1 ( По слав. 13.) За първия певец. Давидов псалом. Безумният каза в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха нечестиви дела; няма кой да прави добро.

يَقُولُ الأحْمَقُ فِي قَلبِهِ: «اللهُ غَيرُ مَوجُودٍ!» الحَمقَى يُخَرِّبونَ. يَفعَلُونَ أُمُوراً مُلتَوِيَةً. وَلَيسَ فِيهُمْ مَنْ يَعمَلُ عَمَلاً صالِحاً.

2 Г оспод надникна от небесата над човешките синове, за да види има ли някой разумен, който да търси Бога.

مِنَ السَّماءِ نَظَرَ اللهُ إلَى البَشَرِ، لِيَرَى إنْ كانَ بَينَهُمْ أيُّ حَكِيمٍ، إنْ كانَ هُناكَ مَنْ يَطلُبُهُ.

3 В сички се отбиха от пътя, заедно се развратиха; няма кой да прави добро, няма нито един.

لَكِنَّهُمُ انْحَرَفُوا جَمِيعاً وَابتَعَدُوا. جَمِيعُهُمْ فاسِدُونَ. وَلَيسَ فِيهِمْ مَنْ يَعمَلُ عَمَلاً صالِحاً، وَلا واحِدٌ!

4 Б ез разум ли са всички, които беззаконстват, които изпояждат народа ми, както ядат хляб, и не призовават Господа?

ألا يَفهَمُونَ؟ لا يَطلُبُ هَؤلاءِ الأشْرارُ مَشُورَةَ اللهِ ، لَكِنَّهُمْ يَلتَهِمُونَ شَعبِي كَما يَلتَهِمُونَ الطَّعامَ!

5 Т огава ги нападна голям страх; защото Бог е в поколението на праведните.

وَعِندَما يُعاقِبُهُمُ اللهُ، سَيَرتَعِبُ الأشرارُ رُعباً. لِأنَّ اللهَ يَقِفُ مَعَ الصّالِحِينَ.

6 О суетихте намеренията на бедния; Господ обаче му е прибежище.

يَستَصْغِرُ الأشرارُ سَعيَ المَساكِينِ إلَى النَّصِيحَةِ. لِأنَّ اللهَ هُوَ مَلاذُهُمْ وَمَلْجَأُهُمْ.

7 Д ано дойде от Сион избавление на Израел! Когато Господ върне Своя народ от плен, тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израел.

لَيْتَ خَلاصَ بَنِي إسْرائِيلَ يَأْتِي سَرِيعاً مِنْ عِندِ اللهِ عَلَى جَبَلِ صِهْيَوْنَ! عَندَما يُعِيدُ اللهُ أسرَى الحَربِ، سَيَبتَهِجُ يَعقُوبُ وَيَفرَحُ بَنُو إسْرائِيلَ.