1 Н о Сатана се повдигна против Израел и подбуди Давид да преброи Израел.

Satana si mosse contro Israele e incitò Davide a fare il censimento d’Israele.

2 И така, Давид каза на Йоав и на първенците от народа: Идете, пребройте Израел от Вирсавее до Дан и ми доложете, за да науча броя им.

Davide disse a Ioab e ai capi del popolo: «Andate, fate il censimento degli Israeliti da Beer-Sceba fino a Dan e venite a riferirmene il risultato, perché io ne sappia il numero».

3 А Йоав отговори: Господ дано прибави на народа Си стократно повече, отколкото са! Но, господарю мой, царю, те всички не са ли слуги на господаря ми? Защо господарят ми желае това? Защо да стане причина за вина в Израел?

Ioab rispose: «Il Signore renda il suo popolo cento volte più numeroso di quello che è! Ma, o re, mio signore, non sono forse tutti servi del mio signore? Perché il mio signore domanda questo? Perché rendere così Israele colpevole?»

4 О баче царската дума надделя над Йоав. И така, Йоав тръгна и като обходи целия Израел, се върна в Йерусалим.

Ma l’ordine del re prevalse contro Ioab. Ioab dunque partì, percorse tutto Israele, poi tornò a Gerusalemme.

5 Й оав доложи на Давид броя на преброения народ. И целият Израел беше един милион и сто хиляди мъже, които можеха да носят меч; а Юда - четиристотин и седемдесет хиляди мъже, които можеха да носят меч.

Ioab fornì a Davide la cifra del censimento del popolo: c’erano in tutto Israele un milione e centomila uomini abili alle armi; e in Giuda quattrocentosettantamila uomini abili alle armi.

6 А между тях той не брои левитите и Вениаминовите синове; защото царската дума беше гнусна за Йоав.

Ioab non aveva fatto il censimento di Levi e di Beniamino come degli altri, perché l’ordine del re era per lui abominevole. La peste in Israele

7 Н о това нещо се видя зло пред Бога; затова Той порази Израел.

Questo dispiacque a Dio, che perciò colpì Israele.

8 Т огава Давид каза на Бога: Съгреших тежко, като извърших това; но сега, моля Ти се, премахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост.

E Davide disse a Dio: «Io ho gravemente peccato in ciò che ho fatto; ma ora ti prego, perdona l’iniquità del tuo servo, perché io ho agito con grande stoltezza».

9 И Господ говорѝ на Давидовия ясновидец Гад:

Il Signore parlò così a Gad, il veggente di Davide:

10 И ди, говорѝ на Давид: Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях, за да го извърша над теб.

«Va’ a dire a Davide: “Così dice il Signore: Io ti propongo tre cose; scegline una, e quella ti farò”».

11 И така, Гад дойде при Давид и му каза: Така казва Господ:

Gad andò dunque da Davide e gli disse: «Così dice il Signore: “Scegli quello che vuoi:

12 И збери си или тригодишен глад, или три месеца да гинеш пред неприятелите си, като те стига техният меч, или три дни да поразява Господният меч, т. е. мор по земята, като ангелът Господен погубва по всичките Израелеви предели. И така, сега виж какъв отговор да върна на Онзи, Който ме е пратил.

o tre anni di carestia, o tre mesi durante i quali i tuoi avversari facciano scempio di te e ti raggiunga la spada dei tuoi nemici, oppure tre giorni di spada del Signore, ossia di peste nel paese, durante i quali l’angelo del Signore porterà la distruzione in tutto il territorio d’Israele”. Ora, vedi che cosa io debba rispondere a colui che mi ha mandato».

13 Д авид отвърна на Гад: Намирам се много натясно; обаче по-добре да падна в ръката на Господа, защото Неговите милости са твърде много; а в ръката на човека да не попадна.

Davide disse a Gad: «Io sono in grande angoscia! Ebbene, che io cada nelle mani del Signore, perché le sue compassioni sono immense; ma che io non cada nelle mani degli uomini!»

14 И така, Господ прати мор върху Израел; и паднаха седемдесет хиляди мъже от Израел.

Così il Signore mandò la peste in Israele; e morirono settantamila Israeliti.

15 Б ог прати ангел в Йерусалим, за да го погуби; но когато започна да го погубва, Господ погледна и се разкая за злото, и каза на ангела, който погубваше народа: Стига вече; оттегли ръката си. И ангелът Господен стоеше при хармана на евусеца Орна.

Dio mandò un angelo a Gerusalemme per distruggerla; e come questi si disponeva a distruggerla, il Signore gettò su di lei lo sguardo, si pentì della calamità che aveva inflitta e disse all’angelo distruttore: «Basta, ritira ora la tua mano!» L’angelo del Signore si trovava presso l’aia di Ornan, il Gebuseo.

16 А Давид, като погледна и видя, че ангелът Господен стоеше между земята и небето с гол меч в ръката си, прострян над Йерусалим, тогава Давид и старейшините, облечени във вретища, паднаха на лицата си.

