1 А Исус, когато свърши наставленията Си към дванадесетте Си ученика, замина оттам да поучава и проповядва по градовете им.

وَعِندَما انتَهَى يَسُوعُ مِنْ تَعلِيمِهِ لِتَلامِيذِهِ الاثنَي عَشَرَ، غادَرَ ذَلِكَ المَكانَ، وَذَهَبَ لِيُعَلِّمَ وَيُعلِنَ رِسالَتَهُ فِي إقليمِ الجَلِيلِ. يَسُوعُ وَيُوحَنّا المَعمَدان

2 А Йоан, като чу в тъмницата за делата на Христос, прати неколцина от учениците си да Му кажат:

وَبَينَما كانَ يُوحَنّا المَعمَدانُ فِي السِّجنِ، سَمِعَ عَنْ كُلِّ ما كانَ المَسِيحُ يَعمَلُهُ، فَأرسَلَ رِسالَةً مَعَ بَعضِ تَلامِيذِهِ

3 Т и ли си Онзи, Който има да дойде, или друг да очакваме?

وَسَألَهُ: «هَلْ أنتَ الَّذي نَنْتَظِرُهُ، أمْ يَنبَغي أنْ نَنتَظِرَ آخَرَ؟»

4 И сус им отговори: Идете, съобщете на Йоан това, което чувате и виждате:

فَأجابَهُمْ يَسُوعُ وَقالَ: «اذهَبَوا وَأخبِروا يُوحَنّا بِما سَمِعْتُمْ وَشاهَدْتُمْ:

5 С лепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресени и на сиромасите се проповядва благовестието.

ها هُمُ العُميُ يُبصِرُونَ، وَالمُقعَدُونَ يَمشُونَ، وَالبُرْصُ يَطْهُرُونَ، وَالصُّمُّ يَسمَعُونَ، وَالمَوتَى يَحيَونَ، وَالمَساكِينُ يَسمَعُونَ البِشارَةَ.

6 И блажен онзи, който не се съблазнява в Мен.

وَهَنِيئاً لِمَنْ لا يَتَرَدَّدُ فِي الإيمانِ بِي.»

7 И когато те си отиваха, Исус започна да говори на народа за Йоан: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли, от вятър разлюлявана?

وَإذْ غادَرَ تَلامِيذُ يُوحَنّا المَكانَ، بَدَأ يَسُوعُ يَتَحَدَّثُ إلَى النّاسِ عَنْ يُوحَنّا فَقالَ: «ما الَّذِي خَرَجتُمْ إلَى البَرِّيَّةِ لِتَرَوهُ؟ قَصَبَةً تُؤَرجِحُها الرِّيحُ؟

8 Н о какво излязохте да видите? Човек, облечен в меки дрехи ? Ето, тези, които носят меки дрехи, са в царски дворци.

لِماذا خَرَجتُمْ إذاً؟ لِتَرَوا رَجُلاً يَلبَسُ ثِياباً ناعِمَةً؟ إنَّ الَّذِينَ يَرتَدُونَ الثِّيابَ النّاعِمَةَ يَعِيشُونَ فِي قُصُورِ المُلُوكِ.

9 Н о защо излязохте? Пророк ли да видите? Да, казвам ви, и повече от пророк.

فَلِماذا خَرَجْتُمْ إذاً؟ لِتَرَوا نَبِيّاً؟ هُوَ كَذَلِكَ. بَلْ إنِّي أقُولُ لَكُمْ إنَّكُمْ رَأيتُمْ مَنْ هُوَ أعظَمُ مِنْ نَبِيٍّ!

10 З ащото този е, за когото е писано: "Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, който ще устрои пътя Ти пред Теб."

فَهَذا هُوَ الَّذِي كُتِبَ عَنهُ: ‹ها أنا أُرسِلُ رَسُولِي قُدّامَكَ. لِيُعِدَّ الطَّرِيقَ أمامَكَ.›»

11 И стина ви казвам: Между родените от жени не се е издигнал по-голям от Йоан Кръстител; обаче, най-малкият в небесното царство е по-голям от него.

