1 И Господнето слово дойде към мен и каза:

وَأتَتْ إلَيَّ كَلِمَةُ اللهِ:

2 С ине човешки, говори на народа си и им кажи: Когато нанеса меча върху някоя земя и народът на онази земя вземе някой човек изпомежду си и го постави за страж,

«يا إنْسانُ، تَكَلَّمْ إلَى شَعبِكَ وَقُلْ لَهُمْ: ‹افتَرِضُوا أنِّي أتَيتُ بِعَدُوٍّ عَلَى أُمَّةٍ، فَاختارَ الشَّعبُ أحَدَ المُواطِنِينَ لِيَقِفَ حارِساً.

3 и той, като види, че мечът идва върху земята, затръби и предупреди народа,

وَإذْ رَأى العَدُوَّ قادِماً، نَفَخَ فِي البُوقِ لِيُحَذِّر الشَّعبَ.

4 т огава, ако мечът дойде и постигне някого, който чуе гласа на тръбата, а не се пази, кръвта му ще бъде на главата му.

فَإنْ سَمِعَ الإنسانُ صَوتَ البُوقِ وَتَجاهَلَهُ، فَإنَّهُ مَسؤُولٌ عَنْ مَوتِهِ حِينَ يَأتِيهِ سَيفُ العَدُوِّ.

5 Т ой е чул гласа на тръбата, а не се е свестил, кръвта му ще бъде върху него; докато, ако беше се свестил, той би избавил живота си.

فَقَدْ سَمِعَ ذَلِكَ الإنسانُ صَوتَ تَحذِيرِ البُوقِ وَتَجاهَلَهُ، فَهُوَ يَتَحَمَّلُ مَوتَهُ. فَلَوِ انتَبَهَ للِتَّحذِيرِ، لأنقَذَ نَفسَهُ.

6 Н о ако стражът види, че мечът идва и не затръби, и народът не се свести, и мечът дойде и постигне някого от тях, той наистина ще бъде постигнат поради беззаконието си; но кръвта му ще изискам от ръката на стража.

«‹لَكِنْ إنْ رَأى الحارِسُ العَدُوَّ، وَلَمْ يَضرِبْ بِالبُوقِ لِلتَّحذِيرِ حَتَّى يَسمَعَ النّاسُ فَيَنتَبِهُونَ، فَإنَّ العَدُوَّ سَيَأتِي وَيَأخُذَ حَياتَهُمْ. هَؤُلاءِ النّاسُ سَيَمُوتُونَ بِسَبَبِ إثمِهِمْ، وَلَكِنِّي سَأُحَمِّلُ الحارِسَ مَسؤُولِيَّةَ مَوتِهِمْ.›

7 Т ака е и с тебе, сине човешки; Аз те поставих страж на Израелевия дом; и така, чуй словото от устата Ми и ги предупреди от Моя страна.

يا إنْسانُ، جَعَلْتُكَ حارِساً لِبَني إسْرائِيلَ. تَسمَعُ مِنِّي رِسالَةً، وَتُبَلِّغهُمْ بِإنذارِي.

8 К огато казвам на беззаконника: Беззаконнико, непременно ще умреш!, а ти не проговориш, за да го предупредиш да се върне от пътя си, онзи беззаконник ще умре за беззаконието си, обаче от твоята ръка ще изискам кръвта му.

فَإنْ حَكَمْتُ عَلَى شِرِّيرٍ وَقُلْتُ لَهُ: ‹سَتَمُوتُ!› وَأنتَ لَمْ تُنذِرِ ذَلِكَ الشِّرِّيرَ لَيَتُوبَ عَنْ شَرِّهِ فَيَنجُو، فَإنَّهُ سَيَهلِكُ بِذَنبِهِ، لَكِنَّنِي سَأُحَمِّلُكَ مَسؤُولِيَةَ هَلاكِهِ.

9 Н о ако предупредиш беззаконника да се върне от пътя си, а той не се върне от него, той ще умре за беззаконието си, а ти си избавил душата си.

أمّا إنْ أنذَرْتَ ذَلِكَ الشِّرِّيرَ، وَلَمْ يَتُبْ عَنْ شَرِّهِ وَلَمْ يَتَراجَعْ عَنْ طَرِيقِهِ الرَّدِيءِ، فَإنَّهُ سَيَهلِكُ بِذَنبِهِ، وَأنتَ سَتَنجُو بِنَفسَكَ.›» اللهُ يَطلُبُ التّوبَة

10 З атова, сине човешки, кажи на Израелевия дом: Вие така говорихте: Престъпленията ни и греховете ни са върху нас и ние тлеем поради тях; как тогава ще живеем?

