1 А даже при първия завет имаше постановления за богослужение, имаше и земно светилище.

تَضَمَّنَ العَهدُ الأوَّلُ تَوجِيهاتٍ لِلعِبادَةِ وَمَكاناً مُقَدَّساً بَشَرِيَّ الصُّنْعِ.

2 З ащото беше приготвена скиния, в първата част на която бяха светилникът, трапезата и присъствените хлябове; която част се казва святото място;

إذْ نُصِبَ الْقِسْمُ الأوَّلُ مِنَ الْخَيمَةِ حَيثُ وُضِعَتِ المَنارَةُ وَالمائِدَةُ وَعَلَيْها الخُبزُ المُقَدَّمُ للهِ. وَيُدْعَىْ ذَلِكَ الْقِسْمُ: «المَكانَ المُقَدَّسَ.»

3 а зад втората завеса беше онази част от скинията, която се казваше пресвятото място,

وَخَلفَ السِّتارَةِ الثّانِيَةِ كانَ هُناكَ الْقِسْمُ الثّاني الَّذيْ يُدعَىْ: «قُدسَ الأقداسِ،»

4 к ъдето бяха златната кадилница и ковчегът на завета, отвсякъде обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който процъфтя, и плочите на завета;

حَيثُ يُوجَدُ مَذبَحٌ ذَهَبِيٌّ لِلبَخُورِ، وَصُندُوقُ العَهدِ المُغَشَّىْ بِالذَّهَبِ. وَفِيهِ جَرَّةٌ ذَهَبِيَّةٌ تَحتَوِي عَلَى المَنِّ، وَعَصا هارُونَ الَّتِي أورَقَتْ، وَلَوحا العَهدِ الحَجَرِيّانِ.

5 и над него бяха херувимите на Божията слава, които осеняваха умилостивилището; за които не е сега време да говорим подробно.

وَفَوقَهُ تِمثالانِ لِمَلائِكَةِ الكَرُوبِيمَ. يُظهِرانِ مَجدَ اللهِ وَيُظَلِّلانِ عَرْشَ الرَّحمَةِ. وَلا مَجالٌ لِلدُّخُولِ فِي تَفاصِيلِ هَذِهِ الأُمُورِ الآنَ.

6 И когато тези неща бяха така приготвени, в първата част на скинията свещениците влизаха постоянно да извършват богослужението;

وَبَعدَ أنْ تُرَتَّبَ هَذِهِ الأشياءُ بِهَذِهِ الطَّرِيقَةِ، كانَ الكَهَنَةُ يَدخُلُونَ إلَى الْقِسْمِ الأوَّلِ مِنَ الخَيْمَةِ بانتِظامٍ، لِيُؤَدُّوا فُرُوضَ العِبادَةِ.

7 а във втората веднъж в годината влизаше само първосвещеникът, и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на народа, извършени в незнание.

أمّا الْقِسْمُ الثّانيْ فَلَمْ يَكُنْ يَدخُلُهُ إلّا رَئِيْسُ الكَهَنَةِ وَحدَهُ مَرَّةً واحِدَةً فِي السَّنَةِ. وَلَمْ يَكُنْ يَدخُلُ هُناكَ دُونَ أنْ يَأخُذَ مَعَهُ دَماً يُقَدِّمُهُ عَنْ خَطاياهُ، وَعَنْ خَطايا الشَّعبِ الَّتِي ارتَكَبُوها فِي جَهلِهِمْ.

8 С това Святият Дух показваше, че пътят за светилището не е бил открит, докато е стояла още външната скиния,

وَبِهَذا يُظهِرُ الرُّوحُ القُدُسُ أنَّ الدُّخُولَ إلَى قُدسِ الأقداسِ غَيْرُ مُمكِنٍ ما دامَ الْقِسْمُ الأوَّلُ مِنَ الْخَيمَةِ قائِماً.

9 к оято е образ на сегашното време, съгласно което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят поклонника съвършено чист, що се отнася до неговата съвест,

وَهَذا كُلُّهُ رَمزٌ لِلزَّمَنِ الحالِيِّ. وَهُوَ يَعنِي أنَّ التَّقدِماتِ وَالذَّبائِحَ المُقَدَّمَةَ للهِ كانَتْ عاجِزَةً عَنْ جَعلِ ضَمِيْرِ العابِدِ صالِحاً تَماماً.

