1 И когато се приближаваха към Йерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, Исус изпрати двама от учениците Си и им каза:

Quando furono giunti vicino a Gerusalemme, a Betfage e Betania, presso il monte degli Ulivi, Gesù mandò due dei suoi discepoli,

2 И дете в селото, което е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек още не е възсядал; отвържете го и го докарайте.

dicendo loro: «Andate nel villaggio che è di fronte a voi; appena entrati, troverete legato un puledro d’asino, sopra il quale non è montato ancora nessuno; scioglietelo e portatelo qui da me.

3 И ако някой ви каже: Защо правите това?, отговорете: На Господа трябва; и той веднага ще го прати тук.

Se qualcuno vi dice: “Perché fate questo?”, rispondete: “Il Signore ne ha bisogno e lo rimanderà subito qua”».

4 И така, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и го отвързаха.

Essi andarono e trovarono un puledro legato a una porta, fuori, sulla strada, e lo sciolsero.

5 И някои от стоящите там им казаха: Какво правите, че отвързвате ослето?

Alcuni tra quelli che erano lì presenti dissero loro: «Che fate? Perché sciogliete il puledro?»

6 А те им казаха, както беше заръчал Исус; и те ги оставиха.

Essi risposero come Gesù aveva detto. E quelli li lasciarono fare.

7 И докараха ослето при Исус и намятаха на него дрехите си; и Той го възседна.

Essi condussero il puledro a Gesù, gettarono su quello i loro mantelli ed egli vi montò sopra.

8 И мнозина разстлаха дрехите си по пътя, а други - клони, като ги сечаха от дърветата.

Molti stendevano sulla via i loro mantelli, e altri delle fronde che avevano tagliate nei campi.

9 И тези, които вървяха отпред, и тези, които идваха отзад, викаха: Осанна! Благословен, Който идва в Господнето име!

Coloro che andavano avanti e coloro che venivano dietro gridavano: «Osanna! Benedetto colui che viene nel nome del Signore!

10 Б лагословено настъпващото царство на баща ни Давид, което иде в Господнето име! Осанна във висините!

Benedetto il regno che viene, del nostro padre Davide! Osanna nei luoghi altissimi!»

11 И Исус влезе в Йерусалим, в храма, и като разгледа всичко, понеже вече се беше свечерило, отиде във Витания с дванадесетте. Безплодната смокиня

Così entrò a Gerusalemme nel tempio; e dopo aver osservato ogni cosa intorno, essendo già l’ora tarda, uscì per andare a Betania con i dodici. Il fico sterile; i mercanti cacciati dal tempio

12 А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.

Il giorno seguente, quando furono usciti da Betania, egli ebbe fame.

13 И като видя отдалеч една разлистена смокиня, дойде, като търсеше плод на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само листа, защото не беше време за смокини.

Veduto di lontano un fico, che aveva delle foglie, andò a vedere se vi trovasse qualche cosa; ma, giunto al fico, non vi trovò nient’altro che foglie; perché non era la stagione dei fichi.

14 И Той проговори, като ѝ каза: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това. Изгонването на търговците от храма

E rivolgendosi al fico, gli disse: «Nessuno mangi mai più frutto da te!» E i suoi discepoli l’udirono.

15 И дойдоха в Йерусалим; Исус, като влезе в храма, започна да изпъжда онези, които продаваха, и онези, които купуваха в храма, и преобърна масите на обменителите на пари и столовете на онези, които продаваха гълъбите.

Vennero a Gerusalemme e, entrato nel tempio, si mise a scacciare coloro che vendevano e compravano nel tempio; rovesciò le tavole dei cambiavalute e le sedie dei venditori di colombi;

16 И не позволяваше на никого да пренесе какъвто и да било съд през храма.

e non permetteva a nessuno di portare oggetti attraverso il tempio.

17 И сус поучаваше, като им казваше: Не е ли писано: "Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всички народи", а вие го направихте "разбойнически вертеп"?

E insegnava, dicendo loro: «Non è scritto: “La mia casa sarà chiamata casa di preghiera per tutte le genti ” ? Ma voi ne avete fatto un covo di ladri ».

18 И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха начин как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му.

I capi dei sacerdoti e gli scribi udirono queste cose e cercavano il modo di farlo morire. Infatti avevano paura di lui, perché tutta la folla era piena d’ammirazione per il suo insegnamento.

19 А всякога на мръкване Той излизаше вън от града. Силата на вярата

Quando fu sera, uscirono dalla città. La preghiera e la fede; il perdono

20 И така, като минаваха сутринта, видяха, че смокинята е изсъхнала до корен.

La mattina, passando, videro il fico seccato fin dalle radici.

21 И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смокинята, която Ти прокле, е изсъхнала.

Pietro, ricordatosi, gli disse: «Rabbì, vedi, il fico che tu maledicesti è seccato».

22 А Исус им отговори: Имайте вяра в Бога!

Gesù rispose e disse loro: «Abbiate fede in Dio!

23 И стина ви казвам: Който каже на тази планина: Вдигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че онова, което казва, се сбъдва - ще му стане.

In verità io vi dico che chi dirà a questo monte: “Togliti di là e gettati nel mare”, se non dubita in cuor suo ma crede che quel che dice avverrà, gli sarà fatto.

24 З атова ви казвам: Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.

Perciò vi dico: tutte le cose che voi domanderete pregando, credete che le avete ricevute e voi le otterrete.

25 И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и вашият Отец, Който е на небесата, вашите прегрешения.

Quando vi mettete a pregare, se avete qualcosa contro qualcuno, perdonate; affinché il Padre vostro, che è nei cieli, vi perdoni le vostre colpe. [

26 Н о ако вие не прощавате, то и вашият Отец, Който е на небесата, няма да прости вашите прегрешения. За властта на Исус Христос

Ma se voi non perdonate, neppure il Padre vostro che è nei cieli perdonerà le vostre colpe.]» Dubbio sull’autorità di Gesù

27 И дойдоха пак в Йерусалим; и когато ходеше в храма, при Него дойдоха главните свещеници, книжниците и старейшините и Му казаха:

Poi vennero di nuovo a Gerusalemme; mentre egli passeggiava nel tempio, i capi dei sacerdoti, gli scribi e gli anziani si avvicinarono a lui e gli dissero:

28 С каква власт правиш това? И кой Ти е дал тази власт да правиш това?

«Con quale autorità fai queste cose? O chi ti ha dato l’autorità di fare queste cose?»

29 И сус им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос; отговорете Ми и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.

Gesù disse loro: «Io vi farò una domanda; rispondetemi e vi dirò con quale autorità io faccio queste cose.

30 Й оановото кръщение от небето ли беше или от човеците? Отговорете Ми.

Il battesimo di Giovanni veniva dal cielo o dagli uomini? Rispondetemi».

31 И те разискваха помежду си: Ако кажем: От небето, ще каже: Тогава защо не му повярвахте?

Essi ragionavano così tra di loro: «Se diciamo: “dal cielo”, egli dirà: “Perché {dunque} non gli credeste?”

32 Н о ако кажем: От човеците, бояха се от народа; защото всички искрено смятаха Йоан за пророк.

Diremo invece: “dagli uomini”?» Essi temevano il popolo, perché tutti pensavano che Giovanni fosse veramente profeta.

33 И така, те отговориха на Исус: Не знаем. Исус им каза: И Аз също не ви казвам с каква власт правя това.

Risposero a Gesù: «Non lo sappiamo». Perciò Gesù disse loro: «Neppure io vi dico con quale autorità faccio queste cose».