1 П о това време Езекия се разболя до смърт. Пророк Исая, Амосовият син, дойде при него и му каза: Така казва Господ: Нареди за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш.

فِي ذَلِكَ الوَقتِ، مَرِضَ حَزَقِيّا وَقارَبَ المَوْتَ. فَذَهَبَ النَّبِيُّ إشَعْياءُ بْنُ آمُوصَ إلَى حَزَقِيّا وَقالَ لَهُ: «يَقُولُ اللهُ لَكَ: ‹رَتِّبْ شُؤُونَ بَيْتِكَ، لِأنَّهُ لَنْ يَطُولَ بِكَ العُمْرُ. بَلْ سَتَمُوتُ قَرِيباً!›»

2 Т огава Езекия се обърна към стената и се помоли на Господа:

فَأدارَ حَزَقِيّا وَجهَهُ إلَى الحائِطِ. وَصَلَّى إلَى اللهِ

3 М оля Ти се, Господи, спомни си сега как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце и върших това, което беше угодно пред Теб. И Езекия плака горчиво.

وَقالَ: «اذْكُرْ، يا اللهُ أنِّي خَدَمْتُكَ بِوَفاءٍ وَمِنْ كُلِّ قَلْبِي. وَفَعَلْتُ ما يُرْضِيكَ.» ثُمَّ بَكَى حَزَقِيّا بُكاءً مُرّاً.

4 Т огава Господнето слово дойде към Исая и каза:

فَجاءَتْ كَلَّمَهُ اللهِ إلَى إشَعْياءُ فَقالَ لَهُ:

5 И ди и кажи на Езекия: Така казва Господ, Бог на баща ти Давид: Чух молитвата ти, видях сълзите ти; ето, Аз ще добавя към живота ти петнадесет години.

«اذهَبْ وَكَلِّمْ حَزَقِيّا وَقُلْ لَهُ: ‹يَقُولُ اللهُ ، إلَهُ جَدِّكَ داوُدَ: قَدْ سَمِعْتُ صَلاتَكَ وَرَأيتُ دُمُوعَكَ. وَسَأُضِيفُ إلَى حَياتِكَ خَمْسَ عَشْرَةَ سَنَةً.

6 И ще избавя и теб, и този град от ръката на асирийския цар и ще защитя този град.

وَسَأُنْقِذُكَ وَأُنْقِذُ هَذِهِ المَدِينَةَ مِنْ مَلِكِ أشُّورَ. وَسَأحمِي هَذِهِ المَدِينَةَ.›»

7 А това ще ти бъде знамението от Господа, че Господ ще извърши това, което каза:

وَهَذِهِ هِيَ العَلامَةُ الَّتِي يُعطِيها لَكَ اللهُ دَليلاً عَلَى أنَّ اللهَ سَيُحَقِّقُ كَلامَهُ:

8 е то, ще върна сянката десет стъпала назад, които е изминала върху слънчевия часовник на Ахаз. И така, слънцето се върна назад десет стъпала, които преди това беше изминало.

«سَأجعَلُ الظِلَّ الَّذِي تَحَرَّكَ مَعَ الشَّمسِ عَلَى مِقياسِ آحازَ لِلوَقتِ يِتِراجَعُ عَشَرَ دَرَجاتٍ. فَتَراجَعَ الظِلُّ عَشَرَ دَرَجاتٍ عَلَى مِقياسِ آحازَ لِلوَقتِ.» ترنيمةُ آحاز

9 Е то какво писа Юдейският цар Езекия, когато се беше разболял и оздравя от болестта си:

وَهَذا ما كَتَبَهُ حَزَقِيّا مَلِكُ يَهُوذا، بَعدَ مَرَضِهِ وَشِفائِهِ مِنَ المَرَضِ:

10 А з казах: В половината от дните си ще вляза в портите на преизподнята; лиших се от остатъка на годините си.

قُلْتُ لِنَفسِي: «فِي مُنتَصَفِ حَياتِي سَأعبُرُ بَوّاباتِ الهاوِيَةِ. قَدِ امتُحِنْتُ، وَأُخِذَتْ بَقِيَّةُ سَنَواتِ حَياتِي مِنِّي.

11 К азах: Няма да видя вече Господа, Господа, в земята на живите; няма да видя вече човека, като съм между онези, които престанаха да живеят.

قُلْتُ لَنْ أرَى اللهَ ياه فِي أرْضِ الأحياءِ، لَنْ أرَى النّاسَ، وَلَنْ أعِيشَ مَعَ سُكّانِ الأرضِ.

12 Ж илището ми се премести и се вдигна от мене като овчарски шатър; навих живота си като тъкач, от основата Той ще ме отреже; между сутринта и вечерта ще ме довършиш.