Davide, alzando gli occhi, vide l’angelo del Signore che stava fra terra e cielo, tenendo in mano una spada sguainata, vòlta verso Gerusalemme. Allora Davide e gli anziani, coperti di sacchi, si gettarono con la faccia a terra.

17 И Давид каза на Бога: Не заповядах ли аз да преброят народа? Наистина аз съм, който съгреших и извърших голямо зло; но тези овце какво са сторили? Над мене, моля Ти се, Господи Боже, нека бъде ръката Ти и над моя бащин дом, а не над Твоя народ, за да ги погуби.

E Davide disse a Dio: «Non sono io quello che ordinò il censimento del popolo? Sono io che ho peccato e che ho agito con tanta malvagità; ma queste pecore che hanno fatto? Ti prego, Signore, mio Dio, si volga la tua mano contro di me e contro la casa di mio padre, ma non contro il tuo popolo per colpirlo con il flagello!»

18 Т огава ангелът Господен заповяда на Гад да каже на Давид да отиде и издигне жертвеник на Господа на хармана на евусеца Орна.

Allora l’angelo del Signore ordinò a Gad di dire a Davide che salisse a erigere un altare al Signore nell’aia di Ornan, il Gebuseo.

19 И така, Давид излезе според думата, която Гад говори в Господнето име.

Davide salì, secondo la parola che Gad aveva pronunciata nel nome del Signore.

20 И като се обърна Орна и видя ангела, четиримата му синове, които бяха с него, се скриха. (А Орна вършееше жито.)

Ornan, voltandosi, vide l’angelo; e i suoi quattro figli che erano con lui si nascosero. Ornan stava battendo il grano.

21 И като идваше Давид към Орна, Орна погледна и го видя; и излезе от хармана и се поклони на Давид с лице до земята.

Quando Davide giunse presso Ornan, Ornan guardò e vide Davide; e, uscito dall’aia, si prostrò davanti a Davide con la faccia a terra.

22 Т огава Давид му каза: Дай ми мястото, където е този харман, за да издигна на него жертвеник на Господа; дай ми го за пълна цена, за да престане язвата между народа.

Allora Davide disse a Ornan: «Dammi il terreno di quest’aia, perché io vi costruisca un altare al Signore; dammelo per tutto il prezzo che vale, affinché il flagello cessi d’infierire sul popolo».

23 А Орна отговори на Давид: Вземи си го и нека господарят ми, царят, направи каквото му се вижда за добре; ето, давам воловете за всеизгаряне, диканите за дърва и житото за принос; всичко давам.

Ornan disse a Davide: «Prendilo, e il re, mio signore, faccia quello che pare bene ai suoi occhi; guarda, io ti do i buoi per gli olocausti, gli attrezzi per trebbiare come legna e il grano per l’offerta; tutto ti do».

24 А цар Давид каза на Орна: Не, а непременно ще го купя с пълна цена; защото не искам да взема за жертва на Господа това, което е твое, нито ще принеса за всеизгаряне, без да платя.

Ma il re Davide disse a Ornan: «No, io comprerò da te queste cose per il loro intero prezzo; poiché io non offrirò al Signore ciò che è tuo, né offrirò un olocausto che non mi costi nulla».

25 И така, Давид даде на Орна за мястото шестстотин сикъла злато по теглилка.

E Davide diede a Ornan come prezzo del luogo il peso di seicento sicli d’oro;

26 Т ам Давид издигна жертвеник на Господа и принесе всеизгаряния и мирни жертви, и призова Господа; и Той му отговори от небето с огън, паднал върху жертвеника за всеизгарянето.

poi costruì in quel luogo un altare al Signore, offrì olocausti e sacrifici di riconoscenza e invocò il Signore, il quale gli rispose mediante il fuoco, che discese dal cielo sull’altare dell’olocausto.

27 Т огава Господ заповяда на ангела и той върна меча си в ножницата му.

Poi il Signore comandò all’angelo di rimettere la spada nel fodero.

28 В онова време, когато Давид видя, че Господ го послуша на хармана на евусеца Орна, започна да принася там жертви.

In quel tempo Davide, vedendo che il Signore lo aveva esaudito nell’aia di Ornan il Gebuseo, offriva in tal luogo dei sacrifici.

29 З ащото в онова време Господнята скиния, която Моисей направи в пустинята, и жертвеникът за всеизгарянето бяха на високото място в Гаваон.

Il tabernacolo del Signore, che Mosè aveva costruito nel deserto, e l’altare degli olocausti si trovavano allora sull’alto luogo di Gabaon.

30 Н о Давид не можеше да иде пред скинията да се допита до Бога, понеже се боеше от меча на ангела Господен.

Davide non poteva andare davanti a quell’altare a cercare Dio per lo spavento che gli aveva causato la spada dell’angelo del Signore.