1 А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, като носеха аромати, които бяха приготвили.

Ma il primo giorno della settimana, la mattina prestissimo, esse si recarono al sepolcro, portando gli aromi che avevano preparati.

2 И намериха камъка отвален от гроба.

E trovarono che la pietra era stata rotolata dal sepolcro.

3 И като влязоха, не намериха тялото на Господ Исус.

Ma quando entrarono non trovarono il corpo del Signore Gesù.

4 А докато бяха в недоумение за това, ето, пред тях застанаха двама мъже с ослепително облекло.

Mentre se ne stavano perplesse di questo fatto, ecco che apparvero davanti a loro due uomini in vesti risplendenti;

5 И обзети от страх, те наведоха лица към земята; а мъжете им казаха: Защо търсите Живия между мъртвите?

tutte impaurite chinarono il viso a terra, ma quelli dissero loro: «Perché cercate il vivente tra i morti?

6 Н яма Го тук, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,

Egli non è qui, ma è risuscitato; ricordate come egli vi parlò quand’era ancora in Galilea,

7 к ато казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден на грешни човеци, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне.

dicendo che il Figlio dell’uomo doveva essere dato nelle mani di uomini peccatori ed essere crocifisso, e il terzo giorno risuscitare».

8 И си спомниха думите Му.

Esse si ricordarono delle sue parole.

9 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всички други.

Tornate dal sepolcro, annunciarono tutte queste cose agli undici e a tutti gli altri.

10 А това бяха Мария Магдалена, Йоанна и Мария, майката на Яков, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите.

Quelle che dissero queste cose agli apostoli erano: Maria Maddalena, Giovanna, Maria, madre di Giacomo, e le altre donne che erano con loro.

11 А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха.

Quelle parole sembrarono loro un vaneggiare e non gli credettero.

12 А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя саваните, положени отделно; и отиде у дома си, като се чудеше за станалото. Исус Христос се явява на двама ученици по пътя за Емаус

Ma Pietro, alzatosi, corse al sepolcro; si chinò a guardare e vide solo le fasce; poi se ne andò, meravigliandosi dentro di sé per quello che era avvenuto. Gesù sulla via per Emmaus

13 И , ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, отдалечено на шестдесет стадия от Йерусалим.

Due di loro se ne andavano in quello stesso giorno a un villaggio di nome Emmaus, distante da Gerusalemme sessanta stadi;

14 И те разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало.

e parlavano tra di loro di tutte le cose che erano accadute.

15 И докато разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;

Mentre discorrevano e discutevano insieme, Gesù stesso si avvicinò e cominciò a camminare con loro.

16 н о силата на очите им бе отслабена, за да не Го познаят.

Ma i loro occhi erano impediti a tal punto che non lo riconoscevano.

17 Т ой им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си по пътя? И те се спряха натъжени.

Egli domandò loro: «Di che discorrete fra di voi lungo il cammino?» Ed essi si fermarono tutti tristi.

18 И един от тях, на име Клеопа, Му отговори: Нима само Ти ли си пришълец в Йерусалим и не си узнал това, което стана там тези дни?

Uno dei due, che si chiamava Cleopa, gli rispose: «Tu solo, tra i forestieri, stando in Gerusalemme, non hai saputo le cose che vi sono accadute in questi giorni?»

19 И ги попита: Кое? А те му отговориха: Станалото с Исус Назарянина, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и пред целия народ;

Egli disse loro: «Quali?» Essi gli risposero: «Il fatto di Gesù Nazareno, che era un profeta potente in opere e in parole davanti a Dio e a tutto il popolo;

20 и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха.

come i capi dei sacerdoti e i nostri magistrati lo hanno fatto condannare a morte e lo hanno crocifisso.

21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израел. И освен всичко това вече е трети ден, откакто стана това.

Noi speravamo che fosse lui che avrebbe liberato Israele; invece, con tutto ciò, ecco il terzo giorno da quando sono accadute queste cose.

22 П ри това и някои от жените измежду нас ни смаяха, като отишли рано сутринта на гроба

È vero che certe donne tra di noi ci hanno fatto stupire; andate la mattina di buon’ora al sepolcro,

23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.

non hanno trovato il suo corpo, e sono ritornate dicendo di aver avuto anche una visione di angeli, i quali dicono che egli è vivo.

24 И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха всичко така, както казаха жените; а Него не видели.

Alcuni dei nostri sono andati al sepolcro e hanno trovato tutto come avevano detto le donne, ma lui non lo hanno visto».

25 И Той им каза: О, неразумни и мудни по сърце, да вярвате във всичко, което са говорили пророците!

Allora Gesù disse loro: «O insensati e lenti di cuore nel credere a tutte le cose che i profeti hanno dette!

