1 А Санавалат, когато чу, че ние сме градили стената, се разгневи, възнегодува силно и се присмя на юдеите.
Когда услышал Санаваллат, что мы строим стену, он рассердился и много досадовал и издевался над Иудеями;
2 И говорѝ пред братята си и пред самарийската войска: Какво правят тези окаяни юдеи? Ще се закрепят ли? Ще жертват ли? Ще свършат ли за един ден? Ще съживят ли камъните от купищата пръст, като са изгорели?
и говорил при братьях своих и при Самарийских военных людях, и сказал: что делают эти жалкие Иудеи? неужели им это дозволят? неужели будут они приносить жертвы? неужели они когда-либо кончат? неужели они оживят камни из груд праха, и притом пожженные?
3 А амонецът Товия, който беше при него, каза: Даже това, което градят, ако лисица се покачи по него, ще събори каменната им стена.
А Товия Аммонитянин, подле него, сказал: пусть их строят; пойдет лисица, и разрушит их каменную стену.
4 Ч уй, Боже наш, защото сме презрени, обърни укора им върху собствените им глави и ги предай на разграбване в земя, където ще са пленници.
Услыши, Боже наш, в каком мы презрении, и обрати ругательство их на их голову, и предай их презрению в земле пленения;
5 Н е покривай беззаконието им и грехът им да не се изличи пред Тебе; защото Те разгневиха пред тези, които градят.
и не покрой беззаконий их, и грех их да не изгладится пред лицем Твоим, потому что они огорчили строящих!
6 Т ака съградихме стената; и стената бе свързана цялата до половината от височината си; защото народът имаше присърце работата.
Мы однако же строили стену, и сложена была вся стена до половины ее. И у народа доставало усердия работать.
7 Н о когато Санавалат, Товия, арабите, амонците и азотците чуха, че поправянето на йерусалимските стени напредвало и че проломите почнали да се затварят, много се разгневиха;
Когда услышал Санаваллат и Товия, и Аравитяне, и Аммонитяне, и Азотяне, что стены Иерусалимские восстановляются, что повреждения начали заделываться, то им было весьма досадно.
8 и всички заедно се наговориха да дойдат и да воюват против Йерусалим, и да го разрушат.
И сговорились все вместе пойти войною на Иерусалим и разрушить его.
9 А ние се помолихме на своя Бог и поставихме стражи да пазят против тях денем и нощем, понеже се бояхме от тях.
И мы молились Богу нашему, и ставили против них стражу днем и ночью, для спасения от них.
10 Н о Юда каза: Силата на носачите на товари вече отслабна, а пръстта е много; ние не можем да градим стената.
Но Иудеи сказали: ослабела сила у носильщиков, а мусору много; мы не в состоянии строить стену.
11 А неприятелите ни казаха: Няма да усетят, нито да видят, докато дойдем сред тях и ги избием, и спрем работата.
А неприятели наши говорили: не узнают и не увидят, как мы войдем в средину их и перебьем их, и остановим дело.
12 И като дойдоха юдеите, които живееха при тях, казаха ни десет пъти: Към която страна и да се обърнете, оттам ще дойдат върху нас.
Когда приходили Иудеи, жившие подле них, и говорили нам раз десять, со всех мест, что они нападут на нас:
13 З атова поставих зад по-ниските места в стената, зад по-изложените места - поставих народа по семействата им с мечовете им, с копията им и с лъковете им.
тогда в низменных местах у города, за стеною, на местах сухих поставил я народ по-племенно с мечами их, с копьями их и луками их.
14 С лед като разгледах, станах и казах на благородните, на по-първите хора и на останалия народ: Не се бойте от тях; помнете великия и страшния Господ и се бийте за братята си, за синовете и дъщерите си, за жените и домовете си.
И осмотрел я, и стал, и сказал знатнейшим и начальствующим и прочему народу: не бойтесь их; помните Господа великого и страшного и сражайтесь за братьев своих, за сыновей своих и за дочерей своих, за жен своих и за домы свои.
15 А когато неприятелите ни чуха, че намерението им ни е било известно и че Бог е осуетил проекта им, ние всички се върнахме на стената, всеки към работата си.
Когда услышали неприятели наши, что нам известно, тогда разорил Бог замысел их, и все мы возвратились к стене, каждый на свою работу.
16 И от това време нататък половината от слугуващите ми бяха на работата, а другата половина от тях държаха копията, малките щитове, лъковете и броните; и началниците насърчаваха целия Юдов дом.
С того дня половина молодых людей у меня занималась работою, а половина их держала копья, щиты и луки и латы; и начальствующие позади всего дома Иудина.
17 В секи един от онези, които градеха стената и които носеха товарите, и които товареха, работеше работата с едната си ръка, а с другата държеше оръжието;
Строившие стену и носившие тяжести, которые налагали, одною рукою производили работу, а другою держали копье.
18 и всеки от зидарите имаше меча, си опасан на кръста си, и така градеше. А този, който свиреше с тръбата, беше до мене.
Каждый из строивших препоясан был мечом по чреслам своим, и они строили. Возле меня находился трубач.
19 Т огава казах на благородните, на по-първите хора и на останалия народ: Работата е по-голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената далеч един от друг;
И сказал я знатнейшим и начальствующим и прочему народу: работа велика и обширна, и мы рассеяны по стене и отдалены друг от друга;
20 з атова, където чуете гласа на тръбата, там се стичайте при нас; нашият Бог ще воюва за нас.
поэтому, откуда услышите вы звук трубы, в то место собирайтесь к нам: Бог наш будет сражаться за нас.
21 Т ака вършехме работата; половината от тях държаха копията от зазоряването до появяването на звездите.
Так производили мы работу; и половина держала копья от восхода зари до появления звезд.
22 И в същото време казах на народа: Всеки със слугата си нека нощува сред Йерусалим, за да ни бъдат стражи нощем, а да работят денем.
Сверх сего, в то же время я сказал народу, чтобы в Иерусалиме ночевали все с рабами своими, --и будут они у нас ночью на страже, а днем на работе.
23 И така, нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, нито мъжете от стражата, които ме следваха - никой от нас не събличаше дрехите си; всеки държеше оръжието си даже когато отиваше на водата да се мие.
И ни я, ни братья мои, ни слуги мои, ни стражи, сопровождавшие меня, не снимали с себя одеяния своего, у каждого были под рукою меч и вода.