1 Г осподният ковчег стоя във Филистимската земя седем месеца.

احتَفَظَ الفِلِسْطِيُّونَ بِصُنْدُوقِ الله فِي أرْضِهِمْ أحَدَ عَشَرَ شَهراً.

2 Т огава филистимците повикаха жреците и прорицателите и казаха: Какво да направим с Господния ковчег? Кажете ни как да го изпратим на мястото му?

وَبَعدَ ذَلِكَ دَعُوا كَهَنَتَهُمْ وَسَحَرَتَهُمْ وَسَألُوهُمْ: «ماذا يَنبَغِي عَلَينا أنْ نَفعَلَ بِصُنْدُوقِ اللهِ ؟ أشِيرُوا عَلَينا كَيفَ نُعِيدُ الصُّنْدُوقَ إلَى مَكانِهِ.»

3 А те отговориха: Ако изпратите ковчега на Израелевия Бог, не го изпращайте празен, а непременно му отдайте принос за вина; тогава ще оздравеете и ще узнаете защо ръката Му не се е оттеглила от вас.

فَأجابَ الكَهَنَةُ وَالسَّحَرَةُ: «إنْ أرَدتُمْ أنْ تُرسِلُوا صُنْدُوقَ إلَهِ إسْرائِيلَ، فَلا تُرسِلُوهُ فارِغاً. بَلْ قَدِّمُوا عَطايا لإلَهِ إسْرائِيلَ، حِينَئِذٍ سَتُشفَوْنَ. حِينَ تَعْمَلُونَ هَذا، سَتَعْرِفُونَ لِماذا يَسْتَمِرُّ اللهُ فِي ضَرْبِكُمْ.»

4 И те запитаха: Какъв принос за вина трябва да му отдадем? А те казаха: Пет златни хемороида и пет златни мишки, според числото на филистимските началници, тъй като същата язва беше върху всички вас и върху началниците ви.

فَسَألَ الفِلِسْطِيُّونَ: «أيُّ نَوعٍ مِنَ العَطايا يَنبَغِي أنْ نُقَدِّمَ؟» فَأجابَ الكَهَنَةُ وَالسَّحَرَةُ: «قَدِّمُوا خَمسَةَ نَماذِجَ ذَهَبِيَّةً تُشبِهُ الأورامَ، وَخَمسَةَ نَماذِجَ ذَهَبِيَّةٍ تُشبِهُ الفِئرانَ. فَقَدْ عانَيتُمْ أنتُمْ وَقادَتُكُمْ مِنَ الأورامَ وَالفِئرانَ.

5 З атова направете подобия на хемороидите и на мишките, които повреждат земята ви; и отдайте слава на Израелевия Бог, та дано Той улекчи ръката Си над вас, над боговете ви и над земята ви.

فاصنَعُوا نَماذِجَ أورامٍ وَنَماذِجَ فِئرانٍ كَتِلكَ الَّتِي تَجُولُ فِي مَدِينَتِنا. وَمَجَّدُوا إلَهَ إسْرائِيلَ. فَلَعَلَّهُ يَتَوَقَّفُ عَنْ مُعاقَبَتِكُمْ أنتُمْ وَآلِهَتِكُمْ وَأرْضِكُمْ.

6 И така, защо закоравявате сърцата си, както египтяните и фараонът закоравиха сърцата си? След като извърши чудеса сред тях, те не пуснаха ли народа да си отиде и той не тръгна ли?

وَلا تُعانِدُوا كَما فَعَلَ فِرعَوْنُ وَالمِصرِيُّونَ، فَعاقَبَهُمُ اللهُ. وَبَعدَ ذَلِكَ اضطُرَّ المِصْرِيُّونَ إلَى إطلاقِ سَراحِهِمْ مِنْ مِصْرَ.

7 И така, вземете си сега една нова кола и я пригответе. Вземете и две дойни крави, на които не е слаган хомот, и впрегнете кравите в колата, а телетата им отделете от тях и ги върнете у дома.

«اصنَعُوا عَرَبَةً جَدِيدَةً، وَأحضِرُوا بَقَرَتَينِ وَلَدَتا عِجلَينِ حَديثاً، وَلَمْ يَسبِقْ لَهُما أنْ عَمِلَتا فِي الحُقُولِ. اربِطُوا البَقَرَتَينِ إلَى العَرَبَةِ لِجَرِّها. ثُمَّ خُذُوا العِجلَيْنِ إلَى الحَظِيرَةِ، وَلا تُبقُوهُما مَعَ أُمَّيهِما.

8 Т огава вземете Господния ковчег и го сложете на колата; също и златните неща, които Му отдавате в принос за вина, поставете в ковчеже отстрани на ковчега; и ги изпратете.