26 Н е трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава?

Non doveva il Cristo soffrire tutto ciò ed entrare nella sua gloria?»

27 И като почна от Моисей и от всички пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания.

E, cominciando da Mosè e da tutti i profeti, spiegò loro in tutte le Scritture le cose che lo riguardavano.

28 И приближиха селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч.

Quando si furono avvicinati al villaggio dove stavano andando, egli fece come se volesse proseguire.

29 Н о те Го задържаха и казаха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.

Essi lo trattennero, dicendo: «Rimani con noi, perché si fa sera e il giorno sta per finire». Ed egli entrò per rimanere con loro.

30 И когато седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и им го подаде.

Quando fu a tavola con loro prese il pane, lo benedisse, lo spezzò e lo diede loro.

31 Т огава очите им се отвориха и те Го познаха; а Той стана невидим за тях.

Allora i loro occhi furono aperti e lo riconobbero, ma egli scomparve alla loro vista.

32 И разискваха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше Писанията?

Ed essi dissero l’uno all’altro: «Non sentivamo forse ardere il cuore {dentro di noi} mentre egli ci parlava per la via e ci spiegava le Scritture?»

33 И в същия час станаха и се върнаха в Йерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях,

E, alzatisi in quello stesso momento, tornarono a Gerusalemme e trovarono riuniti gli undici e quelli che erano con loro,

34 к оито казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон.

i quali dicevano: «Il Signore è veramente risorto ed è apparso a Simone».

35 Т е пък разказаха за станалото по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба. Исус Христос се явява на апостолите в Йерусалим

Essi pure raccontarono le cose avvenute loro per la via, e come era stato da loro riconosciuto nello spezzare il pane.

36 И когато говореха за това, сам Исус застана между тях и им каза: Мир вам!

Ora, mentre essi parlavano di queste cose, Gesù stesso comparve in mezzo a loro e disse: «Pace a voi!»

37 А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.

Ma essi, sconvolti e atterriti, pensavano di vedere uno spirito.

38 И Той им каза: Защо се смущавате и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?

Ed egli disse loro: «Perché siete turbati? E perché sorgono dubbi nel vostro cuore ?

39 П огледнете ръцете Ми и нозете Ми - Аз съм същият; пипнете Ме и вижте, защото дух няма плът и кости, както виждате, че Аз имам.

Guardate le mie mani e i miei piedi, perché sono proprio io! Toccatemi e guardate, perché uno spirito non ha carne e ossa, come vedete che ho io».

40 И като каза това, им показа ръцете и нозете Си.

E, detto questo, mostrò loro le mani e i piedi.

41 Н о понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене?

Ma siccome per la gioia non credevano ancora e si stupivano, disse loro: «Avete qui qualcosa da mangiare?»

42 И Му дадоха парче печена риба и меден сок.

Essi gli porsero un pezzo di pesce arrostito;

43 И взе и яде пред тях.

egli lo prese, e mangiò in loro presenza. La missione affidata ai discepoli

44 И сус им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.

Poi disse loro: «Queste sono le cose che io vi dicevo quand’ero ancora con voi: che si dovevano compiere tutte le cose scritte di me nella legge di Mosè, nei profeti e nei Salmi».

45 Т огава им отвори ума, за да разберат Писанията.

Allora aprì loro la mente per capire le Scritture e disse loro:

46 И им каза: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден,

«Così è scritto, che il Cristo avrebbe sofferto e sarebbe risorto dai morti il terzo giorno,

47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всички народи, като се започне от Йерусалим.

e che nel suo nome si sarebbe predicato il ravvedimento per il perdono dei peccati a tutte le genti, cominciando da Gerusalemme.

48 В ие сте свидетели за това.

Voi siete testimoni di queste cose.

49 И , ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Моя Отец; а вие стойте в града Йерусалим, докато се облечете със сила отгоре. Възнесението на Исус Христос

Ed {ecco,} io mando su di voi quello che il Padre mio ha promesso; ma voi, rimanete in città, finché siate rivestiti di potenza dall’alto». L’ascensione di Gesù

50 И ги заведе до едно място срещу Витания; и вдигна ръцете Си да ги благослови.

Poi li condusse fuori fin presso Betania; e, alzate in alto le mani, li benedisse.

51 И като ги благославяше, отдели се от тях и се възнесе на небето.

Mentre li benediceva, si staccò da loro e fu portato su nel cielo.

52 А те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост;

Ed essi, adoratolo, tornarono a Gerusalemme con grande gioia;

53 и прекарваха постоянно в храма, като хвалеха и благославяха Бога.

e stavano sempre nel tempio, benedicendo Dio.