1 С ловото, което дойде към Йеремия за всички юдеи, които живееха в Египетската земя и седяха в Мигдол, в Тафнес, в Мемфис и в страната Патрос, и каза:

هَذِهِ هِيَ الرِّسالَةُ الَّتِي جاءَتْ إلَى إرْمِيا لِجَميعِ اليَهُودِ السّاكِنِينَ فِي أرْضِ مِصرَ، فِي مَجْدَلَ وَتَحْفَنْحِيسَ وَمَمْفِيسَ وَفِي صَعِيدِ مِصرَ:

2 Т ака казва Господ на Силите, Израелевият Бог: Видяхте цялото зло, което докарах върху Йерусалим и върху всички Юдейски градове; и, ето, днес те са пусти и няма кой да живее в тях

«هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ القَدِيرُ، إلَهُ إسْرائِيلَ: ‹قَدْ رَأيتُمُ الشَّرَّ الَّذِي جَلَبتُهُ عَلَى القُدْسِ وَعَلَى كُلِّ مُدُنِ يَهُوذا. فَها هِيَ خَرِبَةٌ مَهجُورَةٌ، لا يَسكُنُ فِيها أحَدٌ.

3 п оради нечестието, което сториха, и Ме разгневиха, като отиваха да кадят и да служат на други богове, които нито те познаваха, нито вие, нито бащите ви.

هَذا بِسَبَبِ الشَّرِّ الَّذِي صَنَعُوهُ. أثارُوا غضَبِي بِتَقدِماتِهِمْ وَعِبادَتِهِمْ لآلِهَةٍ أُخرَى لَمْ يَعرِفُوها هُمْ وَلا آباؤُهُمْ.

4 И пратих при вас всичките Си слуги, пророците, като ставах рано и ги пращах, и казвах: Ах! Не правете тази гнусна работа, която Аз мразя.

وَأرسَلْتُ إلَيكُمْ خُدّامِيَ الأنبِياءَ واحِداً بَعدَ الآخَرِ، وَقُلْتُ لَكُمْ: ‹لا تَعمَلُوا هَذِهِ الأُمُورَ الكَرِيهَةَ الَّتِي أُبغِضُها.›

5 Н о те не послушаха, нито приклониха ухото си, за да се върнат от нечестието си, за да не кадят на други богове.

لَكِنَّهُمْ لَمْ يَستَمِعُوا إلَيَّ، وَلَمْ يَفتَحُوا آذانِهِمْ، لِيَتُوبُوا عَنِ شَرِّهِمْ، وَيَتَوَقَّفُوا عَنْ تَقديمِ القَرابِينَ لآلِهَةٍ أُخرَى.

6 З атова се изляха яростта Ми и гневът Ми и пламнаха в Юдейските градове и в йерусалимските улици; и те бяха разорени и пусти, както са и днес.

فَغَضِبْتُ جِدّاً، بَلِ اشتَعَلَ غَضَبِي عَلَى مُدُنِ يَهُوذا وَشَوارِعِ القُدْسِ، فَأصبَحَتْ خِربَةً مَهجُورَةً كَما هُوَ حالُها اليَومَ.›

7 И така, сега така казва Господ на Силите, Израелевият Бог: Защо вършите това голямо зло против своите души, така че да изтребите помежду си мъж и жена, дете и кърмаче отсред Юдея, за да не остане от вас някой оцелял,

«وَالآنَ، هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ الإلَهُ القَدِيرُ، إلَهُ إسْرائِيلَ: «لِماذا تَجلِبُونَ هَذا الشَّرَّ عَلَى أنفُسِكُمْ؟ وَلِماذا تُفنُونَ كُلَّ الرِّجالِ وَالنِّساءِ وَالأطفالِ وَالرُّضَّعِ مِنْ يَهُوذا؟ لِمَ لا تَترُكُونَ لَكُمْ ناجِينَ؟

8 к ато Ме разгневявате с делата на ръцете си и кадите на други богове в Египетската земя, където дойдохте да бъдете пришълци, така че да бъдете изтребени и да станете за проклятие и за укоряване между всички народи на света?

