1 О твори, Ливане, вратите си, за да изгори огън кедрите ти.

Libano, apri le tue porte, e il fuoco divori i tuoi cedri!

2 Р идай, елхо, защото падна кедърът, защото отбраните кедри се сринаха; ридайте, васански дъбове, защото непроходимата гора бе изсечена.

Urla, cipresso, perché il cedro è caduto e gli alberi magnifici sono devastati! Urlate, querce di Basan, perché la foresta impenetrabile è abbattuta!

3 Г лас се чува от ридаещи пастири, защото това, с което се славеха, бе разрушено - глас на млади лъвове, които реват, понеже Йордановото величие бе опустошено.

Si odono i lamenti dei pastori, perché la loro gloria è distrutta; si ode il ruggito dei leoncelli, perché le rive lussureggianti del Giordano sono devastate.

4 Т ака казва Господ, моят Бог: Паси стадото, обречено на клане,

Così parla il Signore, il mio Dio: «Pasci le mie pecore destinate al macello,

5 ч иито купувачи ги колят и не се чувстват виновни; докато продавачите им казват: Благословен Господ, защото забогатях! И самите пастири не ги жалят.

quelle che i compratori uccidono senza rendersi colpevoli, delle quali i venditori dicono: “Sia benedetto il Signore, io mi arricchisco!”, quelle che i loro pastori non risparmiano affatto.

6 З атова няма вече да пожаля жителите на тази земя, казва Господ; а, ето, ще предам хората - всеки в ръката на ближния му и в ръката на царя му; и те ще разорят земята и Аз няма да ги избавя от ръката им.

Poiché io non risparmierò più gli abitanti del paese», dice il Signore, «anzi, ecco, io abbandonerò gli uomini, ognuno in balìa del suo prossimo e in balìa del suo re; essi schiacceranno il paese e io non libererò nessuno dalle loro mani».

7 И така, аз пасох обреченото на клане стадо, наистина най-бедното от всички стада! Още си взех две тояги; едната нарекох Благост, а другата нарекох Връзки; и пасох стадото.

Allora io mi misi a pascolare le pecore destinate al macello, perciò le più misere del gregge. Mi presi due bastoni; chiamai l’uno Favore e l’altro Vincoli, e mi misi a pascolare il gregge.

8 И изтребих трима пастири в един месец, понеже душата ми се отегчи от тях, а и тяхната душа се отврати от мене.

Io soppressi tre pastori in un mese; persi la pazienza con loro e anche loro si erano disgustati di me.

9 П осле казах: Няма да ви паса; което умира, нека умира, и което загива, нека загива, а останалите нека ядат всеки месото на ближния си.

Io dissi: «Non vi porterò più al pascolo; la moribonda muoia, quella che sta per perire perisca, e quelle che restano divorino l’una la carne dell’altra».

10 И като взех тоягата си Благост, пречупих я, за да унищожава завета, който бях сключил с всички племена.

Presi allora il mio bastone Favore e lo spezzai, per annullare il patto che avevo stretto con tutti i popoli.

11 В същия ден, когато беше пречупена, бедните от стадото, които внимаваха в мене, познаха наистина, че това беше Господнето слово.

Quello fu annullato in quel giorno, e le pecore più misere del gregge, che mi osservavano, conobbero che quella era la parola del Signore.

12 Т огава казах: Ако ви се види добро, дайте ми заплатата ми, ако ли не, недейте. И така, те ми претеглиха за заплата тридесет сребърника.

Io dissi loro: «Se vi sembra giusto, datemi il mio salario; se no, lasciate stare». Ed essi mi pesarono il mio salario: trenta sicli d’argento.

13 А Господ ми каза: Хвърли ги на грънчаря, - хубавата цена, с която бях оценен от тях! Аз взех тридесетте сребърника и ги хвърлих в Господния дом на грънчаря.

Il Signore mi disse: «Gettalo per il vasaio, questo magnifico prezzo con cui mi hanno valutato!» Io presi i trenta sicli d’argento e li gettai nella casa del Signore per il vasaio.

14 Т огава пречупих и другата си тояга, Връзки, за да прекратя братството между Юда и Израел.

Poi spezzai l’altro bastone, Vincoli, per rompere la fratellanza fra Giuda e Israele.

15 И Господ ми каза: Вземи си сега пособията на ненужен овчар.

Il Signore mi disse: «Prenditi anche gli arnesi di un pastore stolto.

16 З ащото, ето, Аз ще въздигна пастир на земята, който няма да се сеща за изгубените, нито да търси разпръснатите, който няма да лекува ранената, нито да пасе здравата, а ще яде месото на тлъстата и ще разсича копитата им.

Perché, ecco, io susciterò nel paese un pastore che non si curerà delle pecore che periscono, non cercherà le disperse, non guarirà le ferite, non nutrirà quelle che stanno in piedi, ma mangerà la carne delle grasse e strapperà loro perfino le unghie.

17 Г орко на безполезния пастир, който оставя стадото! Меч ще удари върху мишцата му и върху дясното му око; мишцата му съвсем ще изсъхне и дясното му око съвсем ще се помрачи.

Guai al pastore stolto che abbandona il gregge! La spada gli colpirà il braccio e l’occhio destro. Il braccio gli si seccherà del tutto e l’occhio destro gli si spegnerà completamente».