«أقولُ الحَقَّ لَكُمْ، لَمْ يَظْهَرْ بَينَ الَّذِينَ وَلَدَتهُمُ النِّساءُ مَنْ هُوَ أعظَمُ مِنْ يُوحَنّا المَعْمَدانِ. غَيرَ أنَّ أقَلَّ شَخصٍ فِي مَلَكُوتِ السَّماواتِ أعظَمُ مِنهُ.

12 А от дните на Йоан Кръстител досега небесното царство насила се взема и които се насилят, го грабват.

فَمِنْ وَقتِ يُوحَنّا المَعْمَدانِ إلَى الآنَ، وَالمَلَكُوتُ يُواجِهُ هُجُوماتٍ عَنِيفَةً، وَالعُنَفاءُ يُحاوِلُونَ أخذَهُ بِالقُوَّةِ.

13 З ащото всички пророци и законът пророкуваха до Йоан;

لِأنَّ شَرِيعَةَ مُوسَى وَكُلَّ الأنبِياءِ تَنَبّأَوا حَتَّى وَقْتِ يُوحَنّا.

14 и ако искате да го приемете, този е Илия, който имаше да дойде.

فَإنْ أرَدتُمْ قُبُولَ ما يَقُولُهُ الأنبِياءُ وَالشَّرِيعَةُ، فَيُوحَنّا هُوَ إيلِيّا الَّذِي تَنَبَّأُوا عَنْ مَجِيئِهِ.

15 К ойто има уши да слуша, нека слуша.

مَنْ لَهُ أُذُنانِ، فَلْيَسمَعْ.»

16 А на какво да оприлича това поколение? То прилича на деца, които седят по пазарите и викат на другарите си:

«بِماذا أُشَبِّهُ هَذا الجِيلِ؟ إنَّهُ أشبَهُ بِأطفالٍ يَجلِسُونَ فِي الأسواقِ، يُنادُونَ رِفاقَهُمْ وَيَقُولُونَ:

17 С вирихме ви и не играхте; жалеехме и не плакахте.

‹زَمَّرْنا لَكُمْ، فَلَمْ تَرقُصُوا. وَغَنَّيْنا لَكُمْ أغانِيَ الجَنازاتِ، فَلَمْ تَنُوحُوا!›

18 З ащото дойде Йоан, който нито ядеше, нито пиеше; и казват: Бяс има.

فَقَدْ جاءَ يُوحَنّا، الَّذِي لَمْ يَكُنْ يَأكُلُ كَالآخَرِينَ وَلَمْ يَكُنْ يَشرَبُ نَبيذاً كَالآخَرِينَ، فَقالَ عَنهُ النّاسُ: ‹فِيهِ رُوحٌ شِرِّيرٌ.›

19 Д ойде Човешкият Син, Който яде и пие, и казват: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците! Но пак мъдростта се оправдава от делата си. Горко на непокаялите се градове

ثُمَّ جاءَ ابْنُ الإنسانِ الَّذِي يَأكُلُ وَيَشرَبُ نَبيذاً كَالآخَرِينَ، فَقالَ عَنهُ النّاسُ: ‹انظُرُوا إلَى هَذا الإنسانِ، فَهُوَ شَرِهٌ وَسِكِّيرٌ، وَهُوَ صَدِيقٌ لِجامِعِي الضَّرائِبِ وَالخُطاةِ!› لكِنَّ ثِمارَ الحِكْمَةِ هِيَ الَّتِي تُثبِتُ أنَّها حِكْمَةٌ صَحِيحَةٌ.» يَسُوعُ يُحَذِّرُ المُدَنَ الخاطِئَة

20 Т огава започна да укорява градовете, където се извършиха повечето от Неговите велики дела, за това, че не се покаяха:

ثُمَّ ابتَدَأ يَسُوعُ يُوَبِّخُ المُدُنَ الَّتِي عَمِلَ فِيها مُعظَمَ مُعجِزاتِهِ، لِأنَّ سُكّانَها لَمْ يَتُوبُوا عَنْ خَطاياهُمْ.

21 Г орко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, те отдавна биха се покаяли във вретище и пепел.

