1 С ловото, което дойде към Йеремия за всички юдеи, които живееха в Египетската земя и седяха в Мигдол, в Тафнес, в Мемфис и в страната Патрос, и каза:

Ecco la parola che fu rivolta a Geremia riguardo a tutti i Giudei che abitavano nel paese d’Egitto, residenti a Migdol, a Tapanes, a Nof e nel paese di Patros:

2 Т ака казва Господ на Силите, Израелевият Бог: Видяхте цялото зло, което докарах върху Йерусалим и върху всички Юдейски градове; и, ето, днес те са пусти и няма кой да живее в тях

«Così parla il Signore degli eserciti, Dio d’Israele: “Voi avete visto tutto il male che io ho fatto venire sopra Gerusalemme e sopra tutte le città di Giuda; ed ecco, oggi sono una desolazione e non c’è chi abiti in esse,

3 п оради нечестието, което сториха, и Ме разгневиха, като отиваха да кадят и да служат на други богове, които нито те познаваха, нито вие, нито бащите ви.

a causa della malvagità che hanno commessa per provocare la mia ira, andando a offrire profumi e a servire altri dèi, i quali né essi, né voi, né i vostri padri avete mai conosciuti.

4 И пратих при вас всичките Си слуги, пророците, като ставах рано и ги пращах, и казвах: Ах! Не правете тази гнусна работа, която Аз мразя.

Io vi ho mandato tutti i miei servitori, i profeti; ve li ho mandati continuamente, sin dal mattino, a dirvi: ‘Non fate questa cosa abominevole che io detesto’;

5 Н о те не послушаха, нито приклониха ухото си, за да се върнат от нечестието си, за да не кадят на други богове.

ma essi non hanno ubbidito, non hanno prestato orecchio, non si sono distolti dalla loro malvagità, non hanno smesso di offrire profumi ad altri dèi;

6 З атова се изляха яростта Ми и гневът Ми и пламнаха в Юдейските градове и в йерусалимските улици; и те бяха разорени и пусти, както са и днес.

perciò il mio furore e la mia ira si sono riversati e hanno divampato nelle città di Giuda e nelle vie di Gerusalemme, che sono ridotte deserte e desolate, come oggi si vede”.

7 И така, сега така казва Господ на Силите, Израелевият Бог: Защо вършите това голямо зло против своите души, така че да изтребите помежду си мъж и жена, дете и кърмаче отсред Юдея, за да не остане от вас някой оцелял,

Ora così parla il Signore, Dio degli eserciti, Dio d’Israele: “Perché commettete questo gran male contro voi stessi, tanto da farvi sterminare in mezzo a Giuda, uomini e donne, bambini e lattanti, al punto che non rimanga di voi nessun residuo?

8 к ато Ме разгневявате с делата на ръцете си и кадите на други богове в Египетската земя, където дойдохте да бъдете пришълци, така че да бъдете изтребени и да станете за проклятие и за укоряване между всички народи на света?

Perché provocare la mia ira con l’opera delle vostre mani, offrendo profumi ad altri dèi nel paese d’Egitto dove siete venuti ad abitare? Così vi farete sterminare e sarete abbandonati alla maledizione e all’infamia fra tutte le nazioni della terra.

9 З абравихте ли наказанията, които наложих поради нечестието на бащите ви и нечестието на Юдейските царе, и нечестието на жените на всеки от тях, и вашето нечестие, и нечестието на жените ви, което вършеха в Юдейската земя и по йерусалимските улици?

Avete forse dimenticato le malvagità dei vostri padri, le malvagità dei re di Giuda, le malvagità delle loro mogli, le malvagità vostre e le malvagità commesse dalle vostre mogli nel paese di Giuda e per le vie di Gerusalemme?

10 Т е и до днес не се смириха, нито се убояха, нито ходиха според закона Ми и наредбите, които поставих пред вас и пред бащите ви.

Fino a oggi non c’è stata contrizione da parte loro, non hanno avuto timore, non hanno camminato secondo la mia legge e secondo i miei statuti, che io avevo messo davanti a voi e davanti ai vostri padri”.

11 З атова така казва Господ на Силите, Израелевият Бог: Ето, Аз ще насоча лицето Си против вас за зло, дори за изтреблението на цяла Юдея.

Perciò così parla il Signore degli eserciti, Dio d’Israele: “Ecco, io volgo la mia faccia contro di voi per il vostro male e per distruggere tutto Giuda.

12 И ще премахна останалите от Юдея, които насочиха лицата си да отидат в Египетската земя; ще паднат от меч, ще загинат от глад, от най-скромен до най-велик ще измрат от меч и глад; и ще бъдат за проклинане и учудване, за проклятие и укоряване.

Prenderò i superstiti di Giuda che si sono ostinati a venire nel paese d’Egitto per abitarvi, e saranno tutti consumati. Cadranno nel paese d’Egitto e saranno consumati dalla spada e dalla fame, dal più piccolo al più grande; periranno per la spada e per la fame e saranno abbandonati all’esecrazione, alla desolazione, alla maledizione e all’infamia.

13 З ащото ще накажа онези, които живеят в Египетската земя, както наказах Йерусалим, с меч, глад и мор,

Punirò quelli che abitano nel paese d’Egitto, come ho punito Gerusalemme, con la spada, con la fame e con la peste;

14 т ака че никой от останалите от Юдея, които са отишли в Египетската земя да бъдат пришълци там, няма да избегне или да оцелее, за да се върне в Юдейската земя, към която те копнеят да се върнат, за да живеят там; защото никой няма да се върне освен онези, които избягат.

nessuno si salverà o scamperà dei superstiti di Giuda che sono venuti a stare nel paese d’Egitto con la speranza di tornare poi nel paese di Giuda, dove desiderano rientrare per abitarvi; essi, a eccezione di alcuni fuggiaschi, non vi ritorneranno”».

15 Т огава всички мъже, които знаеха, че жените им кадеха на други богове, и всички жени, които се намираха там, едно голямо множество, дори всички юдеи, които живееха в Патрос в Египетската земя, отговориха на Йеремия:

Allora tutti gli uomini, i quali sapevano che le loro mogli offrivano profumi ad altri dèi, tutte le donne che si trovavano là riunite in gran numero e tutto il popolo residente nel paese d’Egitto, a Patros, risposero a Geremia, dicendo:

16 К олкото до словото, което ти ни говори в Господнето име, няма да те послушаме;

«Quanto alla parola che ci hai detta nel nome del Signore, noi non ti ubbidiremo,

17 а непременно ще вършим всичко, което е излязло от устата ни, че ще кадим на небесната царица и ще ѝ правим възлияния, както правехме ние и бащите ни, царете и първенците ни, в Юдейските градове и по йерусалимските улици; защото тогава ядяхме хляб до насита, добре ни беше и зло не видяхме.

ma vogliamo mettere interamente in pratica tutto quello che la nostra bocca ha espresso: offrire profumi alla regina del cielo, farle delle libazioni, come già abbiamo fatto noi, i nostri padri, i nostri re, i nostri capi, nelle città di Giuda e per le vie di Gerusalemme. Allora avevamo abbondanza di pane, stavamo bene e non vedevamo nessuna calamità;

18 Н о откакто престанахме да кадим на небесната царица и да ѝ правим възлияния, сме били лишени от всичко и се довършихме от меч и глад.

ma da quando abbiamo smesso di offrire profumi alla regina del cielo e di farle delle libazioni, abbiamo avuto mancanza di ogni cosa, siamo stati consumati dalla spada e dalla fame.

19 А жените казаха: И когато кадехме на небесната царица и ѝ правихме възлияния, дали без знанието на мъжете си ѝ правихме млинове по нейния образ и ѝ правихме възлияния?

Quando noi offriamo profumi alla regina del cielo e le facciamo delle libazioni, è forse senza il consenso dei nostri mariti che le facciamo delle focacce a sua immagine e le offriamo delle libazioni?»

20 Т огава Йеремия говорѝ на целия народ, на мъжете и жените, с една дума, на целия народ, които му отговориха така, като каза:

Geremia parlò a tutto il popolo, agli uomini, alle donne e a tutto il popolo che gli aveva risposto a quel modo, e disse:

21 Н е си ли спомни Господ тамяна, който кадехте в Юдейските градове и по йерусалимските улици, вие и бащите ви, царете и първенците ви, и народът от тази земя, и не дойде ли в ума Му?

«Non sono forse i profumi che avete offerti nelle città di Giuda e per le vie di Gerusalemme, voi, i vostri padri, i vostri re, i vostri capi e il popolo del paese, quelli che il Signore ha ricordato e che gli sono tornati in mente?

22 Т ака че Господ не можа вече да търпи поради злите ви дела и поради мерзостите, които вършехте, и затова земята ви запустя и стана за учудване и проклятие, без жители, както е днес.

Il Signore non l’ha più potuto sopportare, a causa della malvagità delle vostre azioni e a causa delle abominazioni che avete commesse; perciò il vostro paese è stato abbandonato alla devastazione, alla desolazione e alla maledizione, senza che vi sia più chi lo abiti, come oggi si vede.

23 П онеже кадехте и понеже съгрешавахте пред Господа, и не послушахте гласа на Господа, нито ходихте според закона и наредбите Му или изявленията Му, затова ви постигна това зло, както виждате днес.

Perché voi avete offerto quei profumi e avete peccato contro il Signore e non avete ubbidito alla voce del Signore e non avete camminato secondo la sua legge, i suoi statuti e le sue testimonianze, perciò vi è avvenuto questo male che oggi si vede».

24 П ри това Йеремия каза на целия народ и на всички жени: Слушайте Господнето слово, всички от Юдея, които сте в Египетската земя.

Poi Geremia disse a tutto il popolo e a tutte le donne: «Ascoltate la parola del Signore, voi tutti di Giuda che siete nel paese d’Egitto!

25 Т ака говори Господ на Силите, Израелевият Бог: Вие и жените ви не само говорихте с устата си, но извършихте с ръцете си това, което казахте, че: Непременно ще изпълним оброците си, на които се обрекохме, да кадим на небесната царица и да ѝ правим възлияния. Тогава потвърждавайте и изпълнявайте оброците си.

Così parla il Signore degli eserciti, Dio d’Israele: “Voi e le vostre mogli lo dite con la vostra bocca e lo mettete in pratica con le vostre mani; voi dite: ‘Vogliamo adempiere i voti che abbiamo fatti, offrendo profumi alla regina del cielo e facendole delle libazioni’. Sì, voi adempite i vostri voti; sì, voi eseguite i vostri voti.

26 З атова слушайте Господнето слово, всички от Юдея, които живеете в Египетската земя: Ето, заклех се във великото Си име, казва Господ, че името Ми ще престане вече да се произнася от устата на който и да е юдеин, в цялата Египетска земя, че да казва: Заклевам се в живота на Господа Йехова!

Perciò ascoltate la parola del Signore, voi tutti di Giuda che abitate nel paese d’Egitto! Ecco, io giuro per il mio gran nome”, dice il Signore, “in tutto il paese d’Egitto il mio nome non sarà più invocato dalla bocca di nessun uomo di Giuda che dica: ‘Il Signore, Dio, vive!’

27 Е то, Аз бдя над тях за зло, а не за добро; и всички юдеи, които са в Египетската земя, ще гинат от меч и глад, докато се довършат.

Ecco, io vigilo su di loro per il loro male, e non per il loro bene; tutti gli uomini di Giuda che sono nel paese d’Egitto saranno consumati dalla spada e dalla fame, finché non siano interamente scomparsi.

28 А които избегнат от меча и се върнат от Египетската земя в Юдейската земя, ще бъдат малко на брой; и всички останали от Юдея, които отидоха в Египетската земя, за да бъдат пришълци там, ще познаят чие слово ще се сбъдне, Моето ли или тяхното.

Quelli che saranno scampati alla spada ritorneranno dal paese d’Egitto nel paese di Giuda; saranno un piccolo numero. Tutto il rimanente di Giuda, quelli che sono venuti nel paese d’Egitto per abitarvi, riconosceranno qual è la parola che vale, la mia o la loro.

29 И това ще ви бъде знамението, казва Господ, че Аз ще ви накажа на това място, за да познаете, че думите Ми непременно ще се сбъднат против вас за зло -

Questo vi servirà di segno”, dice il Signore, “che io vi punirò in questo luogo, affinché riconosciate che le mie parole contro di voi saranno certamente adempiute, per il vostro male”. Così parla il Signore:

30 т ака казва Господ: Ето, Аз ще предам египетския цар фараон Вафрий в ръката на неприятелите му и в ръката на онези, които искат живота му, както предадох Юдейския цар Седекия в ръката на неприятеля му Навуходоносор, вавилонския цар, който искаше живота му.

“Ecco, io darò il faraone Cofra, re d’Egitto, nelle mani dei suoi nemici, nelle mani di quelli che cercano la sua vita, come ho dato Sedechia, re di Giuda, nelle mani di Nabucodonosor, re di Babilonia, suo nemico, che cercava la vita di lui”».