حَياتِي زالَتْ وَأُخِذَتْ مِنِّي، مِثلَ خَيمَةِ الرّاعِي. قُطِعَتْ حَياتِي وَلُفَّتْ، مِثلَ نَسّاجٍ يَفصِلُ البِساطَ عَنِ آلَةِ الحِياكَةِ، قَدِ انتَهَتْ فِي فَترَةٍ قَصِيرَةٍ!

13 У спокоявах се до сутринта; но Той като лъв троши всичките ми кости; между сутринта и вечерта ще ме довършиш.

صَرَختُ طَلَباً لِلعَونِ طَوالَ اللَّيلِ. كَالأسَدِ يُهَشِّمُ عِظامِي. أنهَيتَ حَياتِي فِي فَترَةٍ قَصِيرَةٍ.

14 К ато лястовица или жерав - така крещях, стенех като гургулица; очите ми изнемощяха от гледане нагоре. В утеснение съм, Господи; стани ми застъпник.

أبكِي كَسُنُونَةٍ، أنُوحُ كَيَمامَةٍ. تَعِبَتْ عَينايَ مِنَ النَّظَرِ إلَى الأعلَى. يا رَبُّ أنا مُتَضايِقٌ فَأطلِقْنِي.

15 К акво мога да кажа аз? Той ми каза и сам го изпълни; ще ходя смирено през всичките си години поради огорчението на душата си.

ماذا أستَطِيعُ أنْ أقُولَ؟ فَهُوَ تَكَلَّمَ، وَهُوَ نَفسُهُ سَيَعمَلُ. سَأتَمَشَّى عَلَى مَهلٍ كُلَّ سِنِيِّ حَياتِي، بِسَبَبِ مَرارَةِ نَفسِي.

16 Ч рез тези неща живеят хората, Господи, и само в тях е животът на моя дух; така ще ме изцелиш и ще ме съживиш.

يا سَيِّدِي، بِسَبَبِ أعمالِكَ يَحيا الإنسانُ، وَفِي كُلِّ هَذِهِ الأعمالِ تَجِدُ رُوحِي حَياةً. فَأعطِنِي صِحَّةً وَحَياةً.

17 Е то, излезе за моя мир, когато имах голяма мъка; и Ти, от любов към душата ми, си я избавил от рова на тлението, защото си хвърлил зад гърба Си всичките ми грехове.

«فَهُوَذا المَرارَةُ الَّتِي فِيَّ تَحَوَّلَتْ لِخَيرِيَ. وَأنتَ حَفِظتَ حَياتِيَ مِنْ حُفرَةِ الفَناءِ. لأنَّكَ ألقَيتَ وَراءَ ظَهرِكَ كُلَّ خَطايايَ.

18 З ащото преизподнята не може да Те хвали; смъртта не може да Те славослови; онези, които слизат в рова, не могат да се надяват на Твоята вярност.

القَبرُ لا يَستَطِيعُ أنْ يَشكُرَكَ، وَالمَوتُ لا يُسَبِّحُكَ، وَأُولَئِكَ النّازِلُونَ إلَى القَبرِ لا يَضَعُونَ رَجاءَهُمْ فِي أمانَتِكَ.

19 Ж ивият, живият, той ще Те хвали, както аз днес; бащата ще извести на децата си Твоята вярност.

الأحياءُ وَحدَهُمْ يَشكُرُونَكَ. كَما أفعَلُ أنا اليَومَ. الآباءُ يُعَلِّمُونَ الأولادَ عَنْ أمانَتِكَ.

20 Г оспод е близо да ме спаси; затова ще пеем моите песни със струнни инструменти в дома Господен през всички дни на живота си.

سَيُخَلِّصُنِي اللهُ ، لِذا سَنَعزِفُ عَلَى آلاتِنا المُوسِيقِيَّةِ كُلَّ أيّامِ حَياتِنا فِي بَيتِ اللهِ.»

21 А Исая беше казал: Нека вземат наниз смокини и ги сложат за компрес на цирея - и царят ще оздравее.

وَكانَ إشَعْياءُ قَدْ قالَ: «لِيَأخُذُوا ضَمّادَةً مِنْ تِينٍ مَهرُوسٍ وَيَفرُكُوا بِها البُثُورَ، وَسَيُشفَى حَزَقِيّا.»

22 С ъщо и Езекия беше казал: Какво е знамението, че ще отида в Господния дом?

وَقالَ حَزَقِيّا: «ما هِيَ العَلامَةُ بِأنِّي سأُشفَى وَأصعَدُ إلَى بَيتِ اللهِ ؟»