го усещат;

Бог бережет для детей его несчастье его. --Пусть воздаст Он ему самому, чтобы он это знал.

20 с обствените им очи нека видят гибелта им и самите те нека пият от гнева на Всемогъщия.

Пусть его глаза увидят несчастье его, и пусть он сам пьет от гнева Вседержителева.

21 З ащото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, когато се свърши числото на месеците му?

Ибо какая ему забота до дома своего после него, когда число месяцев его кончится?

22 Щ е научи ли някой Бога на знание, тъй като Той съди високите?

Но Бога ли учить мудрости, когда Он судит и горних?

23 Е дин умира в пълно благополучие, като е във всичко охолен и спокоен;

Один умирает в самой полноте сил своих, совершенно спокойный и мирный;

24 р ебрата му са покрити с тлъстина и костите му са напоени с мозък.

внутренности его полны жира, и кости его напоены мозгом.

25 А друг умира в душевна горест, като никога не е ял с весело сърце.

А другой умирает с душею огорченною, не вкусив добра.

26 З аедно лежат в пръстта и червеи ги покриват.

И они вместе будут лежать во прахе, и червь покроет их.

27 Е то, зная мислите ви и хитруванията ви за съсипването ми.

Знаю я ваши мысли и ухищрения, какие вы против меня сплетаете.

28 З ащото казвате: Къде е къщата на княза? И къде е шатърът, където живееха нечестивите?

Вы скажете: где дом князя, и где шатер, в котором жили беззаконные?

29 Н е сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери -

Разве вы не спрашивали у путешественников и незнакомы с их наблюдениями,

30 ч е нечестивият се пази за ден на погибел и че в ден на гняв ще бъде откаран?

что в день погибели пощажен бывает злодей, в день гнева отводится в сторону?

31 К ой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?

Кто представит ему пред лице путь его, и кто воздаст ему за то, что он делал?

32 Н о и той ще бъде донесен в гроба и ще пази над гробницата си.

Его провожают ко гробам и на его могиле ставят стражу.

33 Б уците на долината ще му бъдат леки; и всеки човек ще отиде след него, както безбройни са отишли преди него.

Сладки для него глыбы долины, и за ним идет толпа людей, а идущим перед ним нет числа.

34 И така, как ми давате празни утешения, тъй като в отговорите ви остава само лъжа?

Как же вы хотите утешать меня пустым? В ваших ответах остается ложь.