1 ( По слав. 73.) Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил завинаги? Защо се е разпалил гневът Ти против овцете на пасбището Ти?
(73-1) ^^Учение Асафа.^^ Для чего, Боже, отринул нас навсегда? возгорелся гнев Твой на овец пажити Твоей?
2 С помни си за събранието Си, което си придобил от древността, което си изкупил да бъде племето, което ще имаш за наследство; спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
(73-2) Вспомни сонм Твой, Ты стяжал издревле, искупил в жезл достояния Твоего, --эту гору Сион, на которой Ты веселился.
3 О тправи стъпките Си горе, към постоянните запустявания, към цялото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
(73-3) Подвигни стопы Твои к вековым развалинам: все разрушил враг во святилище.
4 П ротивниците Ти реват сред мястото на събранието Ти; поставиха своите знамена за знамения.
(73-4) Рыкают враги Твои среди собраний Твоих; поставили знаки свои вместо знамений;
5 С танаха познати като хора, които вдигат брадва върху гъсти дървета;
(73-5) показывали себя подобными поднимающему вверх секиру на сплетшиеся ветви дерева;
6 и сега всичките му ваяни изделия те събарят изведнъж с брадви и чукове.
(73-6) и ныне все резьбы в нем в один раз разрушили секирами и бердышами;
7 П редадоха на огън светилището Ти; оскверниха обиталището на името Ти, като го повалиха на земята.
(73-7) предали огню святилище Твое; совсем осквернили жилище имени Твоего;
8 К азаха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем. Изгориха всички богослужебни домове по земята.
(73-8) сказали в сердце своем: 'разорим их совсем', --и сожгли все места собраний Божиих на земле.
9 З намения да се извършат за нас, не виждаме; няма вече пророк, нито има между нас някой да знае докога ще продължава това.
(73-9) Знамений наших мы не видим, нет уже пророка, и нет с нами, кто знал бы, доколе.
10 Д окога, Боже, противникът ще укорява? Довека ли врагът ще хули името Ти?
(73-10) Доколе, Боже, будет поносить враг? вечно ли будет хулить противник имя Твое?
11 З ащо теглиш назад ръката Си? Да! Десницата Ти? Изтегли я от пазвата Си и ги погуби.
(73-11) Для чего отклоняешь руку Твою и десницу Твою? Из среды недра Твоего порази.
12 А Бог е от древността мой Цар, Който извършва избавления сред земята.
(73-12) Боже, Царь мой от века, устрояющий спасение посреди земли!
13 Т и си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
(73-13) Ты расторг силою Твоею море, Ты сокрушил головы змиев в воде;
14 Т и си строшил главите на Левиатан, дал си го за ястие на народа, намиращ се в пустинята.
(73-14) Ты сокрушил голову левиафана, отдал его в пищу людям пустыни.
15 Т и си разцепил скали, за да изтичат извори и потоци; пресушил си реки непресъхвали.
(73-15) Ты иссек источник и поток, Ты иссушил сильные реки.
16 Т вой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
(73-16) Твой день и Твоя ночь: Ты уготовал светила и солнце;
17 Т и си поставил всички предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
(73-17) Ты установил все пределы земли, лето и зиму Ты учредил.
18 П омни това, че врагът е укорил Господа и че безумни хора са похулили Твоето име.
(73-18) Вспомни же: враг поносит Господа, и люди безумные хулят имя Твое.
19 Н е предавай на зверовете душата на гургулицата Си; не забравяй завинаги живота на Твоите немотни.
(73-19) Не предай зверям душу горлицы Твоей; собрания убогих Твоих не забудь навсегда.
20 З ачети завета Си, защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
(73-20) Призри на завет Твой; ибо наполнились все мрачные места земли жилищами насилия.
21 У гнетеният да не се върне назад посрамен; сиромахът и бедният да хвалят името Ти.
(73-21) Да не возвратится угнетенный посрамленным; нищий и убогий да восхвалят имя Твое.
22 С тани, Боже, защити Своето дело; помни как всеки ден безумният Те укорява.
(73-22) Восстань, Боже, защити дело Твое, вспомни вседневное поношение Твое от безумного;
23 Н е забравяй гласа на противниците Си; размирието на онези, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
(73-23) не забудь крика врагов Твоих; шум восстающих против Тебя непрестанно поднимается.