10 п онеже се състоят само в ядене, пиене и разни умивания - плътски постановления, наложени до едно време на преобразуване. Съвършената жертва на Исус Христос

لِأنَّها قائِمَةٌ عَلَى أطعِمَةٍ وَأشرِبَةٍ وَغُسُولاتٍ طَقْسيَّةٍ مُتَنَوِّعَةٍ. وَما هَذِهِ إلّا فَرائِضُ خارِجِيَّةٌ تَسرِي إلَى وَقتِ النِّظامِ الجَدِيدِ. العِبادَةُ تَحتَ العَهدِ الجَدِيد

11 А понеже Христос дойде като Първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, т. е. не от настоящото творение,

أمّا الآنَ فَقَدْ جاءَ المَسِيحُ رَئِيْسَ كَهَنَةٍ لِلخَيْراتِ المَوعُودَةِ. وَدَخَلَ خَيمَةً أعظَمَ وَأكمَلَ غَيْرَ مَصنُوعَةٍ بِأيدٍ بَشَرِيَّةٍ، أيْ خَيمَةً لَيسَتْ جُزءاً مِنْ هَذا العالَمِ المَخلُوقِ.

12 в еднъж завинаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, а със собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление.

وَهُوَ لَمْ يَدخُلْ بِدَمِ تُيُوسٍ وَعُجُولٍ، بَلْ دَخَلَ مَرَّةً واحِدَةً حاسِمَةً إلَى قُدسِ الأقداسِ بِدَمِ نَفسِهِ، فَضَمِنَ لَنا فِداءً أبَدِيّاً.

13 З ащото ако кръвта от козли и телета и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото,

فَإنْ كانَ دَمُ التُّيُوسِ وَالثِّيْرانِ وَالعُجُولِ المَرشُوشُ عَلَى النَّجِسِيْنَ قادِراً أنْ يُقَدِّسَهُمْ فَيَصِيْرُوا طاهِرِينَ خارِجِيّاً،

14 т о колко повече кръвта на Христос, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог!

ألا يَكُونُ دَمُ المَسِيْحِ أعظَمَ؟ فَقَدْ قَدَّمَ نَفسَهُ بِرُوحٍ أزَلِيٍّ، ذَبِيْحَةً كامِلَةً للهِ، لِكَيْ يُطَهِّرَ ضَمائِرَنا مِنْ أعمالٍ تُؤَدِّي إلى المَوتِ، وَهَكَذا نَستَطيعُ الآنَ أنْ نَعبُدَ اللهَ الحَيَّ.

15 П о тази причина Той е посредник на един нов завет, така че призваните да получават обещаното вечно наследство чрез смъртта, станала за изкупване престъпленията, извършени при първия завет.

لِذَلِكَ فَإنَّ المَسِيْحَ هُوَ وَسِيْطُ عَهدٍ جَدِيدٍ. فَالآنَ، وَقَدْ ماتَ المَسيحُ لِفِداءِ البَشَرِ مِنَ الخَطايا المُرتَكَبَةِ تَحتَ العَهدِ الأوَّلِ، يُمكِنُ لأولئِكَ الَّذينَ دَعاهُمُ اللهُ أنْ يَنالوا المِيْراثَ الأبَدِيَّ المَوعُودَ.

16 З ащото където има завещание, за изпълнението му трябва да се докаже и смъртта на завещателя.

وَحَيثُ تُوجَدُ وَصِيَّةٌ، يَنبَغي إثباتُ مَوتِ صاحِبِ الوَصِيَّةِ.

17 З ащото завещанието влиза в сила, само където се е случила смърт, понеже никога няма сила, докато е жив завещателят.

فَالوَصِيَّةَ لا تُصبِحُ سارِيَةَ المَفعُولِ إلّا عِندَ المَوتِ، حَيْثُ إنَّها لا تَكُونُ نافِذَةَ المَفعُولِ فِي حَياةِ المُوصِي.

18 З атова дори и първият завет не беше утвърден без кръв.

لِذَلِكَ حَتَّى العَهدُ الأوَّلُ يَتِمُّ تَدشِينُهُ أيضاً بِالدَّمِ.