وَضَعُوا صُنْدُوقَ اللهِ عَلَى العَرَبَةِ ثُمَّ ضَعُوا النَّماذِجَ الذَّهَبِيَّةَ فِي صُنْدُوقٍ بِالقُرْبِ مِنْهُ. فَالنَّماذِجُ الذَّهَبِيَّةُ هِيَ عَطاياكُمْ إلَى اللهِ لِكَي يَغفِرَ خَطاياكُمْ. فَأرسِلُوا العَرَبَةَ وَما عَلَيها فِي طَرِيقِها.

9 Т огава гледайте: ако тръгне по пътя към своята граница във Ветсемес, тогава Господ ни е сторил това голямо зло; ако ли не, тогава ние ще знаем, че не е Неговата ръка, която ни е поразила, а това ни е постигнало случайно.

وَراقِبُوا العَرَبَةَ. فَإنِ اتَّجَهَتِ البَقَرَتانِ إلَى بَيْتَ شَمْسَ فِي أرْضِ إسْرائِيلَ، يَكُونُ اللهُ هُوَ مَنِ ابْتَلانا بِهَذا المَرَضِ الشَّدِيدِ. أمّا إذا لَمْ تَذهَبا مُباشَرَةً إلَى بَيتَ شَمسَ، حِينَئِذٍ، نَعلَمُ أنَّ ما حَدَثَ لَنا لَمْ يَكُنْ عِقاباً مِنَ اللهِ، بَلْ هُوَ حَدَثٌ طَبيعِيٌّ.»

10 М ъжете направиха така: взеха две дойни крави и ги впрегнаха в колата, а телетата им затвориха у дома.

ففَعَلَ الرِّجالُ ذَلِكَ. وَجَدُوا بَقَرَتَينِ وَلَدَتا عِجلَينِ حَدِيثاً، فَرَبَطُوا البَقَرَتَينِ بِالعَرَبَةِ، وَأرسَلُوا العِجلَينِ إلَى الحَظيرَةِ.

11 П оставиха в колата Господния ковчег, ковчежето със златните мишки и подобията на хемороидите им.

ثُمَّ وَضَعَ الفِلِسْطِيُّونَ صُنْدُوقَ اللهِ عَلَى العَرَبَةِ، وَوَضَعُوا الصُّنْدُوقِ الَّذِي يَحْتَوِي عَلَى النَّماذِجِ الذَّهَبِيَّةِ لِلأورامِ وَالفِئْرانِ إلَى جانِبِهِ.

12 И кравите се отправиха по пътя направо за Ветсемес; все по пътя вървяха и ревяха, докато отиваха. Не се обръщаха нито надясно, нито наляво. А филистимските началници вървяха след тях до границата на Ветсемес.

فاتَّجَهَتِ البَقَرَتانِ إلَى بَيْتَ شَمْسَ مُباشَرَةً. وَظَلَّتِ البَقَرَتانِ عَلَى الطَّرِيقِ تَسِيرانِ فِي خَطٍّ مُستَقِيمٍ دُونَ أنْ تَحِيدا يَمِيناً أوْ شِمالاً. وَكانَتا تُصْدِرانِ خُواراً طَوالَ الطَّرِيقِ. وَتَبِعَ حُكّامُ الفِلِسْطِيِّينَ البَقَرَتَينِ إلَى حُدُودِ مَدِينَةِ بَيْتَ شَمْسَ.

13 А ветсемесците жънеха пшеницата си в долината; и като погледнаха, видяха ковчега. И като го видяха, се зарадваха.

وَكانَ سُكّانُ مَدِينَةِ بَيْتَ شَمْسَ يَحصُدُونَ الحُبُوبَ فِي الوادِي. فَلَمّا رَفَعُوا أنظارَهُمْ، رَأَوْا الصُّنْدُوقَ. فَفَرِحُوا بِرُؤيَتِهِ، وَرَكَضُوا لِكَي يُحضِرُوهُ.

14 К олата влезе в нивата на ветсемесеца Исус и застана там, където се намираше един голям камък; и нацепиха дървата на колата и принесоха кравите във всеизгаряне на Господа.

فَوَصَلَتِ العَرَبَةُ إلَى حَقلِ رَجُلٍ اسْمُهُ يَشُوعُ البَيتَ شَمسِيِّ، وَتَوَقَّفَتْ هُناكَ عِندَ صَخرَةٍ كَبِيرَةٍ. فَكَسَرَ سُكّانُ بَيتَ شَمسَ العَرَبَةَ وَقَدَّمُوا البَقَرَتَينِ ذَبِيْحَةً للهِ.

15 Т огава левитите свалиха Господния ковчег и ковчежето, което беше с него, в което бяха златните неща, и ги поставиха на големия камък. В същия ден ветсемеските мъже принесоха всеизгаряния и пожертваха жертви на Господа.

وَكانَ الَّلاوِيُّونَ قَدْ أنْزَلُوا صُنْدُوقَ اللهِ وَالصُّنْدُوقَ الَّذِي يَحتَوِي عَلَى النَّماذِجِ الذَّهَبِيَّةِ، وَوَضَعُوهُما عَلَى الصَّخرَةِ الكَبِيرَةِ. بَعْدَ ذَلِكَ، وَطَوالَ ذَلِكَ اليَومِ، قَدَّمَ أهلُ بَيتَ شَمْسَ ذَبائِحَ وَتَقْدِماتٍ للهِ.

16 А петимата филистимски началници, като видяха това, се върнаха в Акарон през същия ден.

وَشاهَدَ حُكّامُ الفِلِسْطِيِّينَ الخَمسَةُ ما فَعَلَهُ أهلُ بَيْتَ شَمْسَ، ثُمَّ رَجِعُوا إلَى عَقْرُونَ فِي ذَلِكَ اليَومِ.

17 А златните хемороиди, които филистимците отдадоха на Господа в принос за вина, бяха следните: един за Азот, един за Газа, един за Аскалон, един за Гет и един за Акарон;

وَهَكَذا أرسَلَ الفِلِسْطِيُّونَ نَماذِجَ ذَهَبِيَّةً لِأورامٍ إلَى اللهِ لِلتَّكفيرِ عَنْ خَطاياهُمْ. فَأرسَلُوا نَمُوذَجاً ذَهَبِيّاً واحِداً لِوَرَمٍ عَنْ كُلِّ مَدِينَةٍ مِنَ المُدُنِ الفِلِسْطِيِّةِ: أشدُودَ، وَغَزَّةَ، وَأشقَلُونَ، وَجَتَّ، وَعَقرُونَ.

18 а златните мишки бяха според броя на всички филистимски градове, които принадлежаха на петимата началници, както оградените градове, така и неоградените села, чак до големия камък, на който положиха Господния ковчег - камък, който стои и до днес в нивата на ветсемесеца Исус.

وَأرسَلَ الفِلِسْطِيُّونَ أيضاً نَماذِجَ ذَهَبِيَّةً لِفِئرانٍ. وَكانَ عَدَدُ الفِئرانِ الذَّهَبِيَّةِ مُماثِلاً لِعَدَدِ المُدُنِ التّابِعَةِ لِلحُكّامِ الفِلِسْطِيِّينَ الخَمسَةِ. وَهِيَ مُدُنٌ مُسَوَّرَةٌ. وَلِكُلٍّ مِنها قُرَى مُحِيطَةٌ بِها. وَقَدْ وَضَعَ أهلُ بَيتَ شَمسَ صُنْدُوقَ اللهِ عَلَى صَخرَةٍ. وَمازالَتْ تِلكَ الصَّخرَةُ فِي حَقلِ يَشُوعَ البَيتَ شَمسِيِّ.

19 Н о Господ порази ветсемеските мъже за това, че погледнаха в Господния ковчег - петдесет хиляди и седемдесет мъже бяха убити; и народът плака, защото Господ ги порази с голямо изтребление.

وَنَظَرَ أهلُ بَيْتَ شَمْسَ إلَى داخِلِ صُنْدُوقِ اللهِ. فَأماتَ اللهُ سَبعِينَ رَجُلاً مِنْ بَيتَ شَمسَ. فَصَرَخَ أهلُ بَيتَ شَمسَ لِأنَّ اللهَ عاقَبَهُمْ عِقاباً قاسِياً.

20 В етсемеските мъже си казаха: Кой може да застане пред Господа, пред този свят Бог? И при кого от нас да отиде Той?

فَقالَ أهلُ بَيتَ شَمسَ: «أينَ نَجِدُ مَنْ يَتَوَلَّى أمرَ صُندُوقِ اللهِ المُقَدَّسِ؟ وَإلَى أينَ نُخرِجُ الصُّندُوقَ مِنْ وَسَطِنا؟»

21 П осле изпратиха вестоносци до кириатиаримските жители да им кажат: Филистимците върнаха Господния ковчег; елате и го вземете при себе си.

وَكانَ هُناكَ كاهِنٌ في قِرياتِ يَعارِيمَ. فَأرسَلَ أهلُ بَيْتَ شَمْسَ رُسُلاً لِسُكّانِ قِرْياتِ يَعارِيمَ. فَقالَ الرُّسُلُ: «أرْجَعَ الفِلِسْطِيُّونَ صُنْدُوقَ اللهِ ، فانزِلْ إلَينا وَخُذْهُ إلَى مَدِينَتِكَ.»