1 ( По слав. 131.) Песен на възкачванията. Помни, Господи, заради Давид всичките му скърби -

(131-1) ^^Песнь восхождения.^^ Вспомни, Господи, Давида и все сокрушение его:

2 к ак се кле на Господа и се обрече на Силния Яковов, като каза:

(131-2) как он клялся Господу, давал обет Сильному Иакова:

3 В никакъв случай няма да вляза в шатъра на къщата си, нито ще се кача на застланото си легло,

(131-3) 'не войду в шатер дома моего, не взойду на ложе мое;

4 н яма да дам сън на очите си или дрямка на клепачите си,

(131-4) не дам сна очам моим и веждам моим--дремания,

5 д окато не намеря място за Господа, обиталище за Силния Яковов.

(131-5) доколе не найду места Господу, жилища--Сильному Иакова'.

6 Е то, ние чухме, че той бил в Ефрат; намерихме го в полетата на Яара.

(131-6) Вот, мы слышали о нем в Ефрафе, нашли его на полях Иарима.

7 Н ека влезем в скиниите Му, нека се поклоним при подножието Му.

(131-7) Пойдем к жилищу Его, поклонимся подножию ног Его.

8 С тани, Господи, и влез в покоя Си, Ти и ковчегът на Твоята сила;

(131-8) Стань, Господи, на покоя Твоего, --Ты и ковчег могущества Твоего.

9 с вещениците Ти да бъдат облечени с правда и светиите Ти нека викат радостно.

(131-9) Священники Твои облекутся правдою, и святые Твои возрадуются.

10 З аради слугата Си Давид недей отблъсква лицето на помазаника Си.

(131-10) Ради Давида, раба Твоего, не отврати лица помазанника Твоего.

11 Г оспод се кле с вярност на Давид - и няма да престъпи думата Си, - като каза: От рожбата на тялото ти ще положа на престола ти.

(131-11) Клялся Господь Давиду в истине, и не отречется ее: 'от плода чрева твоего посажу на престоле твоем.

12 А ко синовете ти опазят Моя завет и Моите свидетелства, на които ще ги науча, то и техните синове ще седят завинаги на престола ти.

(131-12) Если сыновья твои будут сохранять завет Мой и откровения Мои, которым Я научу их, то и их сыновья во веки будут сидеть на престоле твоем'.

13 З ащото Господ избра Сион, благоволи да обитава в него.

(131-13) Ибо избрал Господь Сион, возжелал в жилище Себе.

14 Т ова, каза Той, Ми е покой довека; тук ще обитавам, защото го пожелах.

(131-14) 'Это покой Мой на веки: здесь вселюсь, ибо Я возжелал его.

15 Щ е благословя изобилно храната му! Сиромасите му ще наситя с хляб.

(131-15) Пищу его благословляя благословлю, нищих его насыщу хлебом;

16 Щ е облека и свещениците му със спасение; и светиите му ще възклицават от радост.

(131-16) священников его облеку во спасение, и святые его радостью возрадуются.

17 Т ам ще направя да изникне рог на Давид; приготвих светилник за помазаника Си.

(131-17) Там возращу рог Давиду, поставлю светильник помазаннику Моему.

18 Н еприятелите му ще облека със срам; а на него ще блести короната.

(131-18) Врагов его облеку стыдом, а на нем будет сиять венец его'.