1 С лед това Господ определи други седемдесет души и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, където сам Той щеше да отиде.
После сего избрал Господь и других семьдесят, и послал их по два пред лицем Своим во всякий город и место, куда Сам хотел идти,
2 И им каза: Жътвата е изобилна, а работниците малко; затова се молете на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата Си.
и сказал им: жатвы много, а делателей мало; итак, молите Господина жатвы, чтобы выслал делателей на жатву Свою.
3 И дете: ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.
Идите! Я посылаю вас, как агнцев среди волков.
4 Н е носете нито кесия, нито торба, нито обувки и никого по пътя не поздравявайте.
Не берите ни мешка, ни сумы, ни обуви, и никого на дороге не приветствуйте.
5 И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на този дом!
В какой дом войдете, сперва говорите: мир дому сему;
6 И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне към вас.
и если будет там сын мира, то почиет на нём мир ваш, а если нет, то к вам возвратится.
7 И в същата къща отсядайте и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.
В доме же том оставайтесь, ешьте и пейте, что у них есть, ибо трудящийся достоин награды за труды свои; не переходите из дома в дом.
8 К огато влизате в някой град и те ви приемат, яжте каквото ви сложат
И если придёте в какой город и примут вас, ешьте, что вам предложат,
9 и изцелявайте болните в него, и им казвайте: Божието царство е наближило до вас.
и исцеляйте находящихся в нём больных, и говорите им: приблизилось к вам Царствие Божие.
10 А като влезете в някой град и те не ви приемат, излезте на улиците му и кажете:
Если же придете в какой город и не примут вас, то, выйдя на улицу, скажите:
11 И праха, който е полепнал по краката ни от вашия град, отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.
и прах, прилипший к нам от вашего города, отрясаем вам; однако же знайте, что приблизилось к вам Царствие Божие.
12 К азвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в онзи ден, отколкото на този град. Упреци към непокаялите се градове
Сказываю вам, что Содому в день оный будет отраднее, нежели городу тому.
13 Г орко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седнали във вретище и пепел.
Горе тебе, Хоразин! горе тебе, Вифсаида! ибо если бы в Тире и Сидоне явлены были силы, явленные в вас, то давно бы они, сидя во вретище и пепле, покаялись;
14 О баче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.
но и Тиру и Сидону отраднее будет на суде, нежели вам.
15 И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? До ада ще се провалиш!
И ты, Капернаум, до неба вознесшийся, до ада низвергнешься.
16 К ойто слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мен отхвърля; а който отхвърля Мен, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил. Завръщането на седемдесетте ученици
Слушающий вас Меня слушает, и отвергающийся вас Меня отвергается; а отвергающийся Меня отвергается Пославшего Меня.
17 И седемдесетте се върнаха с радост и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете ни се покоряват.
Семьдесят возвратились с радостью и говорили: Господи! и бесы повинуются нам о имени Твоем.
18 А Той им каза: Видях Сатана да пада от небето като светкавица.
Он же сказал им: Я видел сатану, спадшего с неба, как молнию;
19 Е то, дадох ви власт да настъпвате змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви навреди.
се, даю вам власть наступать на змей и скорпионов и на всю силу вражью, и ничто не повредит вам;
20 О баче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а се радвайте, че имената ви са написани на небесата.
однакож тому не радуйтесь, что духи вам повинуются, но радуйтесь тому, что имена ваши написаны на небесах.
21 В същия час Исус се възрадва в Духа и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, затова, че си укрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на невръстните. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.
В тот час возрадовался духом Иисус и сказал: славлю Тебя, Отче, Господи неба и земли, что Ты утаил сие от мудрых и разумных и открыл младенцам. Ей, Отче! Ибо таково было Твое благоволение.
22 В сичко Ми е предадено от Моя Отец; и освен Отец никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец освен Сина и онзи, на когото Синът би благоволил да Го открие.
И, обратившись к ученикам, сказал: всё предано Мне Отцем Моим; и кто есть Сын, не знает никто, кроме Отца, и кто есть Отец,, кроме Сына, и кому Сын хочет открыть.
23 И като се обърна към учениците, каза им насаме: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.
И, обратившись к ученикам, сказал им особо: блаженны очи, видящие то, что вы видите!
24 З ащото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, и не чуха. Най-голямата заповед
ибо сказываю вам, что многие пророки и цари желали видеть, что вы видите, и не видели, и слышать, что вы слышите, и не слышали.
25 И , ето, някой законник се изправи и Го изпитваше, като каза: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?
И вот, один законник встал и, искушая Его, сказал: Учитель! что мне делать, чтобы наследовать жизнь вечную?
26 А Той му каза: Какво е писано в закона, какво четеш?
Он же сказал ему: в законе что написано? как читаешь?
27 А той отговори: "Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и всичкия си ум и ближния си както себе си."
Он сказал в ответ: возлюби Господа Бога твоего всем сердцем твоим, и всею душею твоею, и всею крепостию твоею, и всем разумением твоим, и ближнего твоего, как самого себя.
28 И сус му каза: Правилно отговори; това прави и ще живееш. Притча за добрия самарянин
сказал ему: правильно ты отвечал; так поступай, и будешь жить.
29 Н о той, понеже искаше да оправдае себе си, каза на Исус: А кой е моят ближен?
Но он, желая оправдать себя, сказал Иисусу: а кто мой ближний?
30 И сус отговори: Някой си човек слизаше от Йерусалим в Йерихон; и се натъкна на разбойници, които го съблякоха и нараниха, и си отидоха, като го оставиха полумъртъв.
На это сказал Иисус: некоторый человек шел из Иерусалима в Иерихон и попался разбойникам, которые сняли с него одежду, изранили его и ушли, оставив его едва живым.
31 А случайно един свещеник слизаше по онзи път и като го видя, отмина на отсрещната страна.
По случаю один священник шел тою дорогою и, увидев его, прошел мимо.
32 С ъщо и един левит, като стигна до това място и го видя, отмина на отсрещната страна.
Также и левит, быв на том месте, подошел, посмотрел и прошел мимо.
33 Н о един самарянин, като пътуваше, дойде на мястото, където беше той, и като го видя, смили се,
Самарянин же некто, проезжая, нашел на него и, увидев его, сжалился
34 п риближи се и превърза раните му, като изля на тях елей и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.
и, подойдя, перевязал ему раны, возливая масло и вино; и, посадив его на своего осла, привез его в гостиницу и позаботился о нем;
35 И на следващия ден извади два динария, даде ги на гостилничаря и каза: Погрижи се за него; и каквото повече похарчиш, на връщане аз ще ти заплатя.
а на другой день, отъезжая, вынул два динария, дал содержателю гостиницы и сказал ему: позаботься о нем; и если издержишь что более, я, когда возвращусь, отдам тебе.
36 К ой от тези трима ти се вижда да се е показал ближен на нападнатия от разбойниците?
Кто из этих троих, думаешь ты, был ближний попавшемуся разбойникам?
37 Т ой отговори: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави така. При Марта и Мария
Он сказал: оказавший ему милость. Тогда Иисус сказал ему: иди, и ты поступай так же.
38 И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.
В продолжение пути их пришел Он в одно селение; здесь женщина, именем Марфа, приняла Его в дом свой;
39 Т я имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.
у неё была сестра, именем Мария, которая села у ног Иисуса и слушала слово Его.
40 А Марта, понеже се улисваше в голямо шетане, пристъпи и каза: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да прислужвам? Кажи ѝ да ми помогне.
Марфа же заботилась о большом угощении и, подойдя, сказала: Господи! или Тебе нужды нет, что сестра моя одну меня оставила служить? скажи ей, чтобы помогла мне.
41 Н о Господ ѝ отговори: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща;
Иисус же сказал ей в ответ: Марфа! Марфа! ты заботишься и суетишься о многом,
42 н о едно е потребно; и Мария избра добрата част, която няма да се отнеме от нея.
а одно только нужно; Мария же избрала благую часть, которая не отнимется у неё.