1 С лед това на двадесет и четвъртия ден от същия месец, когато израелтяните бяха събрани с пост, облечени с вретища и с пръст на себе си,

وَفِي اليَوْمِ الرّابِعِ وَالعِشْرِينَ مِنْ ذَلِكَ الشَّهْرِ، اجتَمَعَ كُلُّ بَنِي إسْرائِيلَ مَعاً لِيَصُومُوا لابِسِينَ الخَيشَ وَواضِعِينَ تُراباً عَلَى رُؤُوسِهِمْ.

2 И зраелевият род отдели себе си от всички чужденци; и застанаха и изповядаха своите грехове и беззаконията на бащите си.

وَفَصَلَ بَنُو إسْرائِيلَ أنفُسَهُمْ عَنْ كُلِّ الغُرَباءِ، فَلَمْ يَختَلِطُوا بِهِمْ. وَوَقَفُوا فِي أماكِنِهِمْ وَاعتَرَفُوا للهِ بِذُنُوبِهِمْ وَذُنُوبِ آبائِهِمْ.

3 П рез една четвърт от деня те ставаха на мястото си и четяха от книгата на закона на Господа, своя Бог, а през друга четвърт се изповядваха и се кланяха на Господа, своя Бог.

وَوَقَفُوا فِي أماكِنِهِمْ وَقَرَأُوا كِتابَ شَرِيعَةِ إلَهِهِمْ ثَلاثَ ساعاتٍ. وَلِمُدَّةِ ثَلاثِ ساعاتٍ أُخْرَى اعتَرَفُوا بِخَطاياهُمْ وَعَبَدُوا إلَهَهُمْ.

4 Т огава някои от левитите - Исус, Ваний, Кадмиил, Севания, Вуний, Серевия, Ваний и Хананий - застанаха на платформата и извикаха със силен глас към Господа, своя Бог.

ثُمَّ وَقَفَ يَشُوعُ عَلَى الدَّرَجِ مَعَ بانِي وَقَدْمِيئِيلَ وَشَبَنْيا وَبُنِّيَّ وَشَرَبْيا وَبانِي وَكَنانِي وَصَرَخُوا بِصُوْتٍ عالٍ إلَى إلَهِهِمْ.

5 П осле левитите Исус, Кадмиил, Ваний, Асавния, Серевия, Одия, Севания и Петайя казаха: Станете и благославяйте Господа, вашия Бог, отвека и довека; и да благославят, Боже, Твоето славно име, което е възвисено по-горе от всяко благословение и хвала.

ثُمَّ قالَ اللّاوِيُّونَ – وَهُمْ يَشُوعُ وَقَدْمِيئِيلُ وَبانِي وَحَشَبْنِيا وَشَرَبْيا وَهُودِيّا وَشَبَنْيا وَفَتَحْيا: «قِفُوا وَسَبِّحُوا إلَهَكَمْ! لِيُحْمَدْ مَجْدُ اسْمِكَ الَّذِي هُوَ أروَعُ مِنْ كُلِّ بَرَكَةٍ وَتَسْبِيحٍ.

6 Т и си Господ, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата и цялото им множество, земята и всичко, което е на нея, моретата и всичко, което е в тях, и Ти оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства.

أنتَ وَحْدَكَ اللهُ ، خَلَقتَ السَّماءَ، وَالسَّماواتِ العُلْيا وَكُلَّ نُجُومِها، وَخَلَقْتَ الأرْضَ وَكُلَّ ما عَلَيها، وَالبِحارَ وَكُلَّ ما فِيها. وَأنتَ تُعطِي الحَياةَ لَها جَمِيعاً، وَنُجُومُ السَّماءِ تَسْجُدُ لَكَ،

7 Т и си Господ Бог, Който си избрал Аврам, извел си го от Ур Халдейски и си му дал име Авраам;

أنتَ اللهُ ، الإلَهُ الَّذِي اختارَ أبْرامَ، وَأخرَجَهُ مِنْ أُورِ الكِلْدانِيِّينَ، وَأسْماهُ إبْراهِيمَ.

8 и като си намерил сърцето му вярно пред Тебе, сключил си с него завет, че ще дадеш земята на ханаанците, хетите, аморейците, ферезейците, йевусейците и гергесейците - че ще я дадеш на потомството му; и си изпълнил думите Си, защото си праведен.

