1 И когато се приближиха до Йерусалим и дойдоха във Витфагия при Елеонския хълм, Исус изпрати двама ученици и им каза:

وَإذِ اقتَرَبُوا مِنَ مَدينَةِ القُدسِ، وَجاءوا إلَى بَلْدَةَ بَيتَ فاجِي قُرْبَ جَبَلِ الزَّيتُونِ، أرسَلَ يَسُوعُ اثْنَينِ مِنْ تَلامِيذِهِ،

2 И дете в селото, което е отсреща; и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете ги и Ми ги докарайте.

وَقالَ لَهُما: «اذهَبا إلَى القَرْيَةِ الَّتِي أمامَكُما. وَسَتَجِدانِ حِماراً صَغيراً إلَى جانِبِ أُمِّهِ مَربوطينِ، فَحُلّاهُما وَأتِيانِي بِهِما.

3 И ако някой ви каже нещо, отговорете: На Господа трябват; и веднага ще ги изпрати.

وَإنْ قالَ أحَدٌ لَكُما شَيئاً، قُولا لَهُ: ‹الرَّبُّ يَحتاجُ إلَيهِما، وَسَيُعيدُهُما قَريباً.›»

4 А това стана, за да се сбъдне изреченото от пророка, който казва:

حَدَثَ هَذا لِكَي يَتِمَّ ما قالَهُ النَّبِيُّ:

5 " Кажете на Сионовата дъщеря: Ето, твоят Цар иде при тебе, кротък и възседнал на осел и на осле, рожба на ослица."

«قُولُوا لِلمَدِينَةِ العَزِيزَةِ صِهْيَوْنَ: ‹ها إنَّ مَلِكَكِ آتٍ إلَيكِ، مُتَواضِعاً وَراكِباً عَلَى حِمارٍ، حِمارٍ صَغيرٍ ابنِ دابَّةٍ أُعِدَّتْ لِلعَمَلِ.›»

6 И така, учениците отидоха и направиха, както им нареди Исус;

فَذَهَبَ التِّلمِيذانِ وَعَمِلا كَما قالَ يَسُوعَ.

7 д окараха ослицата и ослето и намятаха на тях дрехите си; и Той седна върху тях.

فَأتَيا بِالحِمارِ الصَّغيرِ وَأُمِّهِ وَوَضَعا عَلَيهِما ثِيابَهُما، فَجَلَسَ يَسُوعُ عَلَى الثِّيابِ.

8 А по-голямата част от множеството разстлаха дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и ги постилаха по пътя.

وَكانَ مُعظَمُ النّاسِ يَفرِشُونَ أردِيَتَهُمْ عَلَى الطَّرِيقِ. وَلَكِنَّ آخَرِينَ قَطَعُوا أغصاناً مِنَ الأشجارِ وَفَرَشُوها عَلَى الطَّرِيقِ.

9 А множествата, които вървяха пред Него и които идваха след Него, викаха: Осанна на Давидовия Син! Благословен, Който иде в Господнето име! Осанна във висините!

وَجُمُوعُ النّاسِ الَّذِينَ كانُوا يَسِيرُونَ أمامَهُ وَخَلْفَهُ كانُوا يَهتِفُونَ: «يَعيشُ المَلِكُ! يَعيشُ ابْنُ داوُدَ. ‹مُبارَكٌ هُوَ الآتِي بِاسْمِ الرَّبِّ.› يَعيشُ المَلِكُ فِي عُلاهُ.»

10 И когато влезе в Йерусалим, целият град се раздвижи; и казваха: Кой е Този?

