1 С лед смъртта на Саул, когато Давид се върна от поражението на амаличаните и беше престоял в Сиклаг два дни,

بَعْدَ مَقْتَلِ شاوُلَ مَباشَرَةً، عادَ داوُدُ إلَى صِقلَغَ بَعْدَ أنْ هَزَم بَنِي عماليق. وَبَقِيَ هَناكَ يَوْمَينِ.

2 н а третия ден дойде един човек от стана, от Саул, с раздрани дрехи и пръст на главата си. Като влезе при Давид, падна на земята и се поклони.

وَفِي اليَوْمِ الثّالِثِ، جاءَ إلَى صِقلَغَ جُنْدِيٌّ شابٌ من مُعَسْكَرِ شاوُلَ. وكانت ثيابُ الرَّجُلِ مُمَزَّقةً ورأسُهُ مُتَّسخاً. فَجاءَ إلَى داوُدَ وَانْحنى أمامَهُ ورأسُهُ نَحْوَ الأرْضِ.

3 Д авид му каза: Откъде идваш? А той му отговори: От Израелевия стан се отървах.

فَسَألَ داوُدُ الرَّجُلَ: «مِنْ أينَ أتَيتَ؟» فأجابَ الرَّجُلُ: «جِئْتُ للتَّوِّ مِنْ مُعَسْكَرِ بَنِي إسْرائِيلَ.»

4 Д авид го попита: Какво стана? Кажи ми. А той отвърна: Народът побегна от сражението и мнозина от народа паднаха мъртви. Умряха също и Саул и синът му Йонатан.

فقالَ داوُدُ للرَّجلِ: «أخْبِرْنِي مَنِ انْتَصَرَ في المَعْرِكَةِ؟» أجابَ الرَّجُلُ: «هَرَبَ شَعبُنا مِنَ المَعْرَكَةِ. قُتِلَ فيها الكَثيرونَ. وحَتَّى شاوُلُ وَابْنُهُ يوناثانُ ماتا.»

5 Т огава Давид каза на момъка, който му съобщаваше това: Откъде знаеш, че Саул и синът му Йонатан са умрели?

فقالَ داوُدُ لِلْجُنْدِيِّ الشّابِ: «وَكَيفَ عَلِمْتَ بِموْتِ شاوُلَ وَابْنِهِ يوناثانَ؟»

6 М омъкът, който му разказа това, каза: Случайно се намирах на хълма Гелвуе и видях, че Саул се беше подпрял на копието си, а колесниците и конниците го застигаха.

فقالَ الجُنْدِيُّ الشّابُ: «حَدَثَ أنْ كُنْتُ عِنْدَ جَبَلِ الجلبوع، فرأيتُ شاول مُتَّكِئاً عَلَى رُمْحِهِ، ومركباتُ الفِلِسْطيّينَ وخَيّالَتُهُم يُطارِدُونَهُ وَيَقْترِبونَ مِنْهُ أكْثَرَ فأكثرَ.

7 И като погледна зад себе си, той ме видя и ме повика. Аз отговорих: Ето ме.

نَظَرَ شاوُلُ إلَى الخَلْفِ وَرَآنِي. فَنادانِي وَأجَبْتُهُ.

8 А той ми каза: Кой си ти? Отговорих му, че съм амаличанин.

ثُمَّ سَألَنِي مَنْ أكُونُ. فَقُلْتُ لَهُ إنني مِنْ بَني عَماليقَ.

9 Т огава ми каза: Застани, моля те, над мен и ме убий, защото ме обзе помрачение; понеже целият ми живот е още в мен.

فَقالَ: ‹أرْجوكَ أنْ تَقْتُلَني. إصابَتِي بَليغَةٌ، وَأُوشِكُ أنْ أمُوتَ عَلَى أيَّةِ حالٍ.›

10 И така, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, тъй като беше вече паднал. И взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук, при господаря си.