19 З ащото след като Моисей изговори всяка заповед от закона пред целия народ, взе кръвта на телците и на козлите с вода, червена вълна и исоп и поръси както самата книга, така и целия народ, и казваше:

فَبَعدَ أنْ قَرَأ مُوسَى كُلَّ وَصايا الشَّرِيْعَةِ عَلَى جَمِيعِ الشَّعبِ، أخَذَ دَمَ عُجُولٍ وُتُيُوسٍ مَعَ ماءٍ وَصُوفٍ قُرمُزِيٍّ وَنَباتَ زُوفا، ثُمَّ رَشَّ عَلَى كِتابِ الشَّرِيعَةِ نَفسِهِ، وَعَلَى جَمِيعِ الشَّعبِ

20 " Това е кръвта, пролята при завета, който Бог е заповядал спрямо вас."

وَقالَ: «هَذا هُوَ دَمُ العَهدِ الَّذِي أوصاكُمُ اللهُ أنْ تُطِيعُوهُ.»

21 П ри това той по същия начин поръси с кръвта и скинията, и всички служебни съдове.

وَكَذَلِكَ رَشَّ خَيمَةَ العِبادَةِ، وَجَمِيعَ الأدَواتِ المُستَخدَمَةِ فِي العِبادَةِ.

22 И почти мога да кажа, че по закона всичко се очиства с кръв; и без проливане на кръв няма прощение.

وَتَشتَرِطُ الشَّرِيْعَةُ أنْ يَتَطَهَّرَ كُلُّ شَيءٍ تَقرِيْباً بِالدَّمِ، وَبِغَيْرِ سَفكِ دَمٍ لا يُوجَدُ غُفرانٌ. ذَبِيحَةُ المَسِيحِ تَنزَعُ الخَطايا

23 И така, необходимо беше образите на небесните неща да се очистват с тези жертви, а самите небесни неща - с жертви, по-добри от тях.

إذاً كانَ ضَرُورِيّاً أنْ تُطَهَّرَ بِهَذِهِ الذَّبائِحِ النُّسَخُ الأرْضِيَّةُ لِلأشياءِ الحَقِيقِيَّةِ فِي السَّماءِ، أمّا الأشياءُ السَّماوِيَّةُ نَفسُها فَيَنبَغِي أنْ تُطَهَّرَ بِذَبائِحَ أفضَلَ مِنْ هَذِهِ.

24 З ащото Христос влезе не в ръкотворно светилище, образ на истинското, но в самите небеса, за да се яви вече пред Божието лице за нас;

فَالمَسِيحُ لَمْ يَدخُلْ قُدْسَ أقداسٍ صَنَعَتْهُ أيدٍ بَشَرِيَّةٍ نُسخَةً عَنِ قُدْسِ الأقْداسِ الحَقِيقِيِّ، بَلْ دَخَلَ السَّماءَ عَينَها، لِكَي يَقِفَ الآنَ أمامَ حَضْرَةِ اللهِ لأجلِنا.

25 и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв

وَهُوَ لَمْ يَدخُلْ لِيُقَدِّمَ نَفسَهُ مَرَّةً تِلوَ الأُخرَى كَما يَدخُلُ رَئِيْسُ الكَهَنَةِ قُدسَ الأقداسِ كُلَّ سَنَةٍ بِدَمٍ غَيْرِ دَمِهِ.

26 ( иначе Той трябва да е страдал много пъти от създанието на света), а на дело в края на вековете се яви веднъж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва.

وَلَو كانَ الأمرُ كَذَلِكَ، لَكانَ عَلَيهِ أنْ يَتَألَّمَ مَرّاتٍ كَثِيْرَةً جِدّاً مُنذُ خَلقِ العالَمِ. لَكِنَّهُ ظَهَرَ مَرَّةً واحِدَةً عِندَ اقْتِرابِ نِهايَةِ التّارِيخِ لِكَيْ يُزِيلَ الخَطِيَّةَ بِذَبِيحَةِ نَفسِهِ.

27 И така, както е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд,

وَكَما أنَّ النّاسَ يَمُوتُونَ مَرَّةً، ثُمَّ يُواجِهُونَ الدَّينُونَةَ،

28 т ака и Христос, като беше принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на онези, които Го очакват.

فَقَدْ قُدِّمَ المَسِيحُ ذَبِيْحَةً مَرَّةً واحِدَةً فَقَطْ لِكَيْ يَنْزِعَ خَطايا كَثِيرِينَ. وَسَيَظهَرُ مَرَّةً ثانِيَةً، لا مِنْ أجلِ الخَطِيَّةَ، وَإنَّما لِيُخَلِّصَ الَّذِينَ يَتَرَقَّبُونَ قُدُومَهُ.