1 О бходете улиците на Йерусалим и вижте сега, научете се и потърсете по площадите му дали можете да намерите човек - дали има някой, който да постъпва справедливо, да търси честност; и Аз ще простя на този град.

«طُوفُوا فِي شَوارِعِ مَدينَةِ القُدْسِ، وَتَفَحَّصُوا جَيِّداً ما فِيها. فَتِّشُوا فِي ساحاتِها إنْ كانَ هُناكَ شَخصٌ واحِدٌ يَعمَلُ بِالعَدلِ وَمَحَلَّ ثِقَةٍ. حِينَئِذٍ، سَأغفِرُ لِلقُدسِ.

2 З ащото ако и да казват: Заклевам се в живота на Господа!, те наистина лъжливо се кълнат.

وَإنْ حَلَفُوا بِاللهِ ، فَهُمْ يَحلِفُونَ كَذِباً.»

3 Г осподи, очите Ти не търсят ли честност? Ударил си ги, но не ги заболя; изтощил си ги, но не искаха да приемат поправление; втвърдиха лицата си повече от камък; не искаха да се върнат.

يا اللهُ ، أما تَبْحَثُ عَيناكَ عِنِ الحَقِّ؟ ضَرَبْتَهُمْ، فَلَمْ يَتألَّمُوا، التَهَمْتَهُمْ، فَرَفَضُوا تَأدِيبَكَ. جَعَلُوا وُجُوهَهُمْ أقسَى مِنَ الصَّخرِ، رَفَضُوا التَّوبَةَ.

4 Т огава аз казах: Навярно това са сиромасите, те са безумни, защото не знаят пътя Господен, нито закона на своя Бог.

وَأنا قُلْتُ: «إنَّما هُمْ مَساكِينُ، إنَّهُمْ حَمقَى، لأنَّهُمْ لا يَعرِفُونَ ما أمَرَ بِهِ اللهُ ، وَلا يَعرِفُونَ تَعلِيمَ إلَهِهِمْ.

5 Щ е се обърна към големците и ще говоря с тях, защото те знаят пътя Господен, закона на своя Бог, но и те всички са строшили хомота, разкъсали са връзките.

سَأذهَبُ إلَى قادَةِ يَهُوذا، وَأتَكَلَّمُ مَعَهُمْ، لأنَّهُمْ يَعرِفُونَ ما أمَرَ بِهِ اللهُ ، وَيَعرِفُونَ تَعلِيمَ إلَهِهِمْ.» وَلَكِنَّهُمْ جَمِيعاً كَسَرُوا النِّيرَ، نَزَعُوا عَنْ أنفُسِهِمِ القُيُودَ.

6 З атова лъв от гората ще ги порази, вълк от пустинята ще ги ограби, рис ще причаква край градовете им; всеки, които излезе оттам, ще бъде разкъсан, защото престъпленията им са много, отстъпничествата им се умножиха.

لِذَلِكَ هَجَمَ عَلَيهِمْ أسَدٌ مِنَ الغابَةِ، وَذِئبٌ مِنَ الصَّحراءِ يُخَرِّبُهُمْ. نَمِرٌ يَتَمَشَّى فِي مُدُنِهِمْ. وَكُلُّ مَنْ يَخرُجُ يُمَزَّقُ تَمزِيقاً، لأنَّهُمُ ارتَكَبُوا جَرائِمَ كَثِيرَةً، وَهُمْ دائِماً يَضِلُّونَ.

7 К ак ще ти простя това? Децата ти Ме изоставиха и се кълняха в онези, които не са богове; след като ги наситих, те прелюбодействаха и на тълпи отиваха в къщите на блудниците.

«كَيفَ يُمكِنُنِي أنْ أغفِرَ لَكُمْ؟ أولادُكِ تَرَكُونِي، وَأقسَمُوا بِآلِهَةٍ غَيرِ مَوجُودَةٍ. أعطَيتُهُمْ كُلَّ ما يَحتاجُونَ إلَيهِ، وَلَكِنَّهُمْ زَنُوا مُحتَشِدِينَ أمامَ بَيتِ الزّانِيَةِ.

8 С утрин те са като нахранени коне; всеки цвили след жената на ближния си.

إنَّهُمْ مِثلُ خُيُولٍ هائِجَةٍ، كُلُّ واحِدٍ يَصهَلُ عَلَى زَوجَةِ صاحِبِهِ.

9 Н яма ли да ги накажа за това?, казва Господ; и душата Ми няма ли да въздаде на такъв народ?

ألا أُعاقِبُهُمْ بِسَبَبِ هَذِهِ الأُمُورِ؟ ألا تَطلُبُ نَفسِي الانتِقامَ مِنْ أُمَّةٍ كَهَذِهِ؟» يَقُولُ اللهُ.

10 К ачете се на стените му и събаряйте; но не нанасяйте съвършено изтребление; махнете клоните му, защото не са Господни.

«اعبُرُوا وَسَطَ صُفُوفِ كُرُومِها وَكَسِّرُوها، وَلَكِنْ لَيسَ بِالكامِلِ. انزِعُوا أغْصانَها الزّائِدةَ، لأنَّها لَيستْ للهِ.

11 З ащото Израелевият дом и Юдовият дом се отнесоха много невярно към Мене, казва Господ.

لأنَّ بَني إسْرائِيلَ وَبَنِي يَهُوذا خانُونِي خِيانَةً.» يَقُولُ اللهُ.

12 О трекоха се от Господа, като казаха: Не Той ни заплашва с това; и няма да ни постигне зло, нито ще видим меч или глад;

«فَقَدْ كَذَبُوا بِكَلامِهِمْ عَنِ اللهِ ، قالُوا: ‹لَنْ يَفعَلَ شَيئاً. وَلَنْ يَأتِيَ الشَّرُّ عَلَينا، وَلَنْ نَرَى الحَربَ وَلا الجُوعَ.›

13 п ророците са вятър и слово Господне няма в тях. За самите тях ще се сбъдне това.

«سَيَصِيرُ الأنبِياءُ رِيحاً، وَكَلِمَةُ اللهِ لَنْ تَكُونَ فِيهِمْ. هَذا ما سَأفعَلُهُ بِهِمْ.»

14 З атова така казва Господ, Бог на Силите: Понеже изговарят тези думи, ето, Аз ще превърна Моите слова в устата ти в огън и този народ - в дърва, и ще ги изгори.

لِذَلِكَ هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ القَدِيرُ: «لأنَّكُمْ قُلْتُمْ هَذا الكَلامَ، سَأجعَلُ كَلامِي فِي فَمِكَ يا إرْمِيا كَنارٍ، وَسَيَكُونُ هَذا الشَّعبُ مِثلَ الشَّجَرِ، وَكَلِمَةُ اللهِ الّتِي فِي فَمِكَ سَتَلتَهِمُهُمْ.»

15 Е то, доме Израелев, Аз ще доведа върху вас народ отдалеч, казва Господ; народ траен е той, народ старовременен, народ, чийто език не знаеш, нито разбираш какво говорят.

يَقُولُ اللهُ: «يا بَني إسْرائِيلَ، سَآتِي بِأُمَّةٍ غَرِيبَةٍ عَلَيكُمْ مِنْ بَعِيدٍ، أُمَّةٍ قَوِيَّةٍ وَلَها تارِيخٌ قَدِيمٌ، أمَّةٍ لا تَعرِفُونَ لُغَتَها، فَلَنْ تَفهَمُوا ما يَقُولُونَ.

16 К олчанът им е като отворен гроб; те всички са юнаци.

كِيسُ سِهامِهِا كَقَبْرٍ مَفْتُوحٍ، وَكُلُّ جُنُودِهِا أقْوِياءُ.

17 Щ е изпояждат жътвата и хляба ти, които синовете и дъщерите ти трябваше да ядат; ще изпояждат стадата и чердите ти, ще изпояждат лозята и смокините ти, ще разбият с меч укрепените ти градове, на които ти уповаваш.

سَيَلتَهِمُونَ حَصادَكَ وَطَعامَكَ، وَسَيَأكُلُونَ بَنِيكَ وَبَناتِكَ وَغَنَمَكَ وَبَقَرَكَ، وَعِنَبَكَ وَتِينَكَ. وَسَيُدَمِّرُونَ مُدُنَكَ الحَصِينَةَ، الَّتِي بِها وَثِقتُمْ فِي الحَربِ.»

18 Н о и в онези дни, казва Господ, не искам да ви нанеса свършено изтребление.

يَقُولُ اللهُ: «لَكِنْ حَتَّى فِي تِلكَ الأيّامِ، لَنْ أمحُوَكُمْ تَماماً.

19 И когато кажете: Защо Господ, Бог наш, ни направи всичко това? Тогава да им кажеш: Както Ме изоставихте и служихте на чужди богове във вашата земя, така ще служите на чужденци в една земя, която не е ваша.

فَإنْ قُلْتُمْ: ‹لِماذا عَمِلَ إلَهُنا هَذا كُلَّهُ بِنا؟› قُلْ لَهُمْ أنتَ يا إرْمِيا: ‹لأنَّكُمْ تَرَكتُمُونِي، وَعَبَدْتُمْ ألِهَةً غَرِيبَةً فِي أرْضِكُمْ، سَتَكُونُونَ عَبِيداً لِغُرَباءَ فِي أرْضٍ لَيسَتْ لَكُمْ.›

20 И звестете това на Якововия дом и го прогласете в Юдея, като кажете:

«أعلِنُوا هَذا وَسطَ بَيتِ يَعقُوبَ، وَأعلِنُوهُ فِي يَهُوذا.

21 Ч уйте сега това, глупав и неразумен народ, които имате очи, но не виждате, които имате уши, но не чувате.

اسْمَعُوا هَذا أيُّها الشَّعبُ الأحْمَقُ الَّذِي لا عَقلَ لَهُ. لَكُمْ عُيُونٌ وَلَكِنَّكُمْ لا تَرَوْنَ، وَلَكُمْ آذانٌ وَلَكِنَّكُمْ لا تَسمَعُونَ.

22 Н е се ли боите от Мене?, казва Господ, няма ли да треперите пред Мене, Който с вечна заповед съм поставил пясъка за граница на морето, която то не може да премине; така че, макар вълните му да се издигат, пак няма да я преодолеят, при все че бучат, пак няма да я преминат?

يَقُولُ اللهُ: «ألَستُمْ خائِفِينَ مِنِّي؟ ألا تَرتَجِفٌونَ فِي حَضْرَتِي؟ أنا مَنْ أجعَلُ الرِّمالَ حَدّاً لِلمُحِيطِ، حَدّاً أبَدِيّاً لا يَتَعَدّاهُ البَحْرُ. تَتَلاطَمُ الأمواجُ، وَلا تَتَجاوَزُ الرِّمالَ، تُزَمجِرُ أمواجُ البَحرِ، وَلَكِنَّها لا تَتَجاوَزُ حَدَّها.

23 Н о този народ имат бунтовно и непокорно сърце; разбунтуваха се и отидоха.

لِهَذا الشَّعبِ قَلبٌ عَنِيدٌ وَمُتَمَرِّدٌ. ارتَدُّوا عَنِّي وَتَرَكُونِي.

24 Н е казват в сърцето си: Нека се боим сега от Господа, нашия Бог, Който дава ранния и късния дъжд на времето му, Който пази за нас определените седмици на жътвата.

لا يَقُولُونَ لأنفُسِهِمْ: ‹لِنَخَفْ إلَهَنا ، الَّذِي يُعطِينا مَطَرَ الخَرِيفِ وَمَطَرَ الرَّبِيعِ فِي وَقتِهِما، الَّذِي يَضمَنُ حَصادَنا فِي وَقتِهِ.›

25 В ашите беззакония отвърнаха тези неща и вашите грехове ви лишиха от доброто.

آثامُكُمْ مَنَعَتْكُمْ مِنَ هَذا، وَخَطاياكُمْ حَرَمَتكُمْ مِنَ الخَيرِ.

26 З ащото между народа Ми се намират нечестивци, които, като наблюдават, както причакващ ловец, полагат примки, ловят хора.

لأنَّهُ وُجِدَ أشرارٌ وَسَطَ شَعبِي. يَتَرَصَّدُونَ لِفَرِيسَتِهِمْ بِالخِفْيَةِ، يَضَعُونَ الفِخاخِ، وَيَصطادُونَ النّاسَ.

27 К акто клетката е пълна с птици, така къщите им са пълни с плод на измама, чрез която те се възвеличиха и обогатиха.

مِثلَ قَفَصٍ مَلِيءٍ بِالطُّيُورِ، هَكَذا بُيُوتُهُمْ مَلِيئَةٌ بِالخِداعِ، لِذَلِكَ هُمْ عُظَماءٌ وَأغنِياءٌ.

28 З атлъстяха, лъщят, дори преляха със своите нечестиви дела; не защитават делото - делото на сирачето, за да благоденстват, и правото на бедните не отсъждат.

سَمِينُونَ وَناعِمُونَ. لا يَعرِفُونَ حَدّاً لِشُرُورِهِمْ، وَلا يَحكُمُونَ بِالعَدلِ. لا يُنْصِفُونَ اليَتِيمَ، وَلا يُدافِعُونَ عَنْ حُقُوقِ الفُقَراءِ.»

29 Н яма ли да ги накажа за това? - казва Господ, душата Ми няма ли да въздаде на такъв народ?

يَقُولُ اللهُ: «ألا أُعاقِبُهُمْ عَلَى هَذِهِ الأُمُورِ؟ ألا أنتَقِمُ مِنْ أُمَّةٍ كَهَذِهِ؟

30 У дивително и ужасно нещо стана в тази страна:

أمرٌ رَهِيبٌ وَمُرَوِّعٌ حَدَثَ فِي الأرْضِ:

31 п ророците пророкуват лъжливо и свещениците господстват чрез тях; и народът Ми - така обича; а какво ще правите след края на всичко това?

الأنبِياءُ تَنَبَّأُوا بِالكَذِبِ، وَالكَهَنَةُ لا يَقُومُونَ بِواجِبِهِمْ. وَشَعبِي يُحِبُّ أنْ تكُونَ الأُمُورُ هَكَذا! فَماذا سَتَعمَلُونَ عِندَما تأتِي النِّهايَةُ؟