وَجَدْتَ قَلْبَهُ مُخلِصاً لَكَ، فَقَطَعْتَ مَعَهُ عَهْداً بِأنْ تُعطِيَهُ أرْضَ الكَنْعانِيِّينَ وَالحِثِّيِّينَ وَالأمُورِيِّينَ وَالفَرِزِّيِّينَ وَاليَبُوسِيِّينَ وَالجِرْجاشِيِّينَ، لِكَي تُعطِيَها لِأحفادِهِ. وَحَفِظْتَ وَعدَكَ لِأنَّكَ إلَهٌ أمِينٌ.

9 И Ти видя теглото на бащите ни в Египет и чу вика им при Червеното море.

رَأيتَ مُعاناةَ آبائِنا فِي مِصْرَ، وَسَمِعْتَ اسْتِغاثَتَهُمْ عِنْدَ البَحْرِ الأحمَرِ،

10 Т и показа знамения и чудеса над фараона, над всичките му слуги и над целия народ на земята му, понеже Ти позна, че гордо постъпваха против тях; и Ти си придоби име, както е известно днес.

وَصَنَعْتَ عَلاماتٍ وَعَجائِبَ ضِدَّ فِرعَوْنَ وَضِدَّ كُلِّ خُدّامِهِ وَشَعبِ أرْضِهِ، لِأنَّكَ عَرَفْتَ أنَّهُمْ عامَلُوا آباءَنا بِقَسْوَةٍ وَأشْهَرْتَ اسْمَكَ.

11 Т и раздели и морето пред тях и те преминаха по сухо сред морето; а гонителите им Ти хвърли в дълбочините - като камък в силните води.

شَقَقْتَ البَحْرَ أمامَهُمْ فَعَبَرُوا عَبْرَ البَحْرِ عَلَى أرْضٍ جافَّةٍ. لَكِنَّكَ رَمَيتَ بِالَّذِينَ طارَدُوهُمْ فِي أعْماقِ البَحْرِ، كَحَجَرٍ يُرمَى فِي مِياهٍ عَنِيفَةٍ.

12 П ри това денем Ти ги водѝ с облачен стълб, а нощем - с огнен стълб, за да им светиш по пътя, през който трябваше да минат.

قُدْتَهُمْ بِسَحابَةٍ عَلَى شَكلِ عَمُودٍ نَهاراً، وَنارٍ عَلَى شَكلِ عَمُودٍ لَيلاً، لِتُنِيرَ لَهُمُ الطَّرِيقَ الَّتِي يَنْبَغِي أنْ يَسلُكُوا فِيها.

13 С ъщо Ти слезе на Синайската планина и говорѝ с тях от небето, и им даде справедлив съд и закони на истината, и добри наредби и заповеди;

نَزَلْتَ عَلَى جَبَلِ سِيناءَ وَتَحَدَّثْتَ مَعَهُمْ مِنَ السَّماءِ. وَأعطَيتَهُمْ فَرائِضَكَ المُسْتَقِيمَةَ، وَشَرائِعَكَ الصَّحِيحَةَ، وَأوامِرَكَ وَوَصاياكَ الصّالِحَةَ.

14 и им направи позната святата Своя събота и им даде заповеди, наредби и закони чрез слугата Си Моисей.

وَأعلَنْتَ لَهُمْ عَنِ السَّبْتِ المُخَصَّصِ لَكَ. وَأعطَيتَهُمْ وَصايا وَفَرائِضَ وَتَعلِيماً عَلَى فَمِ مُوسَى عَبْدِكَ.

15 Т и им даде и хляб от небето, когато бяха гладни, и им извади вода от скала, когато бяха жадни; и им заповяда да влязат, за да завладеят земята, за която се беше клел, че ще им я дадеш.

جاعُوا فَأطعَمْتَهُمْ طَعاماً مِنَ السَّماءِ، وَعَطِشُوا فَأخرَجْتَ ماءً مِنْ صَخْرَةٍ وَسَقَيتَهُمْ. وَأمَرْتَهُمْ أنْ يَأْخُذُوا الأرْضَ الَّتِي وَعَدْتَ بِأنْ تُعطِيَهُمْ إيّاها.

16 Н о те и бащите ни се възгордяха, закоравиха врата си и не послушаха Твоите заповеди;

لَكِنَّ آباءَنا تَكَبَّرُوا وَيَبَّسُوا رِقابَهُمْ، وَلَمْ يَسْتَمِعُوا إلَى وَصاياكَ.

17 т е отказаха да послушат и не си спомниха чудесата, които Ти извърши за тях; а закоравиха врата си и в бунта си определиха началник, за да се върнат в робството си. Но понеже си Бог, Който обичаш да прощаваш, милостив и жалостив, дълготърпелив и многомилостив, Ти не ги изостави.

