1 А в шестата година, в шестия месец, на петия ден от месеца, докато седях в къщата си и Юдейските старейшини седяха пред мене, ръката на Господа Йехова се спусна там върху мене.

فِي اليَومِ الخامِسِ مِنَ الشَّهرِ السّادِسِ مِنَ السَّنَةِ السّادِسَةِ لِلمَلِكِ يَهُوياكِينَ، كُنتُ جالِساً فِي بَيتِي وَشُيُوخُ مَدينَةِ القُدْسِ يَجلِسُونَ أمامِي. فَأتَتْ عَلَيَّ قُوَّةُ الرَّبِّ الإلَهِ.

2 П огледнах и видях - подобие, наглед като огън; от това, което се виждаше, че е кръстът му и надолу, огън; и от кръста му нагоре, наглед като сияние, като че ли беше светъл метал.

فَبَينَما كُنتُ أنظُرُ، ظَهَرَ أمامِي شِبهُ إنسانٍ. نِصفُهُ الأسفَلُ مِنَ النّارِ، وَنِصفُهُ الأعلَى كَالمَعدَنِ اللّامِعِ كَالكَهرَمانِ.

3 Т ой простря подобие на ръка и ме хвана за косата; и Духът ме издигна между земята и небето и ме пренесе чрез Божии видения в Йерусалим, до входа на северната порта на вътрешния двор, където беше поставен възбудителят на ревността - идол, който предизвиква ревнуване.

ثُمَّ ظَهَرَ ما بَدا كَيَدٍ امتَدَّتْ وَأمسَكَتْنِي بِشَعرِ رَأسِي. وَرَفَعَتْنِي رُوحٌ فِي الهَواءِ، وَحَمَلَتْنِي إلَى مَدينَةِ القُدْسِ فِي الرُّؤيا الإلَهِيَّةِ، إلَى الطَرَفِ الدّاخِلِي لِلبَوّابَةِ الدّاخِلِيَّةِ المُقابِلَةِ للِشَّرقِ، حَيثُ كانَ تِمْثالُ الغَيْرَةِ الَّذِي يُثِيرُ غَيْرَةَ اللهِ.

4 С лавата на Израелевия Бог беше там, както във видението, което видях в полето.

وَفَجأةً رَأيتُ مَجدَ إلَهِ إسْرائِيلَ، هُناكَ، وَكانَ يُشبِهُ الرُّؤيا الَّتِي رَأيتُها فِي السَّهلِ.

5 Т огава Той ми каза: Сине човешки, повдигни сега очите си към север. И така, погледнах към север и, ето, на север от вратата, която води за жертвеника, при входа стоеше този идол - възбудител на ревност.

وَقالَ لِي: «يا إنْسانُ، انظُرْ نَحوَ الشَّمالِ.» فَنَظَرتُ نَحوَ الشَّمالِ، فَكانَ إلَى الشَّمالِ مِنْ بَوّابَةِ المَذبَحِ التِّمْثالُ المُثِيرُ لِلغِيرَةِ.

6 Т ой ми каза: Сине човешки, виждаш ли какво правят тези? - Големите мерзости, които Израелевият дом върши тук, за да се отдалеча от светилището Си? Но ще видиш още големи мерзости.

فَقالَ لِي: «يا إنْسانُ، أتَرَى الأشياءَ الكَرِيهَةَ الَّتِي يَعمَلُها بَنو إسْرائِيلَ هُنا، فَيُبعِدُونِي عَنْ هَيكَلِي؟ وَسَتَرَى أُمُوراً أكثَرَ فَظاعَةً وَشَرّاً!»

7 И така, заведе ме до вратата на двора; и като погледнах, ето, една дупка в стената.

وَبَعدَ ذَلِكَ دارَ بِي إلَى مَدخَلِ السّاحَةِ حَيثُ رَأيتُ ثُقباً فِي الجِدارِ.

8 Т огава ми каза: Сине човешки, копай сега в стената. И като копах в стената, открих вход.

حِينَئِذٍ، قالَ لِي: «يا إنْسانُ، احْفُرْ فِي الجِدارِ.» فَحَفَرتُ فِي الجِدارِ فَوَجَدْتُ باباً.

9 Т ой ми каза: Влез и виж нечестивите мерзости, които тези вършат тук.

حِينَئِذٍ، قالَ لِي: «ادخُلْ وَانظُرِ الشَّرَّ وَالأُمُورَ الكَرِيهَةَ الَّتِي يَعمِلُونَها هُنا!

10 И така, влязох и погледнах: и, ето, всякакви подобия на гадове и гнусни животни, и всички идоли на Израелевия дом, изобразени на стената открай докрай.

فَدَخَلتُ وَرَأيتُ صُوَراً لِكُلِّ المَخلُوقاتِ وَالحَيواناتِ النَّجِسَةِ وَأصنامِ بَني إسْرائِيلَ البَغِيضَةِ مَنقُوشَةً عَلَى كُلِّ الجِدارِ.