«يا إنْسانُ قُلْ لِبَيتِ إسْرائِيلَ: ‹أنتُمْ تَقُولُونَ: قَدِ ارتَكَبنا خَطايا وَجَرائِمَ، وَنَحنُ نَتَعَفَّنُ بِسَبَبِها. فَكَيفَ نَحيا مِنْ جَدِيدٍ؟

11 К ажи им: Заклевам се в живота Си, казва Господ Йехова, не благоволя в смъртта на нечестивия, а нечестивият да се върне от пътя си и да живее. Върнете се, върнете се от лошите си пътища, защо да умрете, доме Израелев?

قُلْ لَهُمْ: هَذا ما يُعلِنَهُ الرَّبُّ الإلَهُ: أنا لا أُسَرُّ بِمُوتَ الشِّرِّيرُ، بَلْ بِأنْ يَتُوبَ عَنْ شَرِّهِ فَيَحيا. يا بَني إسْرائِيلَ، ارجِعُوا عَنْ طُرُقِكُمُ الشِّرِّيرَةِ كَيْ لا تَهلِكُوا.›»

12 З атова, сине човешки, кажи на народа си: Правдата на праведния няма да го избави в деня, когато престъпи; и нечестивият няма да падне поради нечестието си в деня, когато се отвърне от нечестието си, също както праведният няма да може да живее поради правдата си в деня, когато съгреши.

«يا إنْسانُ، قُلْ لِشَعبِكَ: بِرُّ الإنسانِ البارِّ لَنْ يُنقِذَهُ حِينَ يَتَراجَعُ وَيَعِيشُ فِي الخَطيَّةِ. كَما أنَّ شَرَّ الشِّرِّيرِ لَنْ يُسقِطَهُ حِينَ يَتُوبُ عَنْ طُرُقِهِ الشِّرِّيرَةِ. أمّا البّارُ فَلَنْ يَنجُوَ مِنَ العِقابِ حِينَ يُخطِئُ؟

13 К огато кажа на праведния, че непременно ще живее, а той, като уповава на правдата си, извърши неправда, то нито едно от неговите праведни дела няма да се спомни; а поради неправдата, която е извършил, той ще умре.

«إنْ قُلْتُ لإنسانٍ بارٍّ: ‹سَتَحيا!› رُبَّما يَظُنُّ أنَّ ماضِيَهِ الصّالِحَ سَيُنقِذُهُ، فَيَبدَأُ بِعَمَلِ شُرُورٍ رَدِيئَةٍ. إنْ حَدَثَ هَذا، فَإنَّ بِرَّ ذَلِكَ الرَّجُلِ لَنْ يُذكَرَ، وَسَيَهلِكُ بِسَبَبِ الشُّرُّورِ الَّتِي عَمِلَها.

14 И когато кажа на нечестивия: Непременно ще умреш; а той се отвърне от греха си и постъпи законно и праведно;

فَإنْ حَكَمْتُ عَلَى شِرِّيرٍ وَقُلْتُ لَهُ: ‹سَتَمُوتُ!› فَتابَ عَنْ خَطِيَّتِهِ، وَأطاعَ الوَصايا وَعَمِلَ الصَلاحَ –

15 а ко нечестивият върне залог, върне грабнатото, постъпва според повеленията на живота и не върши неправда, непременно ще живее; няма да умре;

إنْ أرجَعَ الشِّرِّيرُ ما أخَذَهُ مِنَ المَساكِينِ، وَدَفَعَ ما عَلَيهِ مِنْ دُيُونٍ، وَتَوَقَّفَ عَنْ عَمَلِ الشُّرُّورِ، وَسَلَكَ حَسَبَ الشَّرائِعِ الَّتِي تُعطِي حَياةً، فَإنَّهُ سَيَنجُو وَلَنْ يَهلِكَ.

16 н ито един от греховете, които е извършил, няма да се помни против него; той е постъпил законно и праведно; непременно ще живее.

لَنْ تُحسَبَ ضِدَّهُ خَطاياهُ. فَحَيْثُ إنَّهُ بَدَأ يَعمَلُ ما هُوَ صالِحٌ وَعادِلٌ، فَسَينجُو!»