وَعِندَما دَخَلَ يَسُوعُ مَدِينَةَ القُدسِ، اهتَزَّتِ المَدِينَةُ كُلُّها. وَكانَ النّاسُ يَسألُونَ: «مَنْ هُوَ هَذا الرَّجُلُ؟»

11 А народът казваше: Той е пророкът Исус, Който е от Назарет в Галилея. Изгонването на търговците от храма

وَكانَتِ الجُمُوعُ الَّتِي تَتبَعُهُ تَقُولُ: «هَذا هُوَ النَّبِيُّ يَسُوعُ، الَّذِي مِنْ مَدِينَةِ النّاصِرَةِ، مِنْ إقليمِ الجَلِيلِ.» يَسُوعُ فِي الهَيكَل

12 И Исус влезе в Божия храм и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и преобърна масите на обменителите на пари и столовете на онези, които продаваха гълъбите, и им каза:

ثُمَّ دَخَلَ يَسُوعُ ساحَةَ الهَيكَلِ، وَطَرَدَ كُلَّ الَّذِينَ كانُوا يَبِيعُونَ وَيَشتَرُونَ فِي ساحَةِ الهَيكَلِ. وَقَلَبَ مَوائِدَ الصَّرّافينَ وَمَقاعِدَ باعَةِ الحَمامِ.

13 П исано е: "Домът Ми ще се нарече молитвен дом", а вие го правите разбойнически вертеп.

وَقالَ لَهُمْ: «مَكتوبٌ ‹بَيتِي يُدعَى بَيتَ صَلاةٍ› لَكِنَّكُمْ تُحَوِّلُونَهُ إلَى ‹وَكْرِ لُصُوصِ!› »

14 И някои слепи и куци дойдоха при Него в храма; и Той ги изцели.

وَجاءَ إلَيهِ بَعضُ العُمْيِ وَالعُرجِ فِي ساحَةِ الهَيكَلِ فَشَفاهُمْ.

15 А главните свещеници и книжниците, като видяха чудесата, които извърши, и децата, които викаха в храма: Осанна на Давидовия Син!, възнегодуваха и Му казаха:

وَرَأى كِبارُ الكَهَنَةِ وَمُعَلِّمُو الشَّرِيعَةِ العَجائِبَ الَّتِي عَمِلَها، وَرَأَوْا الأطفالَ يَهتِفُونَ فِي ساحَةِ الهَيكَلِ: «يَعيشُ المَلِكُ! يَعيشُ ابْنُ داوُدَ،» فَغَضِبُوا جِدّاً وَقالُوا لَهُ: «ألا تَسمَعُ ما يَقُولُهُ هَؤُلاءِ الأطفالُ؟»

16 Ч уваш ли какво казват тези? А Исус им отговори: Чувам. Не сте ли чели никога тези думи: "От устата на младенците и сучещите приготвил си хвала"?

فَأجابَ يَسُوعُ: «بَلَى، وَلَكِنْ أما قَرَأتُمْ فِي الكِتابِ: ‹مِنْ أفواهِ الأطفالِ وَالرُّضَّعِ، صَنَعْتَ تَسبِيحاً›؟»

17 И след като ги остави, излезе вън от града до Витания, където и пренощува. Безплодната смокиня

ثُمَّ تَرَكَهُمْ يَسُوعُ وَخَرَجَ مِنَ المَدِينَةِ إلَى بَلْدَةِ بَيتِ عَنْيا، وَأمضَى اللَّيلَةَ هُناكَ. قُوَّةُ الإيمان

18 А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня.

وَبَينَما كانَ يَسُوعُ ذاهِباً فِي الصَّباحِ الباكِرِ إلَى المَدِينَةِ، جاعَ.

19 И като видя една смокиня край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея освен едни листа; и ѝ каза: Отсега нататък да няма плод от тебе до века. И смокинята начаса изсъхна.

وَرَأى شَجَرَةَ تِينٍ عَلَى جانِبِ الطَّرِيقِ، فَتَوَجَّهَ إلَيها، لَكِنَّهُ لَمْ يَجِدْ عَلَيها سِوَى الأوراقِ، فَقالَ لَها: «لَنْ تُنتِجِي ثِماراً فِيما بَعْدُ.» فَجَفَّتْ شَجَرَةُ التِّينِ فِي الحالِ.

