1 Ч овек, който често е изобличаван, закоравява врата си, внезапно ще бъде съкрушен, и то без поправление.

الَّذِي يُصِرُّ عَلَى عِنادِهِ عَلَى الرُّغمِ مِنْ كَثرَةِ التَّوبِيخِ، سَيَهلِكُ مِنْ دُونِ أمَلٍ بِالإنْقاذِ.

2 К огато праведните са на власт, народът се радва; но когато нечестивият началства, народът въздиша.

يَفرَحُ النّاسُ عِندَما يَزْدادُ الأبرارُ، وَلَكِنَّهُمْ يَنُوحُونَ وَيَئِنُّونَ إذا حَكَمَهُمُ الأشرارُ.

3 К ойто обича мъдростта, радва баща си, а който дружи с блудници, разпилява имота му.

مَنْ يُحِبُّ الحِكْمَةَ يُسعِدُ أباهُ، أمّا مَنْ يُرافِقُ الزّانِياتِ فَسَيَخسَرُ ثَروَتَهُ.

4 Ч рез правосъдие царят утвърждава земята си, а който ламти за подкупи и подаръци, я съсипва.

المَلِكُ الَّذِي يَحكُمُ بِالعَدلِ يُثَبِّتُ دَولَتَهُ، أمّا المَلِكُ الَّذِي يُحِبُّ الهَدايا فَسَيُدَمَّرُها.

5 Ч овек, който ласкае ближния си, опъва мрежа пред стъпките му.

مَنْ يَتَمَلَّقُ صَدِيقَهُ فَإنَّهُ يَنصِبُ لِقَدَمِيهِ فَخّاً.

6 В беззаконието на лошия човек има примка, а праведният пее и се радва.

الشِّرِّيرُ سَيَقَعُ فِي فَخِّ خَطِيَّتِهِ، أمّا البارُّ فَسَيُغَنِّي فَرِحاً.

7 П раведният вниква в съдебните дела на бедните; нечестивият няма даже разум, за да ги изследва.

الرَّجُلُ العادِلُ يَهتَمُّ بِقَضِيَّةِ الفَقِيرِ، أمّا الشِّرِّيرُ فَلا يَهتَمُّ.

8 П рисмивателите палят града, а мъдрият усмирява гнева.

المُستَهزِئُونَ يُشعِلُونَ المَشاكِلَ فِي المَدِينَةِ، أمّا الحُكَماءُ فَيُهَدِّئُونَ الغَضَبَ.

9 А ко мъдър човек има спор с безумен, той се разярява, смее се и няма спокойствие.

إذا دَخَلَ حَكِيمٌ فِي مُحاكَمَةٍ مَعَ حَمقَى، يَكُونُ هُناكَ صَخَبٌ وَاستِهزاءٌ، وَلا تُحَلَّ المًشكِلَةُ.

10 К ръвожадните мъже мразят непорочния, но праведните се грижат за живота му.

الَّذِينَ يَسفُكُونَ الدِّماءَ يَكرَهُونَ الأبرارَ، وَيُرِيدُونَ أنْ يَقتُلُوا المُسْتَقِيمِينَ.

11 Б езумният излива целия си гняв, а мъдрият го задържа и укротява.

الأحْمَقُ يُظهِرُ كُلَّ غَضَبِهِ، أمّا الحَكِيمُ فَيَضبُطُ نَفسَهُ.

12 А ко управителят слуша лъжливи думи, то всичките му слуги стават нечестиви.

الحاكِمُ الَّذِي يُصغِي إلَى الأكاذِيبِ، يَصِيرُ كُلُّ وُزَرائِهِ أشْراراً.

13 С иромах и притеснител се срещат; Господ просвещава очите на всички тях.

الفَقِيرُ وَالظّالِمُ مُتَشابِهانِ، فَاللهُ خَلَقَ كِلَيهِما.

14 К огато цар съди вярно сиромасите, престолът му ще бъде утвърден завинаги.

إذا حَكَمَ المَلِكُ لِلفَقِيرِ بِالعَدلِ فَإنَّ حُكمَهُ سَيَثبُتُ.

15 Т оягата и изобличението дават мъдрост, а пренебрегнатото дете засрамва майка си.

العَصا وَالتَّوبِيخُ تُعطِيانِ حِكمَةً، أمّا الوَلَدُ المَترُوكُ لِيَفعَلَ ما يَشاءُ فَسَيَجلِبُ الخِزْيَ لأُمِّهِ.

16 К огато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, но праведните ще видят падането им.

إذا ازْدادَ الأشرارُ ازدادَ الإثمُ، وَالأبرارُ سَيَرَوْنَ سُقُوطَ الأشرارِ.

17 Н аказвай сина си и той ще те успокои. Да! Ще даде наслада на душата ти.

أدِّبِ ابنَكَ فَيُرِيحَكَ وَيُبهِجُ قَلبَكَ.

18 К ъдето няма пророческо видение, народът се разюздва, а който пази закона, е блажен.

بِلا رُؤْيا مِنَ اللهِ يَجْمَحُ الشَّعْبَ، وَهَنيئاً لِمَنْ يَحْفَظُ تَعلِيمَ الشَّرِيعَةِ.

19 С лугата не се поправя с думи, защото, при все че разбира, не обръща внимание.

الخادِمُ لا يُوَبَّخُ بِالكَلامِ وَحدَهُ فَقَطْ، لِأنَّهُ يَسمَعُ وَيَفهَمُ وَلَكِنَّهُ لا يَستَجِيبُ.

20 В идял ли си човек, прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.

هَلْ رَأيتَ إنساناً مُتَسَرِّعاً فِي كَلامِهِ؟ فَاعلَمْ أنَّهُ يُوجَدُ أمَلٌ فِي الأحمَقِ أكثَرُ مِنْهُ.

21 А ко някой глези слугата си от детинство, най-накрая той ще му стане като син.

إذا دَلَّلَ الرَّجُلُ عَبْدَهُ وَهُوَ صَغِيرٌ سَيُصبِحُ عَنِيداً عِندَما يَكبُرُ.

22 Г невлив човек възбужда препирни и сприхав човек беззаконства много.

الغَضُوبُ يُثِيرُ المِشاكِلَ، وَالعَصَبِيُّ يَقتَرِفُ الكَثِيرَ مِنَ الخَطايا.

23 Г ордостта на човека ще го смири, а смиреният ще придобие чест.

الكِبرِياءُ تُقَلِّلُ مِنْ شَأْنِ الإنسانِ، أمّا المُتَواضِعُ فَيَحصُلُ عَلَى الكَرامَةِ.

24 К ойто е съдружник с крадец, мрази душата си; той слуша заклеването, а не издава.

شَرِيكُ اللِّصِّ يَكرَهُ حَياتَهُ، فَهُوَ يُحَلَّفُ بِأنْ يَقُولَ الصِّدْقَ وَلا يُجِيبُ بِشَيءٍ.

25 С трахът от човека слага примка, а който уповава на Господа, ще бъде поставен нависоко.

خَوفُ الإنسانِ سَيُوقِعُهُ فِي الفَخِّ، أمّا مَنْ يَثِقُ بِاللهِ فَسَيَكُونُ فِي أمانٍ.

26 М нозина търсят благоволението на управителя, но съдбата на човека е от Господа.

كَثِيرُونَ يَطلُبُونَ رِضَى الحُكّامِ، وَلَكِنَّ العَدلَ مِنْ عِندِ اللهِ.

27 Н есправедлив човек е мерзост за праведните; и който ходи в прав път, е мерзост за нечестивите.

البارُّ يَستَقبِحُ الظّالِمَ، وَالشِّرِّيرُ يَستَقبِحُ المُستَقيمَ.