11 П ред тях стояха седемдесет мъже от старейшините на Израелевия дом, сред които беше Яазания, Сафановият син - всеки с кадилницата си в ръката си; и гъст облак тамян се издигаше.

وَكانَ هُناكَ سَبعُونَ مِنْ شُيُوخِ إسْرائِيلَ واقِفِينَ أمامَ تِلكَ التَّماثِيلِ وَالصُوَرِ، وَكانَ يازَنْيا بْنُ شافانَ واقِفاً وَسَطَهُمْ. وَكانَ كُلُّ واحِدٍ مِنهُمْ يَحمِلُ مِبخَرَتَهُ، وَكانَتْ أعمِدَةُ البَخُورِ تَتَصاعَدُ مِنها.

12 Т огава ми каза: Сине човешки, видя ли какво правят в тъмнината старейшините на Израелевия дом, всички в скришните си стаи за изображения! Защото си казват: Господ не ни вижда; Господ е напуснал земята.

حِينَئِذٍ، قالَ لِي: «يا إنْسانُ، هَلْ تَرَى ما يَعمَلُهُ شُيُوخُ بَني إسْرائِيلَ فِي الظُّلمَةِ، كُلُّ واحِدٍ فِي حُجرَةِ صَنَمِهِ. إنَّهُمْ يَعمَلُونَ هَذا لِأنَّهُمْ يَقُولُونَ فِي أنفُسِهِمْ: ‹إنَّ اللهَ لا يَرانا. اللهُ تَرَكَ هَذِهِ الأرْضَ.›»

13 К аза ми още: Ще видиш още големи мерзости, които вършат.

حِينَئِذٍ، قالَ لِي: «وَسَتَراهُمْ يَعمَلُونَ أُمُوراً أكثَرَ فَظاعَةٍ مِنْ هَذِهِ.»

14 Т огава ме заведе до входа на северната порта на Господния дом; и, ето, там седяха жени и оплакваха Тамуз.

وَأخَذَنِي بَعدَ ذَلِكَ إلَى المَدخَلِ الشَّمالِي لِبَوّابَةِ بَيتِ اللهِ. فَرَأيْتُ النِّساءَ هُناكَ يَبكِينَ عَلَى الإلَهِ تَمُّوزَ.

15 Т огава ми каза: Видя ли, сине човешки? Ще видиш още и по-големи мерзости от тези.

فَقالَ لِي: «هَلْ تَرَى هَذا يا إنْسانُ! وَسَتَرَى أُمُوراً أكثَرَ قباحَةً مِنْ هَذا أيضاً!»

16 П осле ме въведе във вътрешния двор на Господния дом; и, ето, във входа на Господния храм, между предхрамието и олтара, около двадесет и пет мъже, с гърбовете си към Господния храм и с лицата си към изток, които се кланяха на слънцето към изток.

حِينَئِذٍ، أخَذَنِي إلَى السّاحَةِ الدّاخِلِيَّةِ لِبَيتِ اللهِ. وَعِندَ مَدخَلِ هَيكَلِ اللهِ ، بَينَ دِهلِيزِ الهَيكَلِ وَالمَذبَحِ، كانَ هُناكَ خَمسَةٌ وَعِشرُونَ رَجُلاً ظُهُورُهُمْ إلَى هَيكَلِ اللهِ ، وَوُجُوهُهُمْ نَحوَ الشَّرقِ، وَهُمْ ساجِدُونَ للِشَّمسِ باتِّجاهِ الشَّرقِ.

17 Т огава ми каза: Видя ли, сине човешки? Малко ли е за Юдовия дом, че вършат мерзости, каквито тези вършат тук? Защото, като напълниха земята с насилия, пак предизвикват гнева Ми; и, ето, слагат клончето до ноздрите си.

حِينَئِذٍ، قالَ لِي: «هَلْ تَرَى هَذا يا إنْسانُ؟ هَلْ تَرَى كَيفَ يَصنَعُ بَنُو يَهُوذا هَذِهِ الأُمُورَ الكَرِيهَةَ هُنا؟ لِماذا يَملأونَ الأرْضَ بِالظُّلمِ، وَيُثِيرُونَ غَضَبِي أكثَرَ فَاكثَرَ؟ ها إنَّهُمْ يَضَعُونَ أقراطاً وَثَنِيَّةً فِي أُنُوفِهِمْ!

18 З атова и Аз ще действам с ярост; окото Ми няма да ги пощади, нито ще покажа милост; и макар да извикат в ушите Ми с висок глас, няма да ги послушам.

وَلِذا فَهَذا ما سَأعمَلُهُ أنا فِي غَضَبِي: لَنْ أرحَمَهُمْ أوْ أتَرَأَّفَ عَلَيهِمْ. وَحَتَّى إنْ صَرَخُوا إلَيَّ طالِبِينَ العَونَ، فَلَنْ أستَمِعَ إلَيْهِمْ.»