رَفَضُوا أنْ يُطِيعُوا، وَنَسَوْا الأشْياءَ العَظِيمَةَ الَّتِي صَنَعْتَها بَينَهُمْ. صارُوا عَنِيدِينَ وَعَيَّنُوا قائِداً لِيُعِيدَهُمْ إلَى عُبُودِيَّتِهِمْ فِي مِصْرَ. «لَكِنَّكَ إلَهٌ غَفُورٌ، شَفُوقٌ وَرَحِيمٌ، طَوِيلُ الرُّوحِ وَمَملُوءٌ مَحَبَّةً، لِذَلِكَ لَمْ تَترُكْهُمْ.

18 Д аже когато си направиха лято теле и казаха: Ето твоя бог, който те изведе от Египет, и извършиха предизвикателства,

حَتَّى عِندَما سَبَكُوا لِأنفُسِهِمْ تِمثالاً لِعِجلٍ، وَقالُوا: ‹هَذا إلَهُنا الَّذِي أخرَجَنا مِنْ مِصْرَ!› أوْ عِندَما أهانُوكَ كَثِيراً.

19 Т и пак в голямото Си милосърдие не ги остави в пустинята; облачният стълб не престана да бъде над тях денем, за да ги води по пътя, нито огненият стълб нощем, за да им свети по пътя, през който трябваше да минат.

لَكِنَّكَ رَحِيمٌ جِدّاً، فَلَمْ تَتَخَلَّ عَنْهُمْ فِي الصَّحراءِ. وَظَلَّ عَمُودُ السَّحابِ يَهدِيهِمْ فِي مَسِيرِهِمْ نَهاراً، وَعَمُودُ النّارِ يُنِيرُ لَهُمْ الطَّرِيقَ الَّتِي يَنْبَغِي أنْ يَسلُكُوا فِيها.

20 И Ти им даде благия Си Дух, за да ги вразумява, и не отне манната Си от устата им, и им даде вода, когато бяха жадни.

أعطَيتَهُمْ رُوحَكَ الصّالِحَ لِتُعَلِّمَهُمْ وَتَجعَلَهُمْ حُكَماءَ. لَمْ تَحرِمْهُمْ مِنَ المَنِّ لِيَأْكُلُوا، وَوَفَّرْتَ لَهُمُ الماءَ لِيَشْرَبُوا.

21 Д аже Ти ги хранѝ четиридесет години в пустинята и нищо не им липсваше; дрехите им не овехтяха и краката им не отекоха.

اعتَنَيتَ بِهِمْ أربَعِينَ سَنَةً فِي الصَّحْراءِ، فَلَمْ يَنقُصْهُمْ شَيءٌ. مَلابِسُهُمْ لَمْ تَهْتَرِئْ، وَأقْدامُهُمْ لَمْ تَتَوَرَّمْ.

22 П ри това Ти им даде царства и племена, които им раздели на дялове; и така завладяха земята на Сион и земята на есевонския цар, и земята на васанския цар Ог.

أعطَيتَهُمْ بِلاداً وَشُعُوباً لِيَحكُمُوها وَجَعَلْتَ البِلادَ البَعِيدَةَ حُدُوداً لَهُمْ أخَذُوا أرْضَ سِيحُونَ مَلِكِ حَشْبُونَ وَامتَلَكُوا أرْضَ عُوجَ مَلِكِ باشانَ.

23 Т и умножи синовете им като небесните звезди и ги заведе в земята, за която беше казал на бащите им да влязат в нея, за да я завладеят.

كَثَّرْتَ نَسلَهُمْ، فَصارُوا كَنُجُومِ السَّماءِ. أحضَرْتَهُمْ إلَى الأرْضِ الَّتِي طَلَبْتَ مِنْ آبائِهِمْ أنْ يَدخُلُوها وَيَمْتَلِكُوها.

24 И така, синовете им влязоха и завладяха земята; и Ти покори пред тях жителите на земята, ханаанците, и ги предаде в ръцете им с царете им и племената на земята, за да им сторят по волята си.

وَدَخَلَ أولادُهُمْ، وَامْتَلَكُوا الأرْضَ. وَهَزَمْتَ أعداءَهُمْ سُكّانَ الأرْضِ الكَنْعانِيِّينَ أمامَهُمْ، وَجَعَلْتَهُمْ يُخضِعُونَ الكَنْعانِيِّينَ وَشُعُوبَ تِلْكَ البِلادِ، وَيَتَحَكَّمُونَ بِهِمْ كَما يَشاءُونَ.