17 Н о твоят народ казва: Господният път не е прав. Обаче техният път не е прав.

«قَدْ يُقُولُ النّاسُ: ‹طُرُقُ الرَّبِّ لَيسَتْ مُستَقِيمَةً!› بَلْ طُرُقُهُمْ هُمْ غَيرُ مُستَقِيمَةٍ.

18 К огато праведният се върне от правдата си и извърши неправда, то поради нея ще умре.

فَإنْ تَوَقَّفَ إنسانٌ صالِحٌ عَنِ السُّلُوكِ الصَّحِيحٍ، فَبَدَأ يَرتَكِبُ الشُّرُورَ، فَإنَّهُ سَيَهلِكُ بِسَبَبِ أعمالِهِ الشِّرِّيرَةِ.

19 А когато беззаконникът се отвърне от беззаконието си и постъпи законно и праведно, той ще живее поради това.

فَإنْ تابَ عَنِ الشُّرُّورِ الَّتِي عَمِلَها، وَعَمِلَ ما هُوَ صالِحٌ وَعادِلٌ، فَإنَّهُ سَيَحيا.

20 В ие обаче казвате: Господният път не е прав. Доме Израелев, ще ви съдя всекиго според постъпките му.

وَلَكِنَّكُمْ تَقُولُونَ إنَّ طُرُقَ اللهِ غَيرُ مُستَقِيمَةٍ. يا بَيتَ إسْرائِيلَ، سَأُدِينُ كُلَّ واحِدٍ بِحَسَبِ أعمالِهِ.» سُقُوطُ القُدْس

21 В дванадесетата година от плена ни, в десетия месец, на петия ден от месеца, при мене дойде един бежанец от Йерусалим и каза: Градът е превзет.

وَفِي اليَومِ الخامِسِ مِنَ الشَّهرِ العاشِرِ مِنَ السَّنَةِ الثّانِيَةَ عَشْرَةَ مِنَ السَّبِيِ، أتَى إلَيَّ أحَدُ الَّذِينَ هَرَبُوا مِنْ مَدينَةِ القُدْسِ، وَقالَ لِي: «سَقَطَتْ مَدِينَةُ القُدْسِ.»

22 А вечерта, преди да дойде бежанецът, Господнята ръка беше върху мен и отваряше устата ми, докато той дойде при мене сутринта; и така, устата ми се отвориха и не бях вече ням.

وَفِي اللَّيلَةِ الَّتِي سَبَقَتْ مَجِيءَ اللّاجِئِ إلَيَّ، جَعَلَتنِي قُوَّةُ اللهِ أتَكَلَّمُ، فَانفَتَحَ فَمِي وَتَكَلَّمْتُ. حَدَثَ هَذا قَبلَ أنْ يأتِيَ اللّاجِئُ إلَيَّ فِي الصَّباحِ.

23 И Господнето слово дойде към мен и каза:

وَأتَتْ إلَيَّ كَلِمَةُ اللهِ ، فَقالَ لِي:

24 С ине човешки, тези, които живеят в онези опустошени места в Израелевата земя, говорят: Авраам беше само един, но пак наследи земята; а ние сме мнозина; на нас бе дадена земята в наследство.

«يا إنْسانُ، يَقُولُ الشَّعبُ السّاكِنُ وَسَطَ خَرائِبِ إسْرائِيلَ: ‹لَمْ يَكُنْ إبراهِيمُ سِوَى رَجُلٍ واحِدٍ، وَمَعَ هَذا فَقَدْ وَرِثَ الأرْضَ كُلَّها. أمّا نَحنُ فَكَثِيرُونَ، وَلِذا فَإنَّنا سَنَحتَفِظُ بِالأرْضِ مِيراثاً لَنا.»

25 З атова им кажи: Така казва Господ Йехова: Вие ядете месо с кръвта му, повдигате очи към идолите си и проливате кръв; и ще владеете ли земята?

لِذَلِكَ هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ الرَّبُّ الإلَهُ: «هَلْ تَأكُلُونَ الدَّمَ وَتَعبُدُونَ الأوثانَ القَذِرَةَ وَتَقتُلُونَ النّاسَ وَمَعَ هَذا تَحتَفِظُونَ بِالأرْضِ؟

26 В ие се облягате на меча си, вършите мерзости и осквернявате всеки жената на ближния си; и ще владеете ли земята?

