1 Летописи 21 ~ 1-я Паралипоменон 21

picture

1 Н о Сатана се повдигна против Израел и подбуди Давид да преброи Израел.

Сатана восстал на Израиль и побудил Давида устроить перепись Израиля.

2 И така, Давид каза на Йоав и на първенците от народа: Идете, пребройте Израел от Вирсавее до Дан и ми доложете, за да науча броя им.

Давид сказал Иоаву и начальникам войска: – Пойдите произведите перепись израильтян от Вирсавии до Дана и доложите мне, чтобы я знал, сколько их.

3 А Йоав отговори: Господ дано прибави на народа Си стократно повече, отколкото са! Но, господарю мой, царю, те всички не са ли слуги на господаря ми? Защо господарят ми желае това? Защо да стане причина за вина в Израел?

Но Иоав ответил: – Пусть Господь умножит Свой народ стократно. Разве не все они, господин мой, царь, твои слуги? Зачем мой господин хочет это сделать? Зачем ему наводить грех на Израиль?

4 О баче царската дума надделя над Йоав. И така, Йоав тръгна и като обходи целия Израел, се върна в Йерусалим.

Но царское слово оказалось сильнее слова Иоава, и Иоав ушел, прошел по всему Израилю и вернулся в Иерусалим.

5 Й оав доложи на Давид броя на преброения народ. И целият Израел беше един милион и сто хиляди мъже, които можеха да носят меч; а Юда - четиристотин и седемдесет хиляди мъже, които можеха да носят меч.

Иоав доложил Давиду о результатах переписи. Во всем Израиле было один миллион сто тысяч мужчин, способных владеть мечом, включая четыреста семьдесят тысяч в Иудее.

6 А между тях той не брои левитите и Вениаминовите синове; защото царската дума беше гнусна за Йоав.

Иоав не включил в общее число роды Левия и Вениамина, потому что приказ царя ему не понравился.

7 Н о това нещо се видя зло пред Бога; затова Той порази Израел.

Этот приказ был неугоден и Богу, и Он наказал Израиль.

8 Т огава Давид каза на Бога: Съгреших тежко, като извърших това; но сега, моля Ти се, премахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост.

Тогда Давид сказал Богу: – Сделав это, я совершил великий грех. Теперь я молю Тебя, прости вину Твоего слуги! Я поступил очень безрассудно.

9 И Господ говорѝ на Давидовия ясновидец Гад:

Господь сказал Гаду, провидцу Давида:

10 И ди, говорѝ на Давид: Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях, за да го извърша над теб.

– Иди и скажи Давиду: «Так говорит Господь: Я предлагаю тебе три наказания. Выбери, каким из них Мне наказать тебя».

11 И така, Гад дойде при Давид и му каза: Така казва Господ:

Гад пришел к Давиду и сказал ему: – Так говорит Господь: «Выбирай:

12 И збери си или тригодишен глад, или три месеца да гинеш пред неприятелите си, като те стига техният меч, или три дни да поразява Господният меч, т. е. мор по земята, като ангелът Господен погубва по всичките Израелеви предели. И така, сега виж какъв отговор да върна на Онзи, Който ме е пратил.

или три года голода или три месяца опустошения врагами, когда их меч будет неотступно преследовать тебя, или три дня Господнего меча – это дни мора в стране, когда Ангел Господень станет губить людей по всей земле Израиля». Итак, обдумай, чтобы я мог ответить Пославшему меня.

13 Д авид отвърна на Гад: Намирам се много натясно; обаче по-добре да падна в ръката на Господа, защото Неговите милости са твърде много; а в ръката на човека да не попадна.

Давид сказал Гаду: – Мне очень тяжело, но пусть лучше я попаду в руки Господа, а не в руки людей, ведь Его милость очень велика.

14 И така, Господ прати мор върху Израел; и паднаха седемдесет хиляди мъже от Израел.

Господь послал на Израиль мор, и погибло семьдесят тысяч израильтян.

15 Б ог прати ангел в Йерусалим, за да го погуби; но когато започна да го погубва, Господ погледна и се разкая за злото, и каза на ангела, който погубваше народа: Стига вече; оттегли ръката си. И ангелът Господен стоеше при хармана на евусеца Орна.

Бог послал Ангела, чтобы погубить Иерусалим. Но когда Он стал истреблять город, Господь увидел, пожалел о бедствии и сказал Ангелу, Который разил народ: – Довольно! Опусти руку. Ангел Господень в то время стоял над гумном иевусея Орны.