25 И те превзеха укрепени градове и плодовита земя; и притежаваха къщи, пълни с всякакви блага, изкопани кладенци, лозя, маслини и множество плодовити дървета; така те ядоха и се наситиха, затлъстяха и се насладиха с Твоята голяма благост.

اسْتَولَوا عَلَى مَدُنٍ مُحَصَّنَةٍ، وَأرْضٍ خَصِيبَةٍ. أخَذُوا بُيُوتاً مَليئَةً بِكُلِّ شَيءٍ حَسَنٍ: وآباراً مَحفُورَةً وَكُرُوماً وَأشْجارَ زَيتُونٍ، وَأشْجارَ فاكِهَةٍ كَثِيرَةً. فَأكَلُوا حَتَّى شَبِعُوا وَسَمِنُوا، وَتَلَذَّذُوا بِخَيرِكَ العَظِيمِ وَصَلاحِكَ.

26 Н о те не се покоряваха, надигаха се против Тебе, захвърляха Твоя закон зад гърбовете си и избиваха Твоите пророци, които заявяваха против тях, за да ги обърнат към Теб, и извършиха големи предизвикателства.

لَكِنَّهُمْ عَصَوْكَ وَتَمَرَّدُوا عَلَيكَ، وَرَمُوا شَرِيعَتَكَ خَلْفَ ظُهُورِهِمْ قَتَلُوا أنبِياءَكَ الَّذِينَ أنذَرُوهُمْ لِكَي يَعُودُوا إلَيكَ تائِبِينَ. وَأهانُوكَ إهاناتٍ بالِغَةً.

27 З атова Ти ги предаваше в ръката на угнетителите им, които ги притесняваха; а във време на притеснението им, като викаха към Тебе, Ти слушаше от небето и според голямото Си милосърдие им даваше избавители, които ги избавяха от ръката на враговете им.

وَلِهَذا جَعَلْتَ أعداءَهُمْ يَهزِمُونَهُمْ وَيَقْسُونَ عَلَيهِمْ. تَضايَقُوا وَصَرَخُوا إلَيكَ لِتُساعِدَهُمْ، فَسَمِعْتَهُمْ وَأًنْتَ فِي السَّماءِ. وَأرْسَلْتَ إلَيْهِمْ مُنقِذِينَ خَلَّصُوهُمْ مِنْ قُوَّةِ أعدائِهِمْ، لِأنَّكَ رَحِيمٌ.

28 Н о като се успокояваха, те пак вършеха зло пред Тебе; затова Ти ги оставяше в ръката на неприятелите им, които ги и завладяваха; но пак, когато се обръщаха и викаха към Тебе, Ти ги слушаше от небето и много пъти ги избавяше според милосърдието Си.

لَكِنْ حالَما أرَحْتَهُمْ مِنْ أعدائِهِمْ فَعَلُوا ثانِيَةً ما لا يُرْضِيكَ، فَتَرَكْتَ أعداءَهُمْ يَتَجَبَّرُونَ بِهِمْ. فَحَكَمُوهُمْ، لَكِنْ عِندَما صَرَخُوا إلَيكَ ثانِيَةً، سَمِعْتَهُمْ وَأنْتَ فِي السَّماءِ وَأنقَذْتَهُمْ كَثِيراً بِسَبَبِ رَحمَتِكَ.

29 Т и и заявяваше против тях, за да ги обърнеш към закона Си; но те се гордееха и не слушаха Твоите заповеди, а съгрешаваха против наредбите Ти (чрез които, ако ги изпълнява човек, ще живее) и обръщаха към Тебе гърба си, и закоравяваха врата си, и не слушаха.

أنذَرْتَهُمْ لِكَي يَعُودُوا إلَى شَرِيعَتِكَ. فَتَمَرَّدُوا وَلَمْ يُطِيعُوا وَصاياكَ، بَلْ أساءُوا إلَى شَرِيعَتِكَ الَّتِي تُحيِي مَنْ يَحفَظُها. لَمْ يُبالُوا بِسَبِبِ عِنادِهِمْ، وَيَبَّسُوا رِقابَهَمْ فَلَمْ يُطِيعُوا.

30 В ъпреки това Ти много години ги търпеше и заявяваше против тях чрез Духа Си посредством пророците Си, но те не внимаваха; затова Ти ги предаде в ръката на племената на земите.

«صَبَرْتَ عَلَيهِمْ سَنَواتٍ طَوِيلَةً، وَأنذَرْتَهُمْ بِواسِطَةِ الأنبِياءِ الَّذِينَ يَتَكَلَّمُونَ بِرُوحِكَ. لَكِنَّهُمْ لَمْ يَسْمَعُوا، فَجَعَلْتَ شُعُوباً أُخْرَى تَتَحَكَّمُ بِهِمْ.

