1 З атова ние сме длъжни да внимаваме повече в това, което сме чули, да не би да го изгубим някога.

Посему мы должны быть особенно внимательны к слышанному, чтобы не отпасть.

2 З ащото ако словото, изговорено чрез ангели, стана твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата,

Ибо, если через Ангелов возвещенное слово было твердо, и всякое преступление и непослушание получало праведное воздаяние,

3 т о как ще избегнем въздаянието ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение, което, отначало прогласено от Господа, се потвърди между нас от тези, които бяха го чули;

то как мы избежим, вознерадев о толиком спасении, которое, быв сначала проповедано Господом, в нас утвердилось слышавшими,

4 к ато му свидетелстваше и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване даровете на Святия Дух по волята Си?

при засвидетельствовании от Бога знамениями и чудесами, и различными силами, и раздаянием Духа Святаго по Его воле?

5 З ащото не на ангели Той подчини бъдещия свят, за който говорим;

Ибо не Ангелам Бог покорил будущую вселенную, о которой говорим;

6 н о някой е засвидетелствал някъде, като е казал: "Какво е човек, за да го помниш, или човешки син, за да го посещаваш?

напротив некто негде засвидетельствовал, говоря: что значит человек, что Ты помнишь его? или сын человеческий, что Ты посещаешь его?

7 Т и си го направил само малко по-долен от ангелите, със слава и чест си го увенчал и си го поставил над делата на ръцете Си;

Не много Ты унизил его пред Ангелами; славою и честью увенчал его, и поставил его над делами рук Твоих,

8 в сичко си подчинил под краката му." И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено на него, обаче сега не виждаме още да му е подчинено всичко.

все покорил под ноги его. Когда же покорил ему все, то не оставил ничего непокоренным ему. Ныне же еще не видим, чтобы все было ему покорено;

9 Н о виждаме Исус, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат за всеки човек.

но видим, что за претерпение смерти увенчан славою и честью Иисус, Который не много был унижен пред Ангелами, дабы Ему, по благодати Божией, вкусить смерть за всех.

10 З ащото беше уместно Онзи, заради Когото е всичко и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенства чрез страдания Начинателя на тяхното спасение.

Ибо надлежало, чтобы Тот, для Которого все и от Которого все, приводящего многих сынов в славу, вождя спасения их совершил через страдания.

11 П онеже и Онзи, Който освещава, и онези, които се освещават, всички са от Един Отец; затова Той не се срамува да ги нарича братя,

Ибо и освящающий и освящаемые, все--от Единого; поэтому Он не стыдится называть их братиями, говоря:

12 к ато казва: "Ще възвестявам името Ти на братята Си; ще те хваля всред събранието";

возвещу имя Твое братиям Моим, посреди церкви воспою Тебя.

13 и пак: "Аз на Него ще уповавам"; и пак: "Ето, Аз и децата, които Ми е дал Бог."

И еще: Я буду уповать на Него. И еще: вот Я и дети, которых дал Мне Бог.

14 И така, понеже децата са същества от общата плът и кръв, то и Той подобно на тях взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, т. е. дявола,

А как дети причастны плоти и крови, то и Он также воспринял оные, дабы смертью лишить силы имеющего державу смерти, то есть диавола,

15 и да избави всички онези, които поради страха от смъртта през целия си живот са били подчинени на робство.

и избавить тех, которые от страха смерти через всю жизнь были подвержены рабству.

16 ( Защото наистина Той не помогна на ангелите, но помогна на Авраамовото потомство.)

Ибо не Ангелов восприемлет Он, но восприемлет семя Авраамово.

17 З атова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен Първосвещеник по отношение на Бога, за да извърши умилостивение за греховете на народа.

Посему Он должен был во всем уподобиться братиям, чтобы быть милостивым и верным первосвященником пред Богом, для умилостивления за грехи народа.

18 П онеже в това, дето и сам Той пострада като изкушен, може и на изкушаваните да помага.

Ибо, как Сам Он претерпел, быв искушен, то может и искушаемым помочь.