1 И Йов продължи още беседата си, като казваше:

وَعادَ أيُّوبُ وَطَرَحَ دَعْواهُ:

2 О , да бях както в предишните месеци, както в дните, когато Бог ме пазеше,

«لَيتَ حَياتِي كانَتْ كَالشُّهُورِ السّابِقَةِ، قَبلَ مَجِيءِ الضِّيقِ. كَتِلكَ الأيّامِ الَّتِي حَمانِي اللهُ فِيها،

3 к огато светилникът Му светеше на главата ми и със светлината Му ходех в тъмнината;

عِندَما أضاءَ نُورُهُ فَوْقَ رَأسِي، وَكُنتُ أمشِي فِي الظُّلمَةِ بِنُورِهِ.

4 к акто бях в дните на зрелостта си, когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

عِندَما كُنتُ بَعْدُ فِي قُوَّتِي، وَكانَتْ صَداقَةُ اللهِ تُظَلِّلُ خَيمَتِي.

5 к огато Всемогъщият беше още с мен и децата ми бяха около мене;

عِندَما كانَ القَدِيرُ بَعْدُ مَعِي، وَصِغارِي يُحِيطُونَ بِي.

6 к огато миех стъпките си с масло и скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

عِندَما كُنتُ أغسِلُ قَدَمَيَّ بِالحَلِيبِ! وَكانَتِ المَعاصِرُ الصَّخرِيَّةُ تَسكُبُ لِيَ جَداوِلَ زَيتٍ.

7 К огато през града излизах на портата и приготвях седалището си на пазара.

«عِندَما كُنتُ أخرُجُ إلَى بَوّابَةِ المَدِينَةِ، وَأتَّخِذُ مَجلِسِي فِي ساحَتِها.

8 М ладите, като ме гледаха, се криеха и старците ставаха и стояха прави;

كانَ الشَّبابُ يَرَوْنَنِي فَيَنْسَحِبُونَ، وَالكِبارُ يَقُومُونَ وَيَقِفُونَ.

9 п ървенците се въздържаха от говорене и слагаха ръка на устата си;

كانَ الوُجَهاءُ يَتَوَقَّفُونَ عَنِ الكَلامِ، وَيَضَعُونَ أيدِيهِمْ عَلَى أفواهِهِمْ.

10 г ласът на началниците замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им;

كانَتْ أصواتُ الأُمَراءِ تَخْرَسُ، فَلا يَنْطِقُونَ بِحَرْفٍ.

11 у хо, като ме чуеше, ме облажаваше и око, като ме виждаше, свидетелстваше за мене;

كانُوا يَمتَدِحُونَ كُلَّ ما أقُولُ، وَيَستَحسِنُونَ كُلَّ ما أفعَلُ.

12 з ащото освобождавах сиромаха, който викаше, и сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

لأنِّي أنقَذتُ المِسكِينَ المُستَغِيثَ، وَاليَتِيمَ الَّذِي لا سَنَدَ لَهُ.

13 Б лагословението от този, който беше близо до загиване, идваше за мен; и аз веселях сърцето на вдовицата.

حَتَّى المُشَرَّدُونَ كانُوا يَسْألُونَ لِيَ البَرَكَةَ، وَأدْخَلْتُ الفَرَحَ عَلَى قُلُوبِ الأرامِلِ.

14 О бличах правдата и тя ми беше одежда; моята правдивост ми беше като мантия и корона.

لَبِسْتُ البِرَّ فَكَسانِي كَثَوبٍ. وَلَبِسْتُ العَدلَ رِداءً وَعِمامَةً،

15 А з бях очи на слепия и крака на хромия.

كُنتُ لِلأعمَى عَينَينِ، وَلِلكَسِيحِ قَدَمَينِ.

16 Б ях баща на сиромасите; изследвах делото на непознатия за мене.

كُنتُ أباً لِلمُحتاجِ، أدْرُسُ قَضايا أُناسٍ لا أعرِفُهُمْ، لِأُساعِدَهُمْ فِي المَحكَمَةِ.

17 Т рошех челюстите на несправедливия и изтеглях лова от зъбите му.

كَسَّرْتُ قُوَّةَ الظّالِمِ، وَجَعَلتُهُ يُسقِطُ فَرِيسَتَهُ مِنْ فَمِهِ.

18 Т огава казвах: Ще умра в гнездото си; и дните ми ще се умножат, както пясъкът.

«ثُمَّ قُلْتُ لِنَفسِي: سَأمُوتُ فِي سِنٍّ مُتَقَدِّمَةٍ، وَسَتُضاعَفُ أيّامُ حَياتِي لِتَكُونَ كَعَدَدِ الرَّملِ،

19 К оремът ми е прострян към водите; и росата намокря цяла нощ клоните ми.

وَسَتَمتَدُّ إلَى الماءِ جُذُورِي، وَيَبِيتُ النَّدَى عَلَى أغصانِي.

20 С лавата ми зеленее още в мен; и лъкът ми се укрепява в ръката ми.

وَتَتَجَدَّدُ عَلَى الدَوامِ قُوَّتِي، وَتَرجِعُ قَوسِي شابَّةً فِي يَدِي.

21 Х ората чакаха да ме слушат и мълчаха, за да чуят съветите ми.

«كانَ النّاسُ يَنتَظِرُونَ لِيَسمَعُونِي، وَيَصمُتُونَ لِسَماعِ نَصِيحَتِي.

22 С лед моите думи те не прибавяха нищо; словото ми капеше върху тях;

بَعدَ أنْ أتَكَلَّمَ، لا يَبقَى لِلآخَرِينَ شَيءٌ يَقُولُونَهُ، وَيَنزِلُ عَلَيهِمْ كَلامِي كَالمَطَرِ.

23 о чакваха ме като дъжд и устата им зееха като за пролетен дъжд.

فَكانُوا يَنْتَظِرُونَنِي كَما يَنْتَظِرُونَ المَطَرَ، وَيَفتَحُونَ أفواهَهُمْ كَما للِمَطَرِ المُتَأخِّرِ.

24 У смихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; и те не можаха да помрачат светлостта на лицето ми.

إذا ابتَسَمْتُ لَهُمْ لا يُصَدِّقُونَ مِنَ الفَرَحِ، وَوَجْهِي البَشُوشُ يُشَجِّعُهُمْ.

25 И збирах пътя към тях и седях пръв помежду им, и живеех като цар сред войската, като онзи, който утешава наскърбените.

اختَرتُ أنْ أكُونَ مَعَهُمْ، رَغْمَ أنِّي كُنتُ قائِدَهُمْ. جَلَستُ مَعَهُمْ كَما يَجلِسُ مَلِكٌ بَينَ قُوّاتِهِ، وَكَمَنْ يُعَزِّي النّائِحِينَ.