31 О баче поради голямото Твое милосърдие не ги довърши, нито ги остави; защото си Бог щедър и милостив.

«لَكِنَّكَ لَمْ تَقْضِ عَلَيهِمْ تَماماً بِسَبِبِ رَحمَتِكَ. وَلَمْ تَتَخَلَّ عَنهُمْ لِأنَّكَ إلَهٌ رَحِيمٌ وَحَنّانٌ.

32 И така, сега, Боже наш, велики, мощни и страшни Боже, Който пазиш завет и милост, да не се смята за малко пред Тебе цялото страдание, което е постигнало нас, царете ни, първенците ни, свещениците ни, пророците ни, бащите ни и целия Твой народ от времето на асирийските царе до днес.

وَالآنَ يا إلَهَنا، أيُّها الإلَهُ الجَبّارُ الجَلِيلُ الَّذِي يَحفَظُ عَهْدَهُ بِإخلاصٍ وَمَحَبَّةٍ، لا تَسْتَهِنْ بِالمَتاعِبِ وَالضِّيقاتِ الَّتِي لاحَقَتْنا لاحَقَتْ مُلُوكَنا وَكَهَنَتَنا وَأنبِياءَنا وَآباءَنا وَكُلَّ شَعبِكَ مُنْذُ أيّامِ مُلُوكِ أشُّورَ، حَتَّى هَذا اليَوْمَ.

33 Н аистина Ти си справедлив във всичко, което ни е сполетяло; защото Ти си действал вярно, а ние сме постъпвали нечестиво.

كُنْتَ عادِلاً دائِماً فِي كُلِّ ما حَصَلَ لَنا، لِأنَّكَ كُنْتَ مُخلِصاً فِي ما فَعَلْتَ، بَينَما نَحنُ أخطَأْنا.

34 О ще царете ни, първенците ни, свещениците ни и бащите ни не са опазили закона Ти и не са внимавали в Твоите заповеди и заявления, с които си заявявал против тях.

لَمْ يَحفَظْ مُلُوكُنا وَقادَتُنا وَكَهَنَتُنا وَآباؤُنا شَرِيعَتَكَ. وَلَمْ يَهتَمُّوا بِوَصاياكَ وَتَحذِيراتِكَ لَهُمْ.

35 З ащото те през време на царството си и при голямата благост, която Ти им показа, и в широката и плодовита земя, която Ти постави пред тях, не Ти служиха, нито се отвърнаха от нечестивите си дела.

وَعِنْدَما كانُوا فِي الأرْضِ الفَسِيحَةِ وَالخَصِيبَةِ وَالخَيْراتِ الَّتِي أعطَيتَها لَهُمْ، لَمْ يَعْبُدُوكَ وَلَمْ يَترُكُوا أعمالَهُمُ الشِّرِّيرَةَ.

36 Е то, роби сме днес; и в земята, която Ти даде на бащите ни, за да ядат плода ѝ и благото ѝ, ето, роби сме в нея.

انظُرْ ما نَحنُ فِيهِ مِنْ ذُلٍّ. فَنَحنُ عَبِيدٌ فِي الأرْضِ الَّتِي أعطَيتَها لِآبائِنا لِيَأْكُلُوا مِنْ ثَمَرِها وَطَيِّباتِها.

37 Т я дава голямо изобилие на царете, които Ти си поставил над нас поради греховете ни; и властват над телата ни и над добитъка ни според волята си; а ние сме в голямо притеснение. Завет/договор на Израел

وَها هُوَ خَيرُ الأرْضِ وَحَصادُها يَذْهَبُ إلَى المَلِكِ الَّذِي حَكَّمْتَهُ عَلَينا بِسَبَبِ خَطايانا. إنَّهُمْ يَتَحَكَّمُونَ بِنا وَبِأجسادِنا وَمَواشِينا كَما يَحلُو لَهُمْ، وَنَحنُ مُتَضايِقُونَ جِدّاً.

38 П оради всичко това ние правим верен завет и го написваме; и първенците и свещениците ни го подпечатват.

«وَعَلَى الرُّغمِ مِنْ كُلِّ هَذا، فَإنَّنا نَكْتُبُ لَكَ وَعْداً عَلَيهِ خَتْمٌ يَحْمِلُ أسْماءَ القادَةِ وَالَّلاوِيِّينَ وَالكَهَنَةِ.»