1 И ма зло, което видях под слънцето, и то е тежко върху хората:

وَرَأيتُ ظُلْماً يُثقِلُ حَياةَ النّاسِ فِي هَذِهِ الدُّنْيا.

2 ч овек, на когото Бог дава богатство, имот и почест, така че душата му не се лишава от нищо, което би пожелал, на когото, обаче, Бог не дава власт да яде от тях, а чужденецът ги яде. Това е суета и лоша болест.

يُعْطِي اللهُ إنساناً ما ثَرْوَةً وَغِنَى وَكَرامَةً. فِي مُتَناوَلِ يَدَيهِ كُلُّ ما يَحتاجُ وَيَشْتَهِي. لَكِنَّ اللهَ لا يُمْهِلُهُ لِكَي يَتَمَتَّعَ بِما لَدَيهِ، وَيَأْتِي غَرِيبٌ وَيَسْتَولِي عَلَى كلِّ شَيءٍ لَهُ. هَذا أمْرٌ مُحزِنٌ جِدّاً وَزائِلٌ.

3 А ко човек роди сто сина и живее много години, така че броят на годините му да стане много, а душата му да не се насити с блага и още той не приема прилично погребение - казвам, че пометнатото е по-щастливо от него;

قَدْ يَطُولُ العُمْرُ بِإنْسانٍ، وَقَدْ يُنجِبُ مِئَةَ ابْنٍ. لَكِنْ إنْ لَمْ يَتَمَتَّعْ بِهَذا كُلِّهِ، وَلَمْ يَكُنْ لَهُ قَبْرٌ بِاسْمِهِ، فَإنَّ طِفلاً ماتَ عِندَ وِلادَتِهِ أفضَلُ مِنهُ.

4 з ащото то е дошло в нищожество и отива в тъмнина, и името му се покрива с тъмнина;

فَقَدْ وُلِدَ بَلا مَعنىً، وَدُفِنَ قَبْرٍ مُظلِمٍ، وَلَمْ يَحمِلْ حَتَّى اسْماً.

5 п ри това то не е видяло слънцето и не е познало нищо. - По-добре е на него, отколкото на онзи.

لَمْ يَرَ الشَّمْسَ وَلَمْ يَتَعَلَّمْ شَيئاً، لَكِنَّهُ يَجِدُ راحَةً أكْثَرَ مِنْ غَيرِهِ.

6 Д ори два пъти по хиляда години ако би живял някой и не види добро, не отиват ли те всички на едно място?

حَتَّى لَوْ عاشَ ألفَي سَنَةٍ، وَلَمْ يَتَمَتَّعْ بِحَياتِهِ، ألَيسَتْ لِكِلَيهِما نِهايَةٌ واحِدَةٌ؟

7 Ц елият труд на човека е за устата му; душата обаче не се насища.

يَعمَلُ الإنْسانُ مِنْ أجلِ بَطنِهِ. غَيرَ أنَّهُ لا يَشبَعُ أبَداً.

8 З ащото какво предимство има мъдрият над безумния? Или какво предимство има бедният, който умее как да се държи пред живите?

فَبِماذا يَتَمَيَّزُ الحَكِيمُ عَنِ الأحْمَقِ فِي هَذا؟ وَماذا يَنتَفِعُ الفَقيرُ بِأنْ يَتَعَلَّمَ حُسْنَ السُّلُوكِ؟

9 П о-добре е да гледаш нещо с очите си, отколкото да блуждаеш с желанието си. И това е суета и гонене на вятъра.

الاكْتِفاءُ بِما يَملِكُهُ الإنْسِانُ أفْضَلُ مِنَ الرَّغْبَةِ بِالمَزِيدِ. هَذا أيضاً فارِغٌ وَكَمُطارَدَةِ الرِّيحِ.

10 В сяко нещо, което е съществувало, вече си е получило името; и е известно, че онзи, чието име е Човек, не може да се състезава с по-силния от него.

ما حَدَثَ تَحَدَّدَ مِنَ الأصلِ. وَلَنْ يَكُونَ الإنْسانُ إلّا ما خُلِقَ لِيَكُونَهُ. لِذلِكَ لا يَقدِرُ أنْ يُجادِلَ اللهَ فِي هَذا. فَاللهُ أقوَى مِنْهُ.

11 П онеже има много неща, които умножават суетата, то каква полза за човека?

أمّا كَثْرَةُ الكَلامِ فِي هَذا الأمْرِ فَهِيَ بِلا مَعْنَى، وَلا جَدْوَى لأحَدٍ مِنْ ذَلِكَ.

12 З ащото кой знае кое е добро за човека в живота, във всички дни на суетния му живот, който минава като сянка? Понеже кой ще извести на човека какво ще бъде след него под слънцето?

مَنْ يَعرِفُ ما أفضَلُ شَيءٍ لِلإنْسانِ أثْناءَ حَياتِهِ الَّتِي تَمضِي بِسُرْعَةِ الظِلِّ؟ وَمَنْ يَستَطِيعُ أنْ يُخبِرَهُ بِما سَيَحدُثُ بَعْدَهُمْ فِي هَذِهِ الدُّنْيا؟