كانَتْ إصابَتُهُ بَليغَةً إلَى دَرَجَةٍ جَعَلَتْني أتأكدُ مِنْ أنَّهُ لَنْ يَعيشَ بَعْدَ سُقوطِهِ، فَتَوَقَّفْتُ وقَتَلْتُهُ. ثُمَّ أخَذْتُ التّاجَ مِنْ عَلَى رَأْسِهِ وَالسِّوارَ عَنْ ذِراعِهِ، وَأحَضَرْتُهُما لكَ إلَى هُنا يا مَولايَ.»

11 Т огава Давид хвана дрехите си и ги раздра. Същото направиха и всички мъже, които бяха с него.

فَمَزَّقَ داوُدُ ثِيابَهُ حُزْناً. وَكَذَلِكَ فَعَلَ الرِّجالُ الّذينَ مَعَهُ جَمِيعاً.

12 Ж алиха, плакаха и постиха до вечерта за Саул и сина му Йонатан, за Господния народ и за Израелевия дом затова, че бяха паднали от меч.

حَزِنُوا كَثِيراً وَبكوْا، ولَمْ يَأكُلُوا حَتَّى المَساءِ. وَبَكَى داوُدُ ورِجالُهُ عَلَى شاوُلَ وَعَلَى ابْنِهِ يُوناثانَ اللذَينِ ماتا. وعَلَى كُلِّ مَنْ قُتِلَ مِنْ شَعبِ اللهِ إسْرائِيلَ، فِي المَعْرَكَةِ. داود يأمرُ بقتلِ العماليقيّ

13 А Давид каза на момъка, който му съобщаваше това: Откъде си ти? И той отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.

ثُمَّ تَكَلَّمَ داوُدُ إلَى الشابِّ الّذي أخْبَرَهُ بِموْتِ شاول فَسَألَهُ: «مِنْ أينَ أنْتَ؟» أجابَ الجُنْدِيُّ الشّابُ: «أنا ابْنُ رجلٍ غَريبٍ. أنا عَماليقيٌّ.»

14 Т огава Давид му каза: Ти как не се убоя да вдигнеш ръка и да убиеш Господния помазаник?

فقالَ داوُدُ لِلْجُنْدِيِّ الشّاب: «كيف لَمْ تَخَفْ أنْ تَمُدَّ يَدَكَ وَتَقْتُلَ الملكَ الَّذِي مَسَحَهُ اللهُ ؟»

15 И Давид повика един от момците и му заповяда: Пристъпи, нападни го. И той го порази и вестоносецът умря.

فَاسْتَدْعى داوُدُ أحَدَ خَدَمِهِ الشُّبّانِ وَقالَ لَهُ: «تَعالَ وَاضْرِبْهُ بِسَيْفِكَ.» فَضَرَبَهُ فَماتَ.

16 Д авид му каза: Кръвта ти да бъде върху главата ти; защото думите ти свидетелстваха против тебе, като каза: Аз убих Господния помазаник. Оплаквателна песен на Давид за Саул и Йонатан

إذْ قالَ داوُدُ لَهُ: «دَمُكَ عَلَى رأسِكَ! فَقَدْ شَهِدْتَ بِفَمِكَ ضِدَّ نَفْسِكَ، وَقَلْتَ إنَّكَ قَتَلْتَ الملكَ الَّذِي مَسَحَهُ اللهُ.» أُنشودةُ داوُدَ الحزينةُ عن شاوُلَ وَيوناثان

17 С лед това Давид оплака Саул и сина му Йонатан с думите

وَتَلا داوُدُ أُنْشُودةً حَزينَةً عَنْ شاولَ وَابْنِهِ يُوناثانَ.

18 ( и заръча евреите да научат тази Песен на лъка; тя е написана в Книгата на Праведния):

طَلَبَ مِنْ رِجالِهِ أن يُعَلِّموا بني يَهُوذا أُنْشُودَةَ القَوْسِ هذِهِ. وقد كُتِبَتْ فِي كِتابِ ياشَرَ:

19 С лавата ти, о, Израелю, е пронизана на опасните места на полето ти! Как паднаха силните.