تَعتَمِدُونَ عَلَى العُنفِ وَالظُّلمِ، وَتَعمَلُونَ ما هُوَ بَشِعٌ، وَيُنَجِّسُ كُلُّ واحِدٍ زَوجَةَ صاحِبِهِ، وَمَعَ هَذا تُرِيدُونَ الاحتِفاظَ بِالأرْضِ؟

27 К ажи им това: Така казва Господ Йехова: Заклевам се в живота Си, онези, които са в опустошените места, непременно ще паднат от меч; и който е на открито поле, ще го предам на зверовете да го изядат; а които са в крепостите и пещерите, ще измрат от мор.

قُلْ لَهُمْ: ‹هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ الرَّبُّ الإلَهُ: أُقسِمُ بِذاتِي إنَّكُمْ سَتَمُوتُونَ بِالسَّيفِ فِي تِلكَ الخَرائِبِ. وَالَّذِينَ يَمُوتُونَ مِنكُمْ فِي الحقُولِ فَإنِّي سَأجعَلُهُمْ طَعاماً للِحَيَواناتِ البَرِّيَّةِ، وَالَّذِينَ يَختَبِئُونَ مِنكُمْ فِي الحُصُونِ وَالكُهُوفِ، سَيَمُوتُونَ مِنَ الوَبَاءِ.

28 И ще превърна земята в пустош и да бъде за удивление, и горделивата ѝ сила ще престане; и Израелевите планини ще запустеят, за да няма кой да минава.

سَأجعَلُ هَذِهِ الأرْضَ خَراباً مَهجُوراً، فَلا يَعُودُ لَها ما تَتَباهَى بِهِ. سَتَصِيرُ جِبالُ إسرائِيلَ مُوحِشَةً فَلا يَعبُرُها أحَدٌ.

29 Т огава ще познаят, че Аз съм Господ, когато превърна земята в пустош и бъде за удивление поради всички мерзости, които извършиха.

وَحِينَ أجعَلُ الأرْضَ خَرِبَةً بِسَبَبِ الأُمُورِ الكَرِيهَةِ الَّتِي عَمِلْتُها، فَإنَّهُمْ يَعَلَمُونَ أنِّي أنا اللهُ.›»

30 А колкото до тебе, сине човешки, твоят народ приказва за тебе при стените и вратите на къщите и като говорят един на друг, всеки на брат си, казват: Елате сега и чуйте какво е словото, което излиза от Господа.

«أمّا أنتَ يا إنْسانُ، فَإنَّ شَعبَكَ يَتَكَلَّمُ عَلَيكَ قُربَ الأسوارِ وَعِندَ كُلِّ بابٍ. يَقُولُ بَعضُهُمْ لِبَعضٍ: ‹لِنَذهَبْ وَنَستَمِعْ إلَى الرِّسالَةِ التّالِيَةِ مِنَ اللهِ!›

31 Т е идват при тебе, както идва народът, и седят пред тебе като Мой народ, и слушат твоите думи, но не ги изпълняват, защото с устата си показват много любов, но сърцето им отива след печалбите им.

سَيَأتُونَ إلَيكَ كَجُمهُورٍ كَبِيرٍ، وَيَجلِسُونَ أمامَكَ وَيَستَمِعُونَ إلَى كَلامِكَ، لَكِنَّهُمْ لَنْ يَعَمَلُوا بِهِ. تَسمَعُ المَدِيحَ عَلَى شِفاهِهِمْ، أمّا قُلُوبُهُمْ فَمُولَعَةٌ بِالرِّبحِ.

32 И , ето, ти си им като любима песен от човек, който има сладък глас и свири добре, защото слушат думите ти, а не ги изпълняват.

ما أنتَ لَهُمْ سِوَى مُغَنٍّ ذِي صَوتٍ جَميلٍ، يُغَنِّي أغانِيَ الحُبِّ عَلَى ألحانٍ عَذْبَةٍ. سَيَسمَعُونَ كَلامَكَ، وَلَكِنَّهُمْ لَنْ يَعمَلُوا بِهِ.

33 А когато настане това (а то идва), тогава ще познаят, че е имало пророк между тях.

لَكِنْ حِينَ تأتِي المُصِيبَةُ – وَسَتَأتِي حَتماً – فَحِينَئِذٍ، سَيَعلَمُونَ أنَّ نَبِيّاً كانَ فِي وَسَطَهِمْ.»