16 А Давид, като погледна и видя, че ангелът Господен стоеше между земята и небето с гол меч в ръката си, прострян над Йерусалим, тогава Давид и старейшините, облечени във вретища, паднаха на лицата си.

Давид поднял взгляд и увидел Ангела Господня, Который стоял между землей и небом с обнаженным мечом в руке, протянутым в сторону Иерусалима. И Давид со старейшинами, одетыми в рубище, пали лицом на землю.

17 И Давид каза на Бога: Не заповядах ли аз да преброят народа? Наистина аз съм, който съгреших и извърших голямо зло; но тези овце какво са сторили? Над мене, моля Ти се, Господи Боже, нека бъде ръката Ти и над моя бащин дом, а не над Твоя народ, за да ги погуби.

Давид сказал Богу: – Разве не я велел пересчитать народ? Я согрешил и сделал зло, а эти овцы – что они сделали? Господи, Боже мой, пусть же Твоя рука обратится на меня и на мою семью, но не дай Твоему народу сгинуть от мора. Давид сооружает жертвенник (2 Цар. 24: 18-25)

18 Т огава ангелът Господен заповяда на Гад да каже на Давид да отиде и издигне жертвеник на Господа на хармана на евусеца Орна.

Тогда Ангел Господень повелел Гаду сказать Давиду, чтобы тот пошел и построил жертвенник Господу на гумне иевусея Орны.

19 И така, Давид излезе според думата, която Гад говори в Господнето име.

И Давид пошел в послушании слову, которое произнес Гад во Имя Господа.

20 И като се обърна Орна и видя ангела, четиримата му синове, които бяха с него, се скриха. (А Орна вършееше жито.)

Когда Орна молотил пшеницу, он обернулся и увидел Ангела. Четверо сыновей Орны, которые были с ним, попрятались.

21 И като идваше Давид към Орна, Орна погледна и го видя; и излезе от хармана и се поклони на Давид с лице до земята.

Тогда Давид пришел к Орне и когда Орна посмотрел и увидел Давида, он вышел из гумна и склонился перед Давидом лицом до земли.

22 Т огава Давид му каза: Дай ми мястото, където е този харман, за да издигна на него жертвеник на Господа; дай ми го за пълна цена, за да престане язвата между народа.

Давид сказал ему: – Отдай мне свое гумно, я построю на его месте жертвенник Господу, чтобы прекратился мор среди народа. Продай его мне за полную цену.

23 А Орна отговори на Давид: Вземи си го и нека господарят ми, царят, направи каквото му се вижда за добре; ето, давам воловете за всеизгаряне, диканите за дърва и житото за принос; всичко давам.

Орна сказал Давиду: – Бери его! Пусть господин мой царь делает то, что ему угодно. Вот, я отдаю волов для всесожжения, молотильную доску на дрова и пшеницу для хлебного приношения. Я отдаю все это.

24 А цар Давид каза на Орна: Не, а непременно ще го купя с пълна цена; защото не искам да взема за жертва на Господа това, което е твое, нито ще принеса за всеизгаряне, без да платя.

Но царь Давид ответил Орне: – Нет, я заплачу тебе полную цену. Я не возьму для Господа того, что принадлежит тебе, и не стану приносить всесожжения, которое мне ничего не стоило.

25 И така, Давид даде на Орна за мястото шестстотин сикъла злато по теглилка.

Давид заплатил Орне шестьсот шекелей золота за это место.

26 Т ам Давид издигна жертвеник на Господа и принесе всеизгаряния и мирни жертви, и призова Господа; и Той му отговори от небето с огън, паднал върху жертвеника за всеизгарянето.

Давид построил там жертвенник Господу и принес всесожжения и жертвы примирения. Он призвал Господа, и Господь ответил ему, послав огонь с небес на жертвенник для всесожжений.

27 Т огава Господ заповяда на ангела и той върна меча си в ножницата му.

После этого Господь сказал Ангелу, и Тот вложил Свой меч в ножны.

28 В онова време, когато Давид видя, че Господ го послуша на хармана на евусеца Орна, започна да принася там жертви.

В то время, увидев, что Господь ответил ему на гумне иевусея Орны, Давид стал приносить Ему там жертвы.

29 З ащото в онова време Господнята скиния, която Моисей направи в пустинята, и жертвеникът за всеизгарянето бяха на високото място в Гаваон.

Скиния Господа, которую сделал в пустыне Моисей, и жертвенник для всесожжений находились в то время на возвышