1 С лед като измина дълго време, в третата година Господнето слово дойде към Илия и му каза: Иди, представи се на Ахаав; и ще дам дъжд на земята.

وَفِي سَنَةِ الجَفافِ الثّالِثَةِ، قالَ اللهُ لإيلِيّا: «اذْهَبْ وَقابِلِ أخآبَ. وَسَأُرسِلُ مَطَراً سَرِيعاً.»

2 И така, Илия отиде при Ахаав. А в Самария гладът беше тежък.

فَذَهَبَ إيلِيّا لِلِقاءِ أخآبَ. فِي ذَلِكَ الوَقتِ، كانَتِ المجاعةُ شديدةً فِي السّامِرَةِ.

3 А Ахаав беше повикал домоуправителя Авдий. (А Авдий се боеше много от Господа;

فَاسْتَدْعَى أخآبُ عُوبَديا، المُشرِفَ عَلَى قَصْرِ المَلِكِ. وَكانَ عُوبَدْيا يَهابُ اللهَ كَثِيراً.

4 з ащото, когато Езавел изтребваше Господните пророци, Авдий беше взел сто пророка и ги беше скрил, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и ги беше хранил с хляб и вода.)

فَحِينَ بَدَأتْ إيزابَلُ بِقَتلِ أنبِياءِ اللهِ ، خَبَّأ مِئَةَ نَبِيٍّ مِنهُمْ فِي مَغارَتَينِ. فَوَضَعَ فِي كُلِّ مَغارَةٍ خَمْسِينَ رَجُلاً. وَكانَ يَأْتِي إلَيْهِمْ بِالطَّعامِ وَالماءِ.

5 И Ахаав беше казал на Авдий: Обиколи земята, иди към всички водни извори и потоци дано намерим трева, за да запазим живота на конете и мулетата и да не се лишим от животните.

فَقالَ أخآبُ لِعُوبَدْيا: «تَعالَ مَعِي، وَلنَتَفَحَّصْ كُلَّ جَدْوَلٍ وَنَبْعٍ فِي بَلَدِنا. سَنَرَى إنْ كانَ هُناكَ عُشبٌ يَكفِي لِلإبقاءِ عَلَى حَياةِ بَعضِ الخُيُولِ وَالبِغالِ. فَنَحنُ لا نُرِيدُ أنْ تَمُوتَ الحَيواناتُ كُلُّها.»

6 И така, те бяха разделили земята помежду си, за да я обиколят: Ахаав беше отишъл сам по един път и Авдий беше отишъл сам по друг път.

فاختارَ كُلٌّ مِنْهُما ذَلِكَ الجُزءَ مِنَ البَلَدِ الَّذِي يَنوِي أنْ يُفَتِّشَ فِيهِ عَنْ ماءٍ. وَذَلِكَ لِيُغَطِّيا البَلَدَ كُلَّهُ. فَذَهَبَ أخآبُ فِي اتِّجاهٍ وَحدَهُ، بَينَما ذَهَبَ عُوبَدْيا فِي اتِّجاهٍ آخَرَ وَحدَهُ.

7 Д окато Авдий пътуваше по пътя, Илия го срещна. И Авдий го позна, падна по лице и каза: Ти ли си, господарю мой, Илия?

وَبَينَما كانَ عُوبَدْيا فِي الطَّرِيقِ، رَأى إيلِيّا فَعَرَفَهُ. فانحَنَى أمامَهُ وَقالَ: «إيلِيّا؟ أأنْتَ حَقّاً إيلِيّا، يا سَيِّدِي؟»

8 А той отговори: Аз съм. Иди, кажи на господаря си: Видях Илия.

فَأجابَ إيلِيّا: «نَعَمْ، أنا إيلِيّا! فاذْهَبْ وَأخْبِرْ سَيِّدَكَ المَلِكَ بِأنِّي هُنا.»

9 А Авдий запита: В какво съм съгрешил, че искаш да предадеш слугата си в ръката на Ахаав, за да ме убие?

فَقالَ عُوبَدْيا: «بِماذا أسَأْتُ إلَيكَ لِتَطلُبَ مِنِّي هَذا. فَإنْ أخبَرْتُ أخآبَ أنِّي أعرِفُ مَكانَكَ، سَيَقتُلُنِي فَوراً!

10 З аклевам се в живота на Господа, твоя Бог, че няма народ или царство, където господарят ми да не е пращал хора да те търсят. И когато кажеха: Няма го тук, той заклеваше царството и народа, че не са те намерили там.

أُقْسِمُ بِإلَهِكَ الحَيِّ، إنَّ المَلِكَ بَحَثَ عَنْكَ فِي كُلِّ مَكانٍ! لَمْ يَترُكْ شعْباً أوْ بلداً إلا وَأرسلَ إليه أُناساً يَبحَثُونَ عَنْكَ. وَعِندَما كانَ حاكِمٌ يَقُولُ إنَّهُ لَمْ يَجِدْكَ، كانَ يَطلُبُ إلَيهِ أنْ يُقسِمَ عَلَى انَّهُ صادِقٌ فِي ما قالَهُ.

11 А сега ти ми казваш: Иди, кажи на господаря си: Видях Илия.

وَالآنَ أنتَ تَقُولُ لِي: ‹اذْهَبْ إلَى سَيِّدِكَ وَأخبِرْهُ عن مَكانِي.›

12 Щ ом се отделя от тебе, Господният Дух ще те отведе там, където аз не зная. И когато отида да известя на Ахаав, че си тук, и той не те намери, ще ме убие. Но аз, твоят слуга, се боя от Господа още от младостта си.

أخشَى أنْ يَحمِلَكَ رُوحُ اللهِ إلَى مَكانٍ آخَرَ حِينَ أذهَبُ وَأُخبِرُ المَلِكَ أنَّكَ هُنا. وَعِندَما يَأْتِي أخآبُ هُنا، لَنْ يَجِدَكَ. حِينَئِذٍ، سَأدفَعُ حَياتِي ثَمَناً لِذَلِكَ. أُرِيدُ أنْ تَعرِفَ أنِّي أتَّبِعُ اللهَ مُنذُ صِبايَ.

13 Н е е ли известно на господаря ми какво направих, когато Езавел убиваше Господните пророци, как скрих сто души от Господните пророци, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и ги храних с хляб и вода?

ألَمْ يَصِلْكَ خَبَرُ ما فَعَلْتُهُ عِندَما أخَذَتْ إيزابَلُ تَقتُلُ أنبِياءَ اللهِ. خَبَّأْتُ مِئَةً مِنْهُمْ فِي مَغارَتَينِ. فَوَضَعْتُ خَمِسِينَ فِي مَغارَةٍ، وَخَمْسِينَ فِي مَغارَةٍ أُخْرَى. وَجَلَبْتُ لَهُمُ الطَّعامَ وَالشَّرابَ.

14 А сега ти ми казваш: Иди, кажи на господаря си: Видях Илия; и той ще ме убие!

وَالآنَ أنْتَ تُرِيدُنِي أنْ أذهَبَ وَأقُولُ لِلمَلِكِ إنَّكَ هُنا. مِنَ المُؤَكَّدِ أنَّهُ سَيَقتُلُنِي!»

15 Н о Илия отвърна: Заклевам се в живота на Господа на Силите, на Когото служа: Днес ще се явя на Ахаав.

فَأجابَ إيلِيّا: «أُقْسِمُ باللهِ الحَيِّ القَدِيرِ، إنِّي سأُقابِلَ أخآبَ اليَوْمَ.»

16 И така, Авдий отиде да посрещне Ахаав и му извести. И Ахаав отиде да посрещне Илия.

فَذَهَبَ عُوبَدْيا إلَى أخآبَ. وَأخبَرَهُ عَنْ مَكانِ وُجُودِهِ. فَذَهَبَ أخآبُ لِلِقاءِ إيلِيّا.

17 А като видя Илия, Ахаав му каза: Ти ли си, смутителю на Израел?

فَلَمّا رَأى أخآبُ إيلِيّا قالَ: «أهُوَ أنْتَ يا مَصْدَرَ المَتاعِبِ فِي إسْرائِيلَ؟»

18 А той отговори: Не аз смущавам Израел, а ти и твоят бащин дом. Защото вие изоставихте Господните заповеди и ти последва ваалимите.

فَأجابَ إيلِيّا: «لَسْتُ أنا مَصْدَرَ المَتاعِبِ فِي إسْرائِيلَ، بَلْ أنتَ وَعائِلَةُ أبِيكَ! فَقَدْ تَرَكْتُمْ وَصايا اللهِ وَتَبِعْتُمْ آلِهَةً زائِفَةً.

19 С ега пратѝ вестоносци и съберѝ при мене целия Израел на планината Кармил и четиристотин и петдесетте Ваалови пророци, и четиристотинте пророци на Ашера, които ядат на Езавелината трапеза.

وَالآنَ قُلْ لِكُلِّ بَنِي إسْرائِيلَ أنْ يُقابِلُونِي عِندَ جَبَلِ الكَرْمَلِ. وَأحْضِرْ مَعَكَ أيضاً أنْبِياءَ البَعلِ الأربَعَ مِئَةٍ وَخَمْسِينَ، وَأحْضِرْ أنبِياءَ الإلَهَةِ الزّائِفَةِ عَشْتَرُوتَ الأرْبَعَ مِئَةٍ الَّذِينَ تَعُولُهُمُ المَلِكَةُ إيزابَلْ.»

20 И така, Ахаав изпрати вест до всички израелтяни и събра пророците на планината Кармил.

فَدَعا أخآبُ كُلَّ بَنِي إسْرائِيلَ وَهَؤُلاءِ الأنْبِياءَ إلَى جَبَلِ الكَرْمَلِ.

21 Т огава Илия пристъпи към целия народ и се провикна: Докога ще се колебаете между две мнения? Ако Йехова е Бог, следвайте Го! Но ако Ваал е бог, следвайте него! А народът не му отговори нито дума.

فَخاطَبَ إيلِيّا كُلَّ الشَّعبِ وَقالَ: «حَتَّى مَتَى تَتَرَدَّدُونَ كَالعُرْجِ بَيْنَ طَريِقَينِ؟ إنْ كانَ يهوه هُوَ الإلَهَ الحَقِيقِيَّ، فَاتْبَعُوهُ! وَإنْ كانَ البَعلُ هُوَ الإلَهَ الحَقِيقِيَّ، فَاتْبَعُوهُ!» فَلَمْ يَقُلِ الشَّعبُ شَيئاً.

22 Т огава Илия каза на народа: Само аз останах Господен пророк; а Вааловите пророци са четиристотин и петдесет мъже.

فَقالَ إيلِيّا: «أنا النَّبِيُّ الوَحِيدُ لِيهوه هُنا. أمّا أنْبِياءُ البَعلِ فَهُمْ كُثْرٌ، أربَعُ مِئَةٍ وَخَمْسُونَ.

23 Т е нека ни дадат две телета. Нека изберат едното теле за себе си, нека го разсекат и го сложат на дървата, но огън да не слагат отдолу. И аз ще приготвя другото теле и ще го сложа на дървата, но огън няма да сложа отдолу.

فَهاتُوا ثَوْرَينِ. وَلْيَخْتَرْ أنبِياءُ البَعلِ ثَوراً، وَلْيَذبَحُوهُ وَيُقَطِّعُوهُ. ثُمَّ لِيَضَعُوا اللَّحمَ عَلَى الخَشَبِ. لَكِنْ لا تُوقِدُوا ناراً تَحتَهُ. وَسَأفعَلُ الأمْرَ نَفْسَهُ بِالثَّورِ الثّانِي. وَلَنْ أُوقِدَ ناراً تَحتَهُ.

24 Т огава вие призовете името на вашия бог и аз ще призова името на Господа. И онзи бог, който отговори с огън, той нека е Бог. И целият народ отговори: Добро е, каквото си предложил.

وَبَعدَ ذَلِكَ سَتُصَلُّونَ أنتُمْ، أنبِياءَ البَعلِ، لإلَهِكُمْ. وَأنا سَأُصَلِّي لِيهوه. وَالإلَهُ الَّذِي سَيَستَجِيبُ لِلصَّلاةِ بِإعطاءِ نارٍ يَكُونُ الإلَهَ الحَقِيقِيَّ.» فَقالَ أنبِياءُ البَعلِ: «هَذا حَسَنٌ.»

25 И така, Илия каза на Вааловите пророци: Изберете си едното теле и го пригответе първо вие, защото сте мнозина. И призовете името на бога си, обаче не слагайте огън отдолу.

فَقالَ إيلِيّا لِأنبِياءِ البَعلِ: «أنتُمْ كُثُرٌ، فابدَأُوا أوَّلاً. اختارُوا ثَوراً وَأعِدُّوهُ. لَكِنْ لا تُوقِدُوا ناراً تَحتَهُ.»

26 И те взеха телето, което им беше дадено, приготвиха го и призоваваха името на Ваал от сутринта чак до обяд, като викаха: Послушай ни, Ваале! Но нямаше глас, нито кой да им отговори. И те скачаха около жертвеника, който бяха издигнали.

فَأخَذَ أنبِياءُ البَعلِ الثَّورَ الَّذِي أُعْطِيَ لَهُمْ. وَأعَدُّوهُ. وَظَلُّوا يُصَلُّونَ لِلبَعلِ إلَى الظُّهرِ. صَلُّوا: «يا بَعلُ، أجِبْنا!» وَلَكِنْ لَمْ يَكُنْ هُناكَ صَوتٌ أوْ جَوابٌ. فَراحَ الأنبِياءُ يَرقُصُونَ حَولَ المَذبَحِ الَّذِي بَنُوهُ.

27 А около обяд Илия им се присмиваше: Викайте по-силно, защото е бог! Той или размишлява, или има някаква работа, или е на път, или може би спи и трябва да се събуди.

وَعِندَ الظُّهرِ بَدَأ إيلِيّا يَهزَأُ بِهِمْ وَيَقُولُ: «اصْرُخُوا بِصَوتٍ أعلَى. فَهُوَ إلَهٌ وَسَيَسْمَعُكُمْ بِالتأكِيدِ! رُبَّما هُوَ مُسْتَغرِقٌ فِي التَّفكِيرِ أوْ مَشْغُولٌ أوْ مُسافِرٌ، أوْ رُبَّما هُوَ نائِمٌ فَيَسْتَيقِظَ!»

28 И те викаха силно и се порязваха според обичая си с мечове и ножове, докато от тях бликна кръв.

فَصَلَّى الأنبِياءُ بِصَوتٍ أعلَى وَهُمْ يَجرَحُونَ أنفُسَهُمْ بِالسُّيُوفِ وَالرِّماحِ كَما اعْتادُوا فِي العِبادَةِ، حَتَّى سالَ الدَّمُ مِنْهُمْ.

29 С лед като мина пладне, те пророкуваха до часа на вечерния принос. Но нямаше глас, нито кой да отговори, нито кой да им обърне внимание.

وَانقَضَى بَعدَ ظُهرِ ذَلِكَ اليَومِ، وَواصَلَ الأنبِياءُ الرَّقْصَ بِلا وَعْيٍ إلَى أنْ حانَ وَقتُ تَقدِيمِ ذَبِيحَةِ المَساءِ. لَكِنَّ إلَهَهُمْ لَمْ يَستَجِبْ لا بِقُولٍ وَلا بِفِعلٍ!

30 Т огава Илия каза на целия народ: Приближете се до мен. И целият народ се приближи до него. А той поправи Господния жертвеник, който беше съборен.

فَقالَ إيلِيّا: «وَالآنَ تَقَدَّمُوا إلَيَّ.» فَتَجَمَّعَ كُلُّ الشَّعبِ حَولَ إيلِيّا. وَكانَ مَذبَحُ اللهِ قَدْ تَهَدَّمَ. فَأصلَحَهُ إيلِيّا.

31 И лия взе дванадесет камъка според числото на племената на синовете на Яков, към когото беше дошло Господнето слово, и каза: Израел ще бъде името ти.

ثُمَّ جَمَعَ إيلِيّا اثْنَي عَشَرَ حَجَراً، بِعَدَدِ قَبائِلِ أبناءِ يَعقُوبَ الَّذِي قالَ لَهُ اللهُ: «سَيُدعَى اسمُكَ إسْرائِيلَ.»

32 С камъните той издигна жертвеник в Господнето име. И около жертвеника направи изкоп, достатъчно голям да побира две сати семе.

وَاستَخدَمَ إيلِيّا هَذِهِ الحِجارَةَ فِي إصلاحِ المَذبَحِ إكراماً لاسمِ اللهِ. وَحَفَرَ خَندَقاً صَغِيراً حَولَ المَذبَحِ يَتَّسِعُ لِمِكيالَينِ مِنَ الحُبُوبِ.

33 И като нареди дърва, насече телето на късове и го положи на дървата, и каза: Напълнете четири бъчви с вода и ги излейте върху всеизгарянето и дървата.

ثُمَّ وَضَعَ الخَشَبَ عَلَى المَذبَحِ. وَقَطَّعَ الثَّورَ، وَوَضَعَ القِطَعَ عَلَى الخَشَبِ. وَبَعدَ ذَلِكَ قالَ: «املأُوا أربَعَ أبارِيقَ بِالماءِ، وَاسكُبُوا الماءَ عَلَى اللَّحمِ وَعَلَى الخَشَبِ.»

34 П осле каза: Повторете. И повториха изливането. Каза още: Залейте и трети път! И те за трети път заляха.

ثُمَّ قالَ: «كَرِّرُوا ذَلِكَ.» فَفَعَلُوا. ثُمَّ قالَ: «كَرِّرُوا ذَلِكَ ثانِيَةً.» فَفَعَلُوا

35 И водата обикаляше около жертвеника, също и изкопът се напълни с вода.

حَتَّى جَرَى الماءُ حَولَ المَذبَحِ وَمَلأ الخَندَقَ أيضاً.

36 А в часа на вечерния принос пророк Илия се приближи и каза: Господи, Боже Авраамов, Исааков и Израелев, нека стане известно днес, че Ти си Бог в Израел и аз - Твой слуга, и че според Твоето слово аз сторих всички тези неща.

وَحانَ وَقتُ تَقدِيمِ الذَّبِيحَةِ. فَاقْتَرَبَ إيلِيّا مِنَ المَذبَحِ وَصَلَّى فَقالَ: «يا اللهُ ، يا إلَهَ إبْراهِيمَ وَإسْحَاقَ وَيَعقُوبَ، أظْهِرْ لِلجَمِيعِ اليَوَمَ أنَّكَ إلَهُ إسْرائِيلَ، وَأنِّي أنا عَبْدُكَ، وَقَدْ فَعَلْتُ مَا فَعَلْتُهُ بِأمْرِكَ.

37 П ослушай ме, Господи, послушай ме, за да познае този народ, че Ти, Господи, си Бог и че Ти си възвърнал сърцата им назад.

فَاسْتَجِبْ لِيَ يا اللهُ ، اسْتَجِبْ لِيَ. وَلَيَعلَمْ هَؤُلاءِ النّاسُ أنَّكَ أنْتَ يهوه الإلَهُ الحَقِيقِيُّ. وَأنَّكَ تُرِيدُ أنْ تُرْجِعَ قُلُوبَهُمْ إلَيكَ.»

38 Т огава огън от Господа падна, изгори всеизгарянето, дървата, камъните и пръстта, и облиза водата, която беше в изкопа.

فَأرْسَلَ اللهُ ناراً مِنَ السَّماءِ. فَالتَهَمَتِ النّارُ الذَّبِيحَةَ وَالخَشَبَ وَالحِجارَةَ وَالأرْضَ المُحِيطَةَ بِالمَذبَحِ. وَالتَهَمَتِ النّارُ أيضاً الماءَ الَّذِي فِي الخَندَقِ.

39 И целият народ, когато видяха това, паднаха по лицата си и казаха: Йехова, Той е Бог; Йехова, Той е Бог.

فَلَمّا رَأى الشَّعبُ هَذا، سَجَدُوا عَلَى الأرْضِ وَقالُوا: «يهوه هُوَ اللهُ الحَقِيقِيُّ! يهوه هُوَ اللهُ الحَقِيقِيُّ!»

40 А Илия им нареди: Хванете Вааловите пророци. Не оставяйте нито един от тях да избяга. И ги хванаха. Илия ги заведе при потока Кисон и там ги изкла.

ثُمَّ قالَ لَهُمْ إيلِيّا: «أمْسِكُوا بِأنبِياءِ البَعلِ كُلِّهِمْ. لا تَدَعُوا أحَداً مِنْهُمْ يَهرُبْ!» فَأمسَكَ الشَّعبُ بِكُلِّ أنبِياءِ البَعلِ. فاقتادَهُمْ إيلِيّا وَنَزَلَ بِهِمْ إلَى نَهْرِ قِيشونَ. وَهُناكَ ذَبَحَ هَؤلاءِ الأنبِياءَ جَمِيعاً. المَطَرُ يَنْزِل من جديد

41 Т огава Илия каза на Ахаав: Качи се, яж и пий, защото се чува звук на изобилен дъжд.

ثُمَّ قالَ إيلِيّا لِلمَلِكِ أخآبَ: «وَالآنَ اذْهَبْ، وَاحتَفِلْ وَكُلْ وَاشرَبْ، فَهُناكَ مَطَرٌ غَزِيرٌ قادِمٌ.»

42 И така, Ахаав отиде да яде и да пие, а Илия се изкачи на връх Кармил и като се наведе до земята, сложи лицето си между коленете си

فَذَهَبَ أخآبُ لِيَأْكُلَ. وَفِي الوَقتِ نَفسِهِ، صَعِدَ إيلِيّا إلَى قِمَّةِ جَبَلِ الكَرْمَلِ، وَسَجَدَ واضِعاً رَأْسَهُ بَينَ رُكبَتَيهِ.

43 и каза на слугата си: Иди сега, погледни към морето. И слугата отиде, погледна и каза: Не виждам нищо. А Илия каза: Иди пак, и така седем пъти.

ثُمَّ قالَ إيلِيّا لِخادِمِهِ: «اصعَدْ وَانظُرْ بِاتِّجاهِ البَحْرِ.» فَصَعِدَ خادِمُهُ ثُمَّ رَجِعَ وَقالَ: «لَمْ أرَ شَيئاً.» فَطَلَبَ إلَيهِ إيلِيّا أنْ يَذهَبَ وَيَنظُرَ ثانِيَةً. وَتَكَرَّرَ هَذا سَبْعَ مَرّاتٍ.

44 Н а седмия път слугата отговори: Виждам малък облак, колкото човешка длан, да се издига от морето. Тогава Илия каза: Иди, съобщи на Ахаав: Впрегни колесницата си и слез, за да не те спре дъждът.

وَفِي المَرَّةِ السّابِعَةِ قالَ الخادِمُ: «رَأيْتُ غَيمَةً صَغِيرَةً قَدْرَ كَفِّ رَجُلٍ قادِمَةً مِنَ البَحْرِ.» فَقالَ إيلِيّا لِلخادِمِ: «اذْهَبْ إلَى أخآبَ وَقُلْ لَهُ أنْ يَركَبَ مَركَبَتَهُ. قُلْ لَهُ أنْ يُسرِعَ بِالذَّهابِ إلَى بَيتِهِ، وَإلّا مَنَعَهُ المَطَرُ مِنْ ذَلِكَ.»

45 А междувременно небето се помрачи от облаци, задуха вятър и заваля силен дъжд. И Ахаав, като се возеше на колесницата си, отиде в Езраел.

وَبَعدَ وَقتٍ قَصِيرٍ، تَلَبَّدَتِ السَّماءُ بِغُيُومٍ سَوداءَ. وَبَدَأتِ الرِّيحُ تَهُبُّ. وَراحَ المَطَرُ يَنهَمِرُ. فَرَكِبَ أخآبُ مَركَبَتَهُ، وَأسرَعَ عائِداً إلَى يَزرَعِيلَ.

46 И Господнята ръка беше върху Илия - той стегна кръста си и се затича пред Ахаав до входа на Езраел.

وَحَلَّتْ قُوَّةُ اللهِ عَلَى ايلِيّا. فَشَدَّ حِزامَهُ، وَرَكَضَ أمامَ أخآبَ طَوالَ الطَّرِيقِ إلَى يَزرَعِيلَ.