20 И учениците, които видяха това, се удивиха и казаха: Как начаса изсъхна смокинята?

فَلَمّا رَأى التَّلامِيذُ هَذا تَعَجَّبوا وَسَألُوهُ: «كَيفَ جَفَّتْ شَجَرَةُ التِّينِ هَكَذا؟»

21 А Исус отговори: Истина ви казвам: Ако имате вяра и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смокинята, но даже ако кажете на този хълм: Вдигни се и се хвърли в морето!, ще стане.

فَأجابَهُمْ: «أقولُ الحَقَّ لَكُمْ، إنْ كانَ لَدَيكُمْ إيمانٌ وَلا تَشُكُّونَ، فَلَنْ تَكُونُوا قادِرِينَ فَقَط عَلَى عَمَلِ ما عَمِلْتُهُ أنا بِشَجَرَةِ التِّينِ، بَلْ إنْ قُلْتُمْ لِهَذا الجَبَلِ ‹لِتُقلَعْ مِنْ مَكانِكَ وَتُلْقَ فِيْ البَحْرِ،› فَإنَّ كَلامَكُم سَيَتَحَقَّقُ.

22 И всичко, което поискате в молитва, като вярвате, ще получите. За властта на Исус Христос

وَكُلُّ ما تَطلُبُونَهُ وَأنْتُمْ تُصَلُّونَ، فَإنَّكُمْ سَتَنالُونَهُ إنْ آمَنْتُمْ.» التّشكيكُ بِسُلطانِ يَسُوع

23 И когато дойде в храма, като поучаваше, главните свещеници и старейшините на народа дойдоха при Него и казаха: С каква власт правиш тези неща и кой Ти е дал тази власт?

وَذَهَبَ يَسُوعُ إلَى ساحَةِ الهَيكَلِ، وَجاءَ إلَيهِ كِبارُ الكَهَنَةِ وَشُيُوخُ الشَّعبِ بَينَما كانَ يُعَلِّمُ، وَقالُوا لَهُ: «أخبِرنا بِأيِّ سُلطانٍ تَفعَلُ هَذِهِ الأشياءَ، وَمَنِ الَّذِي أعطاكَ هَذا السُّلطانَ؟»

24 А Исус им отговори: Ще ви задам и Аз един въпрос, на който ако ми отговорите, то и Аз ще ви кажа с каква власт правя тези неща.

فَأجابَهُمْ يَسُوعُ: «وَسَأسألُكُمْ أنا أيضاً، فَأجيبونِي أُخبِرْكُمْ بِأيِّ سُلطانٍ أعمَلُ هَذِهِ الأُمُورَ:

25 Й оановото кръщение откъде беше? От небето или от човеците? А те разискваха помежду си: Ако кажем: От небето, Той ще ни каже: Тогава защо не му повярвахте?

مِنْ أينَ جاءَتْ مَعمُودِيَّةُ يُوحَنّا؟ مِنَ اللهِ أمْ مِنَ النّاسِ؟» فَابْتَدَأُوا يُناقِشُونَ ذَلِكَ فِيما بَينَهُمْ وَيَقولونَ: «إنْ قُلْنا إنَّها مِنَ اللهِ فَسَيَسْألُنا: ‹لِماذا لَمْ تُؤْمِنُوا بِهِ؟›

26 Н о ако кажем: От човеците, боим се от народа; защото всички смятат Йоан за пророк.

وَإنْ قُلْنا إنَّها مِنَ النّاسِ، فَإنَّنا نَخافُ مِنَ النّاسِ، لِأنَّهُمْ جَمِيعاً يَعتَبِرُونَ يُوحَنّا نَبِيّاً.»

27 И така, в отговор на Исус казаха: Не знаем. И Той им каза: Нито Аз ви казвам с каква власт правя тези неща. Притча за двамата сина

لِذَلِكَ أجابُوا يَسُوعَ وَقالوا: «لا نَعلَمُ.» فَقالَ لَهُمْ يَسُوعُ: «وَلا أنا أُخبِرُكُمْ بِأيِّ سُلطانٍ أفعَلُ هَذِهِ الأُمُورَ.» مَثَلُ الابنَين

28 Н о как ви се струва? Един човек имаше двама сина; отиде при първия и му каза: Синко, иди, работи днес на лозето.

وَقالَ يَسُوعُ: «ماذا تَقُولُونَ فِي القِصَّةِ التّالِيَةِ: كانَ لِرَجُلٍ ابنانِ. فَذَهَبَ إلَى الأوَّلِ وَقالَ لَهُ: ‹يا بُنَيَّ، اذْهَبِ اليَومَ وَاعْمَلْ فِي كَرمِي.›

29 А той отговори: Не искам; но после се разкая и отиде.

«فَأجابَ الابْنُ: ‹لا أُرِيدُ الذَّهابَ.› وَلَكِنَّهُ غَيَّرَ مَوقِفَهُ وَذَهَبَ.

30 О тиде и при втория и му каза същото. А той отговори: Аз ще ида, господарю! Но не отиде.

«ثُمَّ ذَهَبَ الأبُ إلَى ابْنِهِ الآخَرِ وَطَلَبَ مِنهُ الأمرَ ذاتَهُ. فَأجابَ الابْنُ: ‹نَعَمْ يا سَيِّدُ، سَأذهَبُ.› وَلَكِنَّهُ لَمْ يَذْهَبْ.

31 К ой от двамата изпълни волята на баща си? Отвърнаха Му: Първият. Исус им каза: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство.

فَأيُّ الابْنَينَ عَمِلَ ما أرادَهُ الأبُ؟» فَقالُوا: «الأوَّلُ.» فَقالَ لَهُمْ: «أقولُ الحَقَّ لَكُمْ، إنَّ جامِعِي الضَّرائِبَ وَالزَّوانِي سَيَسبِقُونَكُمْ إلَى مَلَكُوتِ اللهِ.

32 З ащото Йоан дойде при вас в пътя на правдата и не му повярвахте; но бирниците и блудниците му повярваха; а вие, като видяхте това, дори и впоследствие не се разкаяхте, за да му вярвате. Притча за злите земеделци

لِأنَّ يُوحَنّا المَعْمَدانَ جاءَ لِيُرِيَكُمْ طَريقَ الحَقِّ، وَأنتُمْ لَمْ تُؤْمِنُوا بِهِ، أمّا جامِعُوا الضَّرائِبِ وَالزَّوانِي فَآمَنُوا بِهِ. وَحَتَّى عِندَما رَأيتُمْ ما عَمِلُوهُ، لَمْ تَتُوبُوا وَتُؤْمِنُوا بِهِ. مَثَلُ ابنِ صاحِبِ الكَرم

33 Ч уйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин и построи кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина.

«وَاسْتَمِعُوا إلَى مَثَلٍ آخَرَ: كانَ هُناكَ رَجُلٌ صاحِبُ أرْضٍ، فَغَرَسَ كَرماً وَأحاطَهُ بِسِياجٍ وَحَفَرَ فِيهِ مِعصَرَةً لِلعِنَبِ، وَبَنَى بُرجاً لِلحِراسَةِ. ثُمَّ أجَّرَهُ لِبَعضِ الفَلّاحِينَ وَسافَرَ بَعِيداً.

34 И когато наближи гроздоберът, изпрати слугите си при земеделците да приберат плода му.

وَعِندَما جاءَ وَقتُ قَطفِ العِنَبِ، أرسَلَ عَبِيدَهُ إلَى الفَلّاحِينَ لِلحُصُولِ عَلَى نَصِيبِهِ مِنَ العِنَبِ.

35 А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха.

«وَلَكِنَّ الفَلّاحِينَ أمسَكُوا بِعَبِيدِهِ، وَضَرَبُوا واحِداً مِنْهُمْ، وَقَتَلُوا آخَرَ، وَرَجَمُوا آخَرَ.

36 П ак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото.

فَأرسَلَ المالِكُ عَبِيداً أكثَرَ مِمّا أرسَلَ فِي المَرَّةِ الأُولَى. فَعامَلَهُمُ الفَلّاحُونَ بِالطَّرِيقَةِ نَفسِها.

37 Н ай-после изпрати при тях сина си, като мислеше: Ще се засрамят поне от сина ми.

وَأخِيراً أرسَلَ ابْنَهُ، وَقالَ فِي نَفسِهِ: ‹سَيَحتَرِمُونَ ابْنِي.›

38 Н о земеделците, като видяха сина, казаха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му.

«وَلَكِنْ عِندَما رَأى الفَلّاحُونَ أنَّ هَذا هُوَ ابْنُ المالِكِ، تَشاوَرُوا فِيما بَينَهُمْ وَقالُوا: ‹هَذا هُوَ الوَرِيثُ، فَلنَقتُلْهُ لِكَي نَسْتولي عَلَى مِيراثِهِ.›

39 И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха.

فَقَبَضَوا عَلَيهِ وَألقَوهُ خارِجَ الكَرْمِ وَقَتَلُوهُ.

40 И така, когато си до̀йде стопанинът на лозето, какво ще направи на тези земеделци?

«فَماذا تَظُنُّونَ أنَّ صاحِبَ الكَرمِ سَيَصنَعُ بِأولَئِكَ الفَلّاحينَ عِنْدَما يَعُودُ؟»

41 К азаха Му: Злодеите ще погуби зле, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им.

فَقالُوا لَهُ: «سَيَقضِي عَلَيهِمْ بِطَرِيقَةٍ رَهِيبَةٍ لِأنَّهُمْ أشرارٌ، ثُمَّ يُعطِي الكَرْمَ لِفَلّاحِينَ آخَرِينَ يُعطُونَهُ الثَّمَرَ فِي مَوسِمِ الثَّمَرِ.»

42 И сус им каза: Никога ли не сте чели в Писанията тези думи: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла. От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?

وَقالَ لَهُمْ يَسُوعُ: «ألَمْ تَقرَأوا المَكتوبَ: ‹الحَجَرُ الَّذِي رَفَضَهُ البَنّاؤُونَ، هُوَ الَّذِي صارَ حَجَرَ الأساسِ.› الرَّبُّ صَنَعَ هَذا، وَهُوَ أمْرٌ عَظيمٌ فِي عُيُونِنا›؟

43 З атова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му.

«لِذَلِكَ أقُولُ لَكُمْ: إنَّ مَلَكُوتَ اللهِ يُؤْخَذُ مِنْكُمْ، وَيُعطَى لِأُمَّةٍ تُنتِجُ ثَمَراً يُناسِبُ المَلَكُوتَ.

44 И който падне върху този камък, ще се разбие; а върху когото падне камъкът - ще го смаже.

فَكُلُّ مَنْ يَسقُطُ عَلَى هَذا الحَجَرِ يَتَكَسَّرُ، وَكُلُّ مَنْ وَقَعَ الحَجَرُ عَلَيهِ يُسحَقُ!»

45 И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че за тях говори;

وَعِندَما سَمِعَ كِبارُ الكَهَنَةِ وَالفِرِّيسِيُّونَ أمثالَ يَسُوعَ، عَرَفُوا أنَّهُ كانَ يَتَكَلَّمُ عَنْهُمْ.

46 н о когато поискаха да Го хванат, се изплашиха от народа, понеже Го смяташе за пророк.

لِذَلِكَ حاوَلُوا القَبْضَ عَلَيهِ، لَكِنَّهُمْ كانُوا خائِفِينَ مِنَ النّاسِ الَّذِينَ كانُوا يَعتَبِرُونَ يَسُوعَ نَبِيّاً.