1 Т огава Той извика в ушите ми с висок глас и каза: Нека се приближат онези, на които е заръчано за града, всеки с изтребителното си оръжие в ръка.

ثُمَّ سَمِعْتُهُ يَصرُخُ: «أحْضِرْ جَلّادِي المَدِينَةِ. وَليَحمِلْ كُلُّ واحِدٍ مِنهُمْ سِلاحَهُ الفَتّاكَ فِي يَدِهِ.»

2 И , ето, шест мъже идеха по пътя от горната порта, която гледа към север, всеки с разрушително оръжие в ръка, и сред тях един човек, облечен в ленено, с писарска мастилница на кръста му; и като влязоха, застанаха при медния жертвеник.

ثُمَّ رَأيتُ سِتَّةَ رِجالٍ آتِينَ مِنَ البَوّابَةِ العُليا الَّتِي باتِّجاهِ الشَّمالِ، وَكُلُّ واحِدٍ مِنهُمْ بِيَدِهِ سِلاحُهُ الفَتّاكُ. وَكانَ أحَدُ هَؤلاءِ الرِّجالُ يَلبِسُ ثَوباً كِتّانِياً، وَيَحمِلُ أدَواتَ الكِتابَةِ عَلَى جَنبِهِ. فَأتُوا وَوَقَفُوا بِجِوارِ المَذبَحِ البُرونْزِيِّ.

3 А славата на Израелевия Бог се издигна от херувимите, над които беше, и застана над прага на дома; и Той извика към облечения в ленено мъж, който имаше на кръста си писарска мастилница.

فَصَعِدَ مَجدُ إلَهِ إسْرائِيلَ مِنْ عَلَى مَلائِكَةِ الكَرُوبِيمَ. حَيثُ كانَ، وَانتَقَلَ إلَى عَتَبَةِ الهَيكَلِ. ثُمَّ نادَى اللهُ الرَّجُلَ اللّابِسَ الكِتّانِ وَالحامِلِ أدَواتَ الكِتابَةِ عَلَى جَنبِهِ،

4 Г оспод му каза: Мини през града, през Йерусалим, и сложи белег върху челата на мъжете, които въздишат и плачат поради всичките мерзости, които стават сред него.

وَقالَ لَهُ: «تَجَوَّلْ فِي كُلِّ مَدينَةِ القُدْسِ، وَضَعْ عَلامَةً عَلَى جَبهَةِ كُلِّ النّاسِ الَّذِينَ يَتَنَهَّدُونَ وَيَنُوحُونَ عَلَى كُلِّ الفَظائِعِ الَّتِي حَدَثَتْ فِي مَدينَةِ القُدْسِ.

5 А на другите каза, при което аз слушах: Минете след него през града и поразете; окото ви да не пощади, нито да покажете милост;

ثُمَّ سَمِعْتُهُ يَتَكَلَّمُ إلَى الآخَرِينَ وَيَقولُ: «جُولُوا فِي المَدِينَةِ وَراءَ اللّابِسِ الكِتّانِ، وَاضرِبُوا الَّذِينَ لَمْ تُوضَعْ عَلامَةٌ عَلَى جِباهِهِمْ. لا تَرحَمُوا وَلا تَتَرَأَّفُوا.

6 с тарци, юноши и девици, младенци и жени избийте без остатък; но не се приближавайте към никого от онези, върху които е белегът; и започнете от светилището Ми. И така, те започнаха от старейшините, които бяха пред дома.

اقْتُلُوا الشُّيُوخَ وَالشَّبابَ وَالبَناتِ وَالأطفالَ وَالنِّساءَ، وَلَكِنْ لا تَلمِسُوا كُلَّ مَنْ يَحمِلُ العَلامَةَ عَلَى جَبهَتِهِ. وَابدَأُوا هُنا، مِنْ هَيكَلِي.» فَبَدَأُوا بِالشُّيُوخِ الَّذِينَ كانُوا أمامَ الهَيكَلِ.

7 Т огава им каза: Осквернете дома и напълнете дворовете с убити; излезте. И те излязоха и поразяваха в града.

ثُمَّ قالَ اللهُ لَهُمْ: «نَجِّسُوا هَيكَلِي بِأنْ تَملأوا السّاحاتِ بِالجُثَثِ. اخرُجُوا!» فَخَرَجُوا إلَى المَدِينَةِ وَقَتَلُوا النّاسَ الَّذِينَ فِي المَدِينَةِ.

8 Д окато те поразяваха, аз останах, паднах на лицето си и извиках: Горко, Господи Йехова! Ще изтребиш ли всички останали от Израел, като изливаш гнева Си върху Йерусалим?

وَبَعدَ أنْ قَتَلُوا النّاسَ، لَمْ يَبقَ غَيرِي فِي حَضْرَةِ اللهِ ، فَوَقَعتُ وَوَجهِي عَلَى الأرْضِ وَقُلْتُ: «آهِ، أيُّها الرّبُّ الإلَهُ! هَلْ تَنوِي أنْ تُهلِكَ جَميعَ الباقِينَ مِنْ إسْرائِيلَ بِسَكبِ غَضَبِكَ عَلَى القُدْسِ؟»

9 Т ой ми отговори: Беззаконието на Израелевия и Юдовия дом стана твърде голямо; земята е пълна с кръв и градът - изпълнен с извращение на съд, защото си казват: Господ е напуснал земята, и: Господ не вижда.

فَقالَ: «إنَّ جَرائِمَ بَيتِ إسْرائِيلَ وَبَيتِ يَهُوذا كَثِيرَةٌ جِدّاً. الأرْضُ مَملُوءَةٌ بِالقَتَلَةِ، وَالمَدِينَةُ مَملُوءَةٌ بِالظُّلمِ. فَيَعمَلُونَ الشَّرَّ وَهُمْ يَقُولُونَ: «قَدْ تَرَكَ اللهُ الأرْضَ، وَلِذا فَهُوَ لا يَرَى ما نَعمَلُهُ.

10 З атова и от Моя страна окото Ми няма да ги пощади и Аз няма да покажа милост, а ще възвърна постъпките им върху главите им.

وَلِذَلِكَ لَنْ أرحَمَهُمْ أوْ أتَرَأَّفَ عَلَيهِمْ. سَأُعاقِبُهُمْ عَلَى ما عَمِلُوهُ.»

11 И , ето, облеченият в ленено мъж, който имаше на кръста си мастилницата, даде отчет за работата, като каза: Направих, както Ти ми заповяда.

حِينَئِذٍ، أجابَ الرَّجُلُ اللّابِسُ الكِتّانَ، وَالَّذِي يَضَعُ أدَواتِ الكِتابَةِ عَلَى جَنبِهِ: «قَدْ عَمِلتُ كُلَّ ما أمَرْتَنِي بِهِ.»