1 З ащо, Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш по време на неволя?

O Signore, perché te ne stai lontano? Perché ti nascondi in tempo d’angoscia?

2 Ч рез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; те се хващат в лукавствата, които онези измислят.

L’empio nella sua superbia perseguita con furore i miseri; essi rimangono presi nelle insidie tese dai malvagi;

3 З ащото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; и сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.

poiché l’empio si gloria delle brame dell’anima sua, benedice il rapace e disprezza il Signore.

4 Н ечестивият от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири. Всичките му помисли са, че няма Бог.

L’empio, con viso altero, dice: «Il Signore non farà inchieste». Tutti i suoi pensieri sono: «Non c’è Dio!»

5 Н еговите пътища са винаги упорити; Твоите справедливи отсъждания са твърде високо от очите му; той презира всичките си противници.

Le sue vie son prospere in ogni tempo; cosa troppo alta per lui sono i tuoi giudizi; con un soffio egli disperde tutti i suoi nemici.

6 К азва в сърцето си: Няма да се поклатя, от род в род няма да изпадна в злощастие.

Egli dice in cuor suo: «Non sarò mai smosso; d’età in età non m’accadrà male alcuno».

7 У стата му е пълна с проклинане, угнетяване и насилие; под езика му има злоба и беззаконие.

La sua bocca è piena di maledizione, di frodi e di violenza; sotto la sua lingua c’è malizia e iniquità.

8 С еди в засада в селата, в скришни места, за да убие невинния; очите му са насочени тайно против безпомощния.

Egli sta in agguato nei villaggi, uccide l’innocente in luoghi nascosti; i suoi occhi spiano il misero.

9 П ричаква скришно като лъв в рова си, причаква, за да грабне сиромаха; сграбчва сиромаха, като го влачи в мрежата си.

Sta in agguato nel suo nascondiglio come un leone nella sua tana, sta in agguato per sorprendere il misero; egli sorprende lo sventurato trascinandolo nella sua rete.

10 Н авежда се, снишава се; и безпомощните падат в ноктите му.

Se ne sta quatto e chino e gli infelici soccombono alla sua forza.

11 К азва в сърцето си: Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.

Dice in cuor suo: «Dio dimentica, nasconde la sua faccia, non vedrà mai».

12 С тани, Господи; Боже, издигни ръката Си; да не забравяш кротките.

Ergiti, o Signore! O Dio, alza la tua mano! Non dimenticare i miseri.

13 З ащо нечестивият презира Бога и казва в сърцето си: Ти няма да го издирваш?

Perché l’empio disprezza Dio? Perché dice in cuor suo: «Non ne chiederà conto»?

14 Т и си го видял; защото гледаш неправдата и притеснението, за да ги хващаш в ръката Си; на Тебе се поверява безпомощният; Ти си помощник на сирачето.

Invece tu hai visto; poiché tu guardi la malvagità e l’oppressione per poi ripagare con la tua mano. A te si abbandona il misero; tu sei il sostegno dell’orfano.

15 С троши мишцата на нечестивия; издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.

Spezza il braccio dell’empio e del malvagio; chiedi conto della sua empietà, finché tu non ne trovi più.

16 Г оспод е цар до вечни векове; народите са изчезнали от земята Му.

Il Signore è re in eterno; le nazioni sono state sterminate dalla sua terra.

17 Г осподи, послушал си желанието на кротките; ще утвърдиш сърцето им; ще направиш внимателно ухото Си,

O Signore, tu esaudisci il desiderio degli umili; tu fortifichi il cuor loro, porgi il tuo orecchio

18 з а да отсъдиш в полза на сирачето и угнетения, така че човекът, който е от земята, да не застрашава вече.

per rendere giustizia all’orfano e all’oppresso, affinché l’uomo, che è fatto di terra, cessi d’incutere spavento.