1 А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот

Ma un uomo di nome Anania, con Saffira sua moglie, vendette una proprietà

2 и задържа нещо от стойността със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред краката на апостолите.

e tenne per sé parte del prezzo, essendone consapevole anche la moglie; e un’altra parte la consegnò, deponendola ai piedi degli apostoli.

3 А Петър каза: Анания, защо изпълни Сатана сърцето ти, да излъжеш Святия Дух и да задържиш от стойността на нивата?

Ma Pietro disse: «Anania, perché Satana ha così riempito il tuo cuore da farti mentire allo Spirito Santo e trattenere parte del prezzo del podere?

4 Д окато стоеше непродадена, не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.

Se questo non si vendeva, non restava tuo? E una volta venduto, il ricavato non era a tua disposizione? Perché ti sei messo in cuore questa cosa? Tu non hai mentito agli uomini, ma a Dio».

5 И Анания, като слушаше тези думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.

Anania, udendo queste parole, cadde e spirò. E un gran timore prese tutti quelli che lo udirono.

6 И по-младите мъже станаха, обвиха го, изнесоха го и го погребаха.

I giovani, alzatisi, ne avvolsero il corpo e, portatolo fuori, lo seppellirono.

7 С лед като се минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае за станалото.

Circa tre ore dopo sua moglie, non sapendo ciò che era accaduto, entrò.

8 И Петър я попита: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? А тя отговори: За толкова.

E Pietro, rivolgendosi a lei: «Dimmi», le disse, «avete venduto il podere per tanto?» Ed ella rispose: «Sì, per tanto».

9 А Петър ѝ каза: Защо се наговорихте да изпитате Господния Дух? Ето, краката на тези, които погребаха мъжа ти, са на вратата и ще изнесат и теб.

Allora Pietro le disse: «Perché vi siete accordati a tentare lo Spirito del Signore? Ecco, i piedi di quelli che hanno seppellito tuo marito sono alla porta e porteranno via anche te».

10 И тя начаса падна до краката му и издъхна; а младежите, като влязоха, намериха я мъртва, изнесоха я и я погребаха до мъжа ѝ.

Ed ella in quell’istante cadde ai suoi piedi e spirò. I giovani, entrati, la trovarono morta; e, portatala via, la seppellirono accanto a suo marito.

11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това. Други чудеса на апостолите

Allora un gran timore venne su tutta la chiesa e su tutti quelli che udivano queste cose. Numerosi miracoli a Gerusalemme

12 И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между народа (и те всички бяха заедно в Соломоновия притвор;

Molti segni e prodigi erano fatti tra il popolo per le mani degli apostoli; e tutti di comune accordo si ritrovavano sotto il portico di Salomone.

13 а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; народът обаче ги величаеше;

Ma nessuno degli altri osava unirsi a loro; il popolo però li esaltava.

14 и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се присъединяваха),

E sempre di più si aggiungevano uomini e donne in gran numero, che credevano nel Signore;

15 т ака че даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, така че когато минава Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.

tanto che portavano perfino i malati nelle piazze e li mettevano su lettucci e giacigli, affinché, quando Pietro passava, almeno la sua ombra ne coprisse qualcuno.

16 С ъбираше се още и множество от градовете около Йерусалим, които носеха болни и измъчваните от нечисти духове; и всички се изцеляваха. Апостолите пред Синедриона

Anche la folla delle città intorno a Gerusalemme accorreva, portando malati e persone tormentate da spiriti immondi; e tutti erano guariti. Arresto degli apostoli

17 Т огава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, които съставляват садукейската секта, и, изпълнени със завист,

Il sommo sacerdote e tutti quelli che erano con lui, cioè la setta dei sadducei, si alzarono, pieni di invidia,

18 с ложиха ръце на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница.

e misero le mani sopra gli apostoli e li gettarono nella prigione pubblica.

19 Н о ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата и като ги изведе, им каза:

Ma un angelo del Signore, nella notte, aprì le porte della prigione e, condottili fuori, disse:

20 И дете, застанете в храма и говорете на народа всички думи на този вечен живот.

«Andate, presentatevi nel tempio e annunciate al popolo tutte le parole di questa vita».

21 Т е, като чуха това, на разсъмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде и онези, които бяха с него, и като свикаха Синедриона и всички старейшини на израелтяните, пратиха в тъмницата да доведат апостолите.

Essi, udito ciò, entrarono sul far del giorno nel tempio, e insegnavano. Ora il sommo sacerdote e quelli che erano con lui vennero, convocarono il sinedrio e tutti gli anziani dei figli d’Israele e mandarono alla prigione per far condurre davanti a loro gli apostoli.

22 Н о служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; върнаха се и известиха:

Ma le guardie che vi andarono non li trovarono nella prigione; e, tornate, fecero il loro rapporto,

23 Н америхме тъмницата заключена много здраво и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.

dicendo: «La prigione l’abbiamo trovata chiusa con ogni diligenza, e le guardie in piedi davanti alle porte; abbiamo aperto, ma non abbiamo trovato nessuno dentro».

24 А началникът на храмовата стража и главните свещеници, като чуха тези думи, бяха в недоумение поради тях и се чудеха какво ще последва от това.

Quando il capitano del tempio e i capi dei sacerdoti udirono queste cose, rimasero perplessi sul conto loro, non sapendo cosa ciò potesse significare.

25 Н о дойде някой си и им извести: Ето, човеците, които хвърлихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.

Ma sopraggiunse uno che disse loro: «Ecco, gli uomini che voi metteste in prigione sono nel tempio e stanno insegnando al popolo».

26 Т огава началникът отиде със служителите и ги доведе, обаче без насилие, защото се бояха от народа, да не би да ги замерват с камъни.

Allora il capitano, con le guardie, andò e li condusse via, senza far loro violenza, perché temevano di essere lapidati dal popolo.

27 И като ги доведоха, поставиха ги пред Синедриона; и първосвещеникът ги попита:

Dopo averli portati via, li presentarono al sinedrio; e il sommo sacerdote li interrogò,

28 С трого ви забранихме да поучавате в това име; но ето, изпълнили сте Йерусалим с учението си и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на този Човек.

dicendo: «Non vi abbiamo forse espressamente ordinato di non insegnare nel nome di costui? Ed ecco, avete riempito Gerusalemme della vostra dottrina e volete far ricadere su di noi il sangue di quell’uomo».

29 А Петър и апостолите отговориха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.

Ma Pietro e gli altri apostoli risposero: «Bisogna ubbidire a Dio anziché agli uomini.

30 Б ог на бащите ни възкреси Исус, Когото вие убихте, като Го окачихте на дърво.

Il Dio dei nostri padri ha risuscitato Gesù, che voi uccideste appendendolo al legno,

31 Н его Бог въздигна отдясно на Себе Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израел и прощение на греховете.

e lo ha innalzato con la sua destra, costituendolo Principe e Salvatore, per dare ravvedimento a Israele e perdono dei peccati.

32 И ние сме Негови свидетели за тези неща, както и Святият Дух, Когото Бог даде на онези, които Му се покоряват.

Noi siamo testimoni di queste cose; e anche lo Spirito Santo, che Dio ha dato a quelli che gli ubbidiscono». Il consiglio di Gamaliele convince i capi religiosi

33 А те, като чуха това, късаха се от яд и възнамеряваха да ги убият. Съветът на Гамалиил

Ma essi, udendo queste cose, fremevano d’ira e si proponevano di ucciderli.

34 Н о един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от целия народ, се изправи в Синедриона и заповяда да изведат апостолите навън за малко време;

Ma un fariseo di nome Gamaliele, dottore della legge, onorato da tutto il popolo, alzatosi in piedi nel sinedrio comandò che gli apostoli venissero un momento allontanati.

35 и каза на събранието: Израелтяни, внимавайте добре какво ще направите на тези човеци.

Poi disse loro: «Uomini d’Israele, badate bene a quello che state per fare circa questi uomini.

36 З ащото в миналото въстана Тевда и се представяше за голям човек, и към него се присъединиха около четиристотин мъже на брой; той бе убит и всички, които му се подчиниха, се разпиляха и изчезнаха.

Poiché, prima d’ora, sorse Teuda, dicendo di essere qualcuno; presso di lui si raccolsero circa quattrocento uomini; egli fu ucciso, e tutti quelli che gli avevano dato ascolto furono dispersi e ridotti a nulla.

37 С лед него въстана галилеянинът Юда по време на преброяването и отвлече след себе си някои от народа; и той загина и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.

Dopo di lui sorse Giuda il Galileo, ai giorni del censimento, e si trascinò dietro della gente; anch’egli perì, e tutti quelli che gli avevano dato ascolto furono dispersi.

38 И сега ви казвам: отдръпнете се от тези човеци и ги оставете, защото ако това намерение или това дело е от човеци, ще пропадне;

E ora vi dico: tenetevi lontani questi uomini e lasciateli stare; perché, se questo disegno o quest’opera è dagli uomini, sarà distrutta;

39 н о ако е от Бога, няма да можете да го опропастите. Пазете се да не би да се окажете и противници на Бога.

ma se è da Dio, voi non potrete distruggerli, se non volete trovarvi a combattere anche contro Dio».

40 И те го послушаха; и като повикаха апостолите, бичуваха ги и им заръчаха да не говорят в Исусовото име, и ги пуснаха.

Essi furono da lui convinti; e chiamati gli apostoli, li batterono, ingiunsero loro di non parlare nel nome di Gesù e li lasciarono andare.

41 А те си отидоха от Синедриона, радостни, че бяха удостоени да претърпят опозоряване за Исусовото име.

Essi dunque se ne andarono via dal sinedrio, rallegrandosi di essere stati ritenuti degni di essere oltraggiati per il nome di Gesù.

42 И нито един ден не преставаха да поучават и да благовестват и в храма, и по къщите, че Исус е Христос.

E ogni giorno, nel tempio e per le case, non cessavano di insegnare e di portare il lieto messaggio che Gesù è il Cristo.