1 ( По слав. 38.) За първия певец Едутун. Давидов псалом. Казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще имам юзда на устата си, докато е пред мене нечестивият.

(38-1) ^^Начальнику хора, Идифуму. Псалом Давида.^^ (38-2) Я сказал: буду я наблюдать за путями моими, чтобы не согрешать мне языком моим; буду обуздывать уста мои, доколе нечестивый предо мною.

2 С танах ням и мълчалив, въздържах се да говоря и нямах спокойствие; и скръбта ми се раздвижваше.

(38-3) Я был нем и безгласен, и молчал о добром; и скорбь моя подвиглась.

3 С горещи се сърцето ми дълбоко в мене; докато размишлявах, пламна огън. Тогава проговорих с езика си, като казах:

(38-4) Воспламенилось сердце мое во мне; в мыслях моих возгорелся огонь; я стал говорить языком моим:

4 Н аучи ме, Господи, за кончината ми и за броя на дните ми - какъв е. Дай ми да зная колко съм кратковременен.

(38-5) скажи мне, Господи, кончину мою и число дней моих, какое оно, дабы я знал, какой век мой.

5 Е то, направил си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;

(38-6) Вот, Ты дал мне дни, пяди, и век мой как ничто пред Тобою. Подлинно, совершенная суета--всякий человек живущий.

6 н аистина всеки човек, колкото здраво и да стои, е само лъх. (Села.) Наистина всеки човек ходи като сянка; наистина всяка нищожност го смущава; трупа съкровища, но не знае кой ще ги прибере.

(38-7) Подлинно, человек ходит подобно призраку; напрасно он суетится, собирает и не знает, кому достанется то.

7 И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е в Теб.

(38-8) И ныне чего ожидать мне, Господи? надежда моя--на Тебя.

8 И збави ме от всичките ми беззакония; недей ме прави за укор на безумния.

(38-9) От всех беззаконий моих избавь меня, не предавай меня на поругание безумному.

9 О немях, не си отворих устата, понеже Ти стори това.

(38-10) Я стал нем, не открываю уст моих; потому что Ты соделал это.

10 О тдалечи от мен удара Си; от поражението на ръката Ти изчезвам.

(38-11) Отклони от меня удары Твои; я исчезаю от поражающей руки Твоей.

11 К огато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх. (Села.)

(38-12) Если Ты обличениями будешь наказывать человека за преступления, то рассыплется, как от моли, краса его. Так, суетен всякий человек!

12 П ослушай, Господи, молитвата ми и дай ухо на вика ми; не премълчавай при сълзите ми, защото съм странник пред Теб и пришълец, както всичките мои бащи.

(38-13) Услышь, Господи, молитву мою и внемли воплю моему; не будь безмолвен к слезам моим, ибо странник я у Тебя пришлец, как и все отцы мои.

13 О стави ме да отдъхна, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече.

(38-14) Отступи от меня, чтобы я мог подкрепиться, прежде нежели отойду и не будет меня.