«يا إسْرائِيلُ، قُتِلَ جَمالُكِ. وَهُوَ مَطْروحٌ عَلَى تِلالِكِ. آهٍ، كَيْفَ سَقَطَ الأبْطالُ!

20 Н е възвестявайте това в Гет, не го прогласявайте по улиците на Аскалон, за да не се зарадват филистимските дъщери, за да не се развеселят дъщерите на необрязаните.

لا تُخْبِروا أحَداً فِي جَتَّ ولا تُذيعوا الخَبَرَ في شوارِع أشْقلُونَ، حَتَّى لا تَفْرَحَ مُدُنُ الفِلِسطيّين! حَتَّى لا تَسْعَدَ بَناتُ اللّامَخْتُونينَ.

21 Х ълми гелвуйски, да няма роса, нито дъжд на вас, нито ниви, доставяйки първи плодове за жертви; защото там беше захвърлен щитът на силните, щитът на Саул, като да не е бил той помазан с миро.

«لَيْتَ النّدى لا يَتَساقَطُ، وَالْمَطَرَ لا يَنْهَمِرُ فَوْقَ جِبالِكِ يا جِلبُوعَ. لَيْتَ التَّقْدِماتِ لا تأتِي مِنْ تِلْكَ الحُقولِ. لأنَّ هُناكَ تَلَطَّخَ تُرْسُ الأبْطالِ. تُرْسُ شاولَ لَمْ يُمْسَحْ بالزَّيتِ.

22 О т кръвта на убитите, от мазнината на силните лъкът Йонатанов не се връщаше назад и мечът Саулов не се връщаше празен.

وَقَوْسُ يوناثانَ قَتَلَ مِنَ الأعداءِ مَنْ قَتَلَ. وَسَيفُ شاولَ قَتَلَ كَثيرينَ! سَفَكا دِماءَ رِجالٍ سِمانٍ.

23 С аул и Йонатан се обичаха и се разбираха през живота си и в смъртта си не се разделиха; по-леки бяха от орлите, по-силни от лъвовете.

«شاولُ ويوناثانُ أحبّا أحدُهُما الآخر ومَتَّعَ أحَدُهُما الآخَرَ في حَياتِهِ، وحَتَّى المَوْتُ لَمْ يُفَرِّقْ بَينهُما. كانا أسْرَعَ مِنَ النُّسُورِ، وَأقوى مِنَ الأسُودِ.

24 И зраелеви дъщери, плачете за Саул, който ви обличаше в червено с украшения, който слагаше златни украшения по дрехите ви.

«يا بَناتِ إسْرائِيلَ، ابْكينَ عَلَى شاولَ! شاوُلَ الّذي ألْبَسَكُنَّ ثِياباً فاخِرَةً مِنَ القِرْمِزِ وَالمُطَرَّزاتِ، وَزَيَّنَ ثِيابَكُنَّ بالذَّهَبِ!

25 К ак паднаха силните сред боя! Йонатан, поразен на опасните места на полето ти.

كَيْفَ ماتَ الأقْوِياءُ في المَعْرَكَةِ؟ فَوْقَ تِلالِ جَلبُوعَ ماتَ يُوناثانُ؟

26 П рескръбен съм за теб, Йонатане, брате мой! Много скъп ми беше ти; твоята любов към мене беше чудесна, превъзхождаше любовта на жените.

«يُوناثانُ يا أخي، أنا حَزِينٌ جِدّاً لِذَهابِكَ. كَمْ كُنْتَ حَبيبيَ! حُبُّكَ لي كانَ أرْوَعَ مِنْ حُبِّ النِّساءِ!

27 К ак паднаха силните и погинаха бойните оръжия!

كَيْفَ ماتَ الأقْوِياءُ فِي المَعْرَكَةِ وَزالَتْ مَعَهُمْ أسلِحَةُ الحَرْبِ؟»