فَقالَ: «الوَيلُ لَكِ يا كُورْزِيْنُ! الوَيلُ لَكِ يا بَيْتَ صَيدا! لِأنَّهُ لَوْ جَرَتِ المُعجِزاتُ الَّتِي جَرَتْ فِيْكُما فِي صُورَ وَصَيداءَ، لَتابَتا مُنذُ زَمَنٍ بَعِيدٍ، وَلارتَدَى أهلُها الخَيشَ، وَجَلَسُوا عَلَى الرَّمادِ.

22 Н о, казвам ви, на Тир и Сидон наказанието ще бъде по-леко в деня на съда, отколкото на вас.

وَلَكِنِّي أقُولُ لَكُمْ إنَّ حالَ أهلِ صُورَ وَصَيداءَ سَيَكُونُ أهوَنَ مِنْ حالِكُما يَومَ الدَّينُونَةِ.

23 И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? До ада ще слезеш! Защото ако бяха се извършили в Содом великите дела, които се извършиха в тебе, той и до днес би останал.

وَأنتِ يا كَفْرَناحُومَ، هَلْ تَتَوَهَّمِيْنَ أنَّكِ سَتُرفَعِينَ إلَى السَّماءِ؟ لا، بَلْ سَتَهبِطِيْنَ إلَى الهاوِيَةِ! فَلَو أنَّ المُعجِزاتِ الَّتِي جَرَتْ فِيكِ، جَرَتْ فِي سَدُومَ، لَبَقِيَتْ إلَى يَومِنا هَذا.

24 Н о, казвам ви, че в съдния ден наказанието на Содомската земя ще бъде по-леко, отколкото на тебе. Отец се открива чрез Сина

وَلَكِنِّي أقُولُ لَكُمْ إنَّ حالَ أهلِ سَدُومَ، سَيَكُونُ أكثَرَ احتِمالاً مِنْ حالِ أهلِكِ فِي يَومِ الدَّينونَةِ.» يَسُوعُ هُوَ مَصدَرُ الرّاحَة

25 В онова време Исус продължи да говори и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и на земята, защото си укрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на невръстните.

فِي ذَلِكَ الوَقتِ، تَكَلَّمَ يَسُوعُ وَقالَ: «أشكُرُكَ أيُّها الآبُ، رَبَّ السَّماءِ وَالأرْضِ. فَقَدْ أخفَيْتَ هَذِهِ الأُمُورَ عَنِ الحُكَماءِ وَالأذكِياءِ، وَكَشَفْتَها لِلبُسَطاءِ كَالأطفالِ.

26 Д а, Отче, защото така Ти се видя благоугодно.

نَعَمْ يا أبِي، لِأنَّكَ سُرِرْتَ بِعَمَلِ هَذا.»

27 В сичко Ми е предадено от Моя Отец; и освен Отца никой не познава Сина; нито познава някой Отца освен Сина и онзи, на когото Синът би благоволил да Го открие.

«لَقَدْ سَلَّمَنِي الآبُ كُلَّ شَيءٍ. فَلا أحَدَ يَعرِفُ الابْنَ إلّا الآبُ، وَلا أحَدَ يَعرِفُ الآبَ إلّا الابْنُ وَكُلُّ مَنْ يَشاءُ الابنُ أنْ يَكشِفَ لَهُ.»

28 Е лате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.

«تَعالُوا إلَيَّ أيُّها المُتعَبِينَ وَيا مَنْ تَحمِلُونَ أحمالاً ثَقِيلَةً، وَأنا سَأُعطِيكُمُ الرّاحَةَ.

29 В земете Моето иго върху себе си и се научете от Мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой на душите си.

احمِلُوا نِيرِي عَلَيكُمْ، وَتَعَلَّمُوا مِنِّي، لِأنِّي وَدِيعٌ وَمُتَواضِعُ القَلْبِ، فَتَجِدُوا راحَةً لِنُفُوسِكُمْ.

30 З ащото Моето иго е благо и Моето бреме е леко.

لِأنَّ النِّيرَ الَّذِي أنا أُعطِيهِ سَهلٌ، وَالحِملُ الَّذِي أضَعُهُ عَلَيكُمْ خَفِيفٌ.»