لِماذا تُثِيرونَ غَضَبِي بِالأشياءِ الَّتِي تَفعَلُونَها؟ لِماذا تُحرِقُونَ بَخُوراً لآلِهَةٍ أُخْرَى فِي أرْضِ مِصرَ حَيثُ تَسكُنُونَ؟ سَتُدَمِّرُونَ أنفُسَكُمْ، وَسَتَشتِمُكُمْ جَميعُ أُمَمِ الأرْضِ وَتَسخَرَ بِكُمْ.

9 З абравихте ли наказанията, които наложих поради нечестието на бащите ви и нечестието на Юдейските царе, и нечестието на жените на всеки от тях, и вашето нечестие, и нечестието на жените ви, което вършеха в Юдейската земя и по йерусалимските улици?

هَلْ نَسِيتُمْ شُرُورَ آبائِكُمْ وَشُرُورَ مُلُوكِ يَهُوذا وَشُرُورَ نِسائِهِمْ وَشُرُورَكُمْ وَشُرُورَ نِسائِكُمُ الَّتِي عَمِلُوها فِي أرْضِ يَهُوذا وَفِي شَوارِعِ مَدينَةِ القُدْسِ؟

10 Т е и до днес не се смириха, нито се убояха, нито ходиха според закона Ми и наредбите, които поставих пред вас и пред бащите ви.

لَمْ يَتَواضَعُوا إلَى هَذا اليَومِ، وَلَمْ يَخافُونِي، وَلَمْ يَعِيشُوا بِحَسَبِ شَرِيعَتِي وَفَرائِضِي الَّتِي وَضَعْتُها أمامَهُمْ وَأمامَ آبائِهِمْ.›

11 З атова така казва Господ на Силите, Израелевият Бог: Ето, Аз ще насоча лицето Си против вас за зло, дори за изтреблението на цяла Юдея.

«وَلِذَلِكَ، هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ القَدِيرُ، إلَهُ إسْرائِيلَ: «ها أنا عازِمٌ عَلَى أنْ أُعاقِبَكَ وَأنْ أُفنِيَ كُلَّ يَهُوذا.

12 И ще премахна останалите от Юдея, които насочиха лицата си да отидат в Египетската земя; ще паднат от меч, ще загинат от глад, от най-скромен до най-велик ще измрат от меч и глад; и ще бъдат за проклинане и учудване, за проклятие и укоряване.

سَآخُذُ الَّذِينَ بَقُوا مِنْ يَهُوذا وَالَّذِينَ صَمَّمُوا عَلَى الذَّهابِ إلَى أرْضِ مِصرَ لِيَعِيشُوا فِيها كَغُرَباءَ، وَسَيَمُوتُونَ كُلُّهُمْ فِي أرْضِ مِصرَ. سَيَسقُطُونَ فِي المَعرَكَةِ أوْ بِسَبَبِ الجُوعِ، وَسَيَنتَهُونَ مِنْ كَبِيرِهِمْ إلَى صَغِيرِهِمْ. فِي المَعرَكَةِ أوْ بِسَبَبِ الجُوعِ سَيَمُوتُونَ. وَسَيُشارُ إلَيْهِمْ فِي اللَّعَناتِ كَمِثالٍ لِلدَّمارِ الكامِلِ وَكَمَوضُوعٍ لِلاستِهزاءِ وَالسُّخْرِيَةِ.

13 З ащото ще накажа онези, които живеят в Египетската земя, както наказах Йерусалим, с меч, глад и мор,

سَأُعاقِبُ الَّذِينَ يَسكُنُونَ فِي أرْضِ مِصرَ كَما عاقَبْتُ مَدينَةَ القُدْسِ: بِالمَعارِكِ وَالمَجاعَةِ وَالوَباءِ.

14 т ака че никой от останалите от Юдея, които са отишли в Египетската земя да бъдат пришълци там, няма да избегне или да оцелее, за да се върне в Юдейската земя, към която те копнеят да се върнат, за да живеят там; защото никой няма да се върне освен онези, които избягат.

لَنْ يَكُونَ هُناكَ ناجٍ أوْ باقٍ مِنْ بَقِيَّةِ يَهُوذا الَّذِينَ سَيَعِيشُونَ فِي أرْضِ مِصرَ. لَنْ يَكُونَ هُناكَ مَنْ يَرجِعُ إلَى أرْضِ يَهُوذا مِنَ الَّذِينَ يَتُوقُونَ إلَى العَودَةِ إلَيها لِيَعِيشُوا فِيها. لأنَّهُ لَنْ يَرجِعَ سِوَى بَعضُ الفارِّينَ.›»

15 Т огава всички мъже, които знаеха, че жените им кадеха на други богове, и всички жени, които се намираха там, едно голямо множество, дори всички юдеи, които живееха в Патрос в Египетската земя, отговориха на Йеремия:

أمّا كُلُّ الرِّجالِ الَّذِينَ عَرَفُوا أنَّ نِساءَهُمْ كُنَّ يُحرِقْنَ بَخُوراً لآلِهَةٍ أُخْرَى، وَكُلُّ النِّساءِ اللَّواتِي كُنَّ واقِفاتٍ فِي الجَماعَةِ العَظِيمَةِ، وَكُلُّ الشَّعبِ الَّذِي كانَ يَسكُنُ فِي أرْضِ مِصرَ وَفِي الصَّعِيدِ، فَقَدْ قالُوا لإرْمِيا:

16 К олкото до словото, което ти ни говори в Господнето име, няма да те послушаме;

«لَقَدْ تَكَلَّمْتَ ضِدَّنا بِاسْمِ اللهِ. وَلَكِنَّنا لَنْ نَستَمِعَ إلَيكَ،

17 а непременно ще вършим всичко, което е излязло от устата ни, че ще кадим на небесната царица и ще ѝ правим възлияния, както правехме ние и бащите ни, царете и първенците ни, в Юдейските градове и по йерусалимските улици; защото тогава ядяхме хляб до насита, добре ни беше и зло не видяхме.

بَلْ سَنَعَمَلُ كُلِّ ما تَعَهَّدنا بِهِ. سَنُحرِقُ البَخُورَ لِمَلِكَةِ السَّماءِ، وَنَسكُبُ لَها تَقدِماتِ الخَمْرِ. سَنَعمَلُ كَما عَمِلْنا نَحنُ وَآباؤُنا وَمُلُوكُنا وَرُؤَساؤُنا فِي مُدُنِ يَهُوذا وَفِي شَوارِعِ القُدْسِ. فَقَدْ كانَ لَدَينا طَعامٌ وافِرٌ لِلأكلِ، وَكُنّا فِي خَيرٍ وَلَمْ نَرَ شَرّاً.

18 Н о откакто престанахме да кадим на небесната царица и да ѝ правим възлияния, сме били лишени от всичко и се довършихме от меч и глад.

وَمُنْذُ تَوَقَّفْنا عَنْ إحراقِ البَخُورِ لِمَلِكَةِ السَّماءِ وَسَكْبِ تَقدِماتِ الخَمرِ لَها، افتَقَرْنا إلَى كُلِّ شَيءٍ، وَفَنِينا بِالحَربِ وَالجُوعِ.»

19 А жените казаха: И когато кадехме на небесната царица и ѝ правихме възлияния, дали без знанието на мъжете си ѝ правихме млинове по нейния образ и ѝ правихме възлияния?

وَقالَتِ النِّساءُ: «عِندَما كُنّا نُحرِقُ بَخُوراً لِمَلِكَةِ السَّماءِ وَنَسكُبُ لَها تَقدِماتٍ سائِلَةً، هَلْ عَمِلْنا لَها كَعكاً عَلَى شَكلِها، أوْ سَكَبْنا لَها تَقدِماتٍ الخَمرِ مِنْ دُونِ مُشارَكَةِ أزواجِنا؟›»

20 Т огава Йеремия говорѝ на целия народ, на мъжете и жените, с една дума, на целия народ, които му отговориха така, като каза:

حِينَئِذٍ، قالَ إرْمِيا لِكُلِّ الشَّعبِ: الرِّجالِ وَالنِّساءِ وَكُلِّ الشَّعبِ الَّذِينَ قالُوا ذَلِكَ:

21 Н е си ли спомни Господ тамяна, който кадехте в Юдейските градове и по йерусалимските улици, вие и бащите ви, царете и първенците ви, и народът от тази земя, и не дойде ли в ума Му?

«أتَظُنُّونَ أنَّ اللهُ لا يَتَذَكَّرُ قَرابِينَكُمْ الَّتِي قَدَّمْتُمُوها – أنتُمْ وَآباؤُكُمْ وَمُلُوكُكُمْ وَرُؤَساؤُكُمْ وَكُلُّ شَعبِ الأرْضِ – فِي مُدُنِ يَهُوذا وَفِي شَوارِعِ القُدْسِ؟ ألَمْ يُفَكِّرْ بِها؟

22 Т ака че Господ не можа вече да търпи поради злите ви дела и поради мерзостите, които вършехте, и затова земята ви запустя и стана за учудване и проклятие, без жители, както е днес.

لَمْ يقْدِرِ اللهُ عَلَى احتِمالِ أعمالِكُمُ الشِّرِّيرَةِ وَالأُمُورِ الكَرِيهَةِ الَّتِي عَمِلْتُمُوها. لِهَذا صارَتْ أرْضُكُمْ مَوضِعَ استِهزاءٍ، وَخَرِبَةً وَتالِفَةً وَغَيرَ مَسكُونَةٍ، كَما هُوَ الحالُ اليَومَ.

23 П онеже кадехте и понеже съгрешавахте пред Господа, и не послушахте гласа на Господа, нито ходихте според закона и наредбите Му или изявленията Му, затова ви постигна това зло, както виждате днес.

أحرَقْتُمْ بَخُوراً وَأخطَأتُمْ إلَى اللهِ. لَمْ تُطِيعُوا اللهَ وَلَمْ تَسلُكُوا بِحَسَبِ شَرِيعَتِهِ وَفَرائِضِهِ وَشَهاداتِهِ. لِذَلِكَ جاءَ عَلَيكُمْ هَذا الشَّرُّ، كَما هُوَ الحالُ اليَومَ.»

24 П ри това Йеремия каза на целия народ и на всички жени: Слушайте Господнето слово, всички от Юдея, които сте в Египетската земя.

ثُمَّ قالَ إرْمِيا لِكُلِّ الشَّعبِ وَلِكُلِّ النِّساءِ: «يا جَميعَ بَنِي يَهُوذا السّاكِنِينَ فِي أرْضِ مِصرَ، اسْمَعُوا كَلِمَةَ اللهِ.

25 Т ака говори Господ на Силите, Израелевият Бог: Вие и жените ви не само говорихте с устата си, но извършихте с ръцете си това, което казахте, че: Непременно ще изпълним оброците си, на които се обрекохме, да кадим на небесната царица и да ѝ правим възлияния. Тогава потвърждавайте и изпълнявайте оброците си.

هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ القَدِيرُ، إلَهُ إسْرائِيلَ: ‹أنتُمْ وَنِساؤُكُمْ تَكَلَّمْتُمْ بِأفواهِكُمْ، وَنَفَّذْتُمْ ما تَكَلَّمْتُمْ بِهِ بِأيدِيكُمْ، إذْ قُلْتُمْ: إنَّنا سَنُوفِي بِالنُّذُورِ الَّتِي قَطَعْناها بِأنْ نُحرِقَ بَخُوراً لِمَلِكَةِ السَّماءِ وَنَسكُبَ لَها تَقدِماتِ الخَمرِ. أتمِمْنَ نُذُورَكُنَّ وَاعْمَلْنَ بِما تَكَلَّمْتُنَّ.›

26 З атова слушайте Господнето слово, всички от Юдея, които живеете в Египетската земя: Ето, заклех се във великото Си име, казва Господ, че името Ми ще престане вече да се произнася от устата на който и да е юдеин, в цялата Египетска земя, че да казва: Заклевам се в живота на Господа Йехова!

لِذَلِكَ، اسْمَعُوا كَلامَ اللهِ يا كُلَّ بَنِي يَهُوذا السّاكِنِينَ فِي أرْضِ مِصرَ. يَقُولُ يهوه: ‹أقْسِمُ بِاسْمِيَ العَظِيمِ، أنْ لا يُقْسِمَ أحَدٌ مِنْ بَنِي يَهُوذا السّاكِنِينَ فِي مِصرَ فِيما بَعْدُ بِاسْمِيَ الحَيِّ.

27 Е то, Аз бдя над тях за зло, а не за добро; и всички юдеи, които са в Египетската земя, ще гинат от меч и глад, докато се довършат.

فَها أنا سَأسهَرُ عَلَيهِمْ لِكَي أجلِبَ عَلَيهِمِ الشَّرَّ لا الخَيرَ. وَسَيَمُوتُ كُلُّ شَخصٍ مِنْ يَهُوذا السّاكِنِينَ فِي أرْضِ مِصرَ فِي المَعرَكَةِ أوْ مِنَ الجُوعِ، حَتَّى يَفنُوا بِالتَّمامِ.

28 А които избегнат от меча и се върнат от Египетската земя в Юдейската земя, ще бъдат малко на брой; и всички останали от Юдея, които отидоха в Египетската земя, за да бъдат пришълци там, ще познаят чие слово ще се сбъдне, Моето ли или тяхното.

عَدَدٌ قَلِيلٌ مِنهُمْ فَقَطْ سَيَنجُو مِنَ القِتالِ وَيَعُودُ إلَى أرْضِ يَهُوذا مِنْ أرْضِ مِصرَ، وَبَقِيَّةُ يَهُوذا الَّذِينَ جاءُوا إلَى أرْضِ مِصرَ لِيَسكُنُوا كَغُرَباءَ فِيها سَيَعرِفُونَ كَلِمَةَ مَنْ مِنّا هِيَ الَّتِي تَثبُتُ.

29 И това ще ви бъде знамението, казва Господ, че Аз ще ви накажа на това място, за да познаете, че думите Ми непременно ще се сбъднат против вас за зло -

وَسَتَكُونُ هَذِهِ عَلامَةً لَكُمْ،› يَقُولُ اللهُ ، ‹سَأُعاقِبُكُمْ فِي هَذا المَكانِ، حَتَّى تَعرِفُوا بِأنَّ الكَلامَ الَّذِي قُلْتُهُ عَنِ الشَّرِّ الآتِي عَلَيكُمْ سَيَتِمُّ.

30 т ака казва Господ: Ето, Аз ще предам египетския цар фараон Вафрий в ръката на неприятелите му и в ръката на онези, които искат живота му, както предадох Юдейския цар Седекия в ръката на неприятеля му Навуходоносор, вавилонския цар, който искаше живота му.

«هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ: ‹سَأُسَلِّمُ فِرعَوْنَ خَفْرَعَ، مَلِكَ مِصرَ إلَى يَدِ أعدائِهِ وَيَدِ الَّذِينَ يُرِيدُونَ قَتلَهُ، كَما سَلَّمتُ صِدْقِيّا مَلِكَ يَهُوذا إلَى يَدِ نَبُوخَذْناصَّرَ مَلِكِ بابِلَ عَدُوَّهُ الَّذِي أرادَ قَتلَهُ.›»