1 З а първия певец, по "Умри за сина". Давидов псалом. Ще Те славословя, Господи, с цялото си сърце, ще разкажа всичките Твои чудесни дела.

Al direttore del coro. Su «Muori per il figlio ». Salmo di Davide. Io celebrerò il Signore con tutto il mio cuore, narrerò tutte le tue meraviglie.

2 Щ е се веселя и ще се радвам в Тебе, ще възпявам името Ти, Всевишни;

Mi rallegrerò ed esulterò in te, salmeggerò al tuo nome, o Altissimo,

3 п онеже неприятелите ми се връщат назад, падат и гинат пред Твоето присъствие.

poiché i miei nemici voltan le spalle, cadono e periscono davanti a te.

4 З ащото Ти си защитил правото и делото ми; седнал на престола, Ти си отсъдил справедливо.

Tu infatti hai sostenuto il mio diritto e la mia causa; ti sei assiso sul trono come giusto giudice.

5 И зобличил си народите, изтребил си нечестивите, изличил си името им до вечни векове.

Tu hai rimproverato le nazioni, hai fatto perire l’empio, hai cancellato il loro nome per sempre.

6 Н еприятелите изчезнаха; те са запустели завинаги; Ти си разорил градовете им, така че и споменът за тях не съществува вече.

È finita per il nemico! Son rovine perenni! Delle città che hai distrutte si è perso perfino il ricordo.

7 Н о Господ остава Цар довека, приготвил е престола Си за съд

Il Signore siede come re in eterno; egli ha preparato il suo trono per il giudizio.

8 и Той ще съди света с правда. Ще отсъди за племената справедливо.

Giudicherà il mondo con giustizia, giudicherà i popoli con rettitudine.

9 И Господ ще бъде прибежище на угнетените, прибежище в скръбни времена.

Il Signore sarà un rifugio sicuro per l’oppresso, un rifugio sicuro in tempo d’angoscia;

10 И онези, които познават името Ти, ще уповават на Тебе; защото Ти, Господи, не си оставил онези, които Те търсят.

quelli che conoscono il tuo nome confideranno in te, perché, o Signore, tu non abbandoni quelli che ti cercano.

11 П ейте хваления на Господа, Който обитава в Сион, изявете между племената делата Му;

Salmeggiate al Signore che abita in Sion, raccontate tra i popoli le sue opere.

12 з ащото Онзи, Който прави разследване за кръвопролития, помни уповаващите на Него, не забравя викането на кротките.

Perché colui che domanda ragione del sangue si ricorda dei miseri e non ne dimentica il grido.

13 С мили се над мене, Господи; виж скръбта, която ми причиняват онези, които ме мразят. Ти, Който ме вдигаш от портите на смъртта,

Abbi pietà di me, o Signore! Vedi come mi affliggono quelli che mi odiano, o tu che mi fai risalire dalle porte della morte,

14 з а да разкажа всичко, поради което Ти си за хвалене, в портите на Сионовата дъщеря и за да се радвам заради спасителната Ти помощ.

affinché io racconti le tue lodi. Alle porte della figlia di Sion festeggerò per la tua salvezza.

15 Н ародите затънаха в ямата, която сами направиха; в мрежата, която скриха, се улови кракът на самите тях.

Le nazioni sono sprofondate nella fossa che avevano fatta; il loro piede è stato preso nella rete che avevano tesa.

16 Г оспод е станал познат чрез правосъдието, което е извършил; нечестивият се впримчва в делото на своите си ръце. (Игаион: Села.)

Il Signore s’è fatto conoscere, ha fatto giustizia; l’empio è caduto nella trappola tesa con le proprie mani.

17 Н ечестивите ще се върнат в преизподнята, всички народи, които забравят Бога.

Gli empi se ne andranno al soggiorno dei morti, sì, tutte le nazioni che dimenticano Dio.

18 З ащото бедният няма да бъде забравен завинаги, нито ще бъде изгубена завинаги надеждата на кротките.

Certamente il povero non sarà dimenticato per sempre, né la speranza dei miseri resterà delusa in eterno.

19 С тани, Господи; да не надделява човек; да бъдат съдени народите пред Тебе.

Ergiti, o Signore! Non lasciare che prevalga il mortale; siano giudicate le nazioni in tua presenza.

20 Г осподи, докарай страх върху тях; нека познаят народите, че са само хора. (Села.)

O Signore, infondi spavento in loro; i popoli riconoscano che sono mortali.