1 А даже при първия завет имаше постановления за богослужение, имаше и земно светилище.

И первый завет имел постановление о Богослужении и святилище земное:

2 З ащото беше приготвена скиния, в първата част на която бяха светилникът, трапезата и присъствените хлябове; която част се казва святото място;

ибо устроена была скиния первая, в которой был светильник, и трапеза, и предложение хлебов, и которая называется 'святое'.

3 а зад втората завеса беше онази част от скинията, която се казваше пресвятото място,

За второю же завесою была скиния, называемая 'Святое-святых',

4 к ъдето бяха златната кадилница и ковчегът на завета, отвсякъде обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който процъфтя, и плочите на завета;

имевшая золотую кадильницу и обложенный со всех сторон золотом ковчег завета, где были золотой сосуд с манною, жезл Ааронов расцветший и скрижали завета,

5 и над него бяха херувимите на Божията слава, които осеняваха умилостивилището; за които не е сега време да говорим подробно.

а над ним херувимы славы, осеняющие очистилище; о чем не нужно теперь говорить подробно.

6 И когато тези неща бяха така приготвени, в първата част на скинията свещениците влизаха постоянно да извършват богослужението;

При таком устройстве, в первую скинию всегда входят священники совершать Богослужение;

7 а във втората веднъж в годината влизаше само първосвещеникът, и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на народа, извършени в незнание.

а во вторую--однажды в год один только первосвященник, не без крови, которую приносит за себя и за грехи неведения народа.

8 С това Святият Дух показваше, че пътят за светилището не е бил открит, докато е стояла още външната скиния,

Дух Святый показывает, что еще не открыт путь во святилище, доколе стоит прежняя скиния.

9 к оято е образ на сегашното време, съгласно което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят поклонника съвършено чист, що се отнася до неговата съвест,

Она есть образ настоящего времени, в которое приносятся дары и жертвы, не могущие сделать в совести совершенным приносящего,

10 п онеже се състоят само в ядене, пиене и разни умивания - плътски постановления, наложени до едно време на преобразуване. Съвършената жертва на Исус Христос

и которые с яствами и питиями, и различными омовениями и обрядами, до плоти, установлены были только до времени исправления.

11 А понеже Христос дойде като Първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, т. е. не от настоящото творение,

Но Христос, Первосвященник будущих благ, придя с большею и совершеннейшею скиниею, нерукотворенною, то есть не такового устроения,

12 в еднъж завинаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, а със собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление.

и не с кровью козлов и тельцов, но со Своею Кровию, однажды вошел во святилище и приобрел вечное искупление.

13 З ащото ако кръвта от козли и телета и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото,

Ибо если кровь тельцов и козлов и пепел телицы, через окропление, освящает оскверненных, дабы чисто было тело,

14 т о колко повече кръвта на Христос, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог!

то кольми паче Кровь Христа, Который Духом Святым принес Себя непорочного Богу, очистит совесть нашу от мертвых дел, для служения Богу живому и истинному!

15 П о тази причина Той е посредник на един нов завет, така че призваните да получават обещаното вечно наследство чрез смъртта, станала за изкупване престъпленията, извършени при първия завет.

И потому Он есть ходатай нового завета, дабы вследствие смерти, бывшей для искупления от преступлений, сделанных в первом завете, призванные к вечному наследию получили обетованное.

16 З ащото където има завещание, за изпълнението му трябва да се докаже и смъртта на завещателя.

Ибо, где завещание, там необходимо, чтобы последовала смерть завещателя,

17 З ащото завещанието влиза в сила, само където се е случила смърт, понеже никога няма сила, докато е жив завещателят.

потому что завещание действительно после умерших: оно не имеет силы, когда завещатель жив.

18 З атова дори и първият завет не беше утвърден без кръв.

Почему и первый был утвержден не без крови.

19 З ащото след като Моисей изговори всяка заповед от закона пред целия народ, взе кръвта на телците и на козлите с вода, червена вълна и исоп и поръси както самата книга, така и целия народ, и казваше:

Ибо Моисей, произнеся все заповеди по закону перед всем народом, взял кровь тельцов и козлов с водою и шерстью червленою и иссопом, и окропил как самую книгу, так и весь народ,

20 " Това е кръвта, пролята при завета, който Бог е заповядал спрямо вас."

говоря: это кровь завета, который заповедал вам Бог.

21 П ри това той по същия начин поръси с кръвта и скинията, и всички служебни съдове.

Также окропил кровью и скинию и все сосуды Богослужебные.

22 И почти мога да кажа, че по закона всичко се очиства с кръв; и без проливане на кръв няма прощение.

Да и все почти по закону очищается кровью, и без пролития крови не бывает прощения.

23 И така, необходимо беше образите на небесните неща да се очистват с тези жертви, а самите небесни неща - с жертви, по-добри от тях.

Итак образы небесного должны были очищаться сими, самое же небесное лучшими сих жертвами.

24 З ащото Христос влезе не в ръкотворно светилище, образ на истинското, но в самите небеса, за да се яви вече пред Божието лице за нас;

Ибо Христос вошел не в рукотворенное святилище, по образу истинного, но в самое небо, чтобы предстать ныне за нас пред лице Божие,

25 и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв

и не для того, чтобы многократно приносить Себя, как первосвященник входит во святилище каждогодно с чужою кровью;

26 ( иначе Той трябва да е страдал много пъти от създанието на света), а на дело в края на вековете се яви веднъж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва.

иначе надлежало бы Ему многократно страдать от начала мира; Он же однажды, к концу веков, явился для уничтожения греха жертвою Своею.

27 И така, както е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд,

И как человекам положено однажды умереть, а потом суд,

28 т ака и Христос, като беше принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на онези, които Го очакват.

так и Христос, однажды принеся Себя в жертву, чтобы подъять грехи многих, во второй раз явится не греха, а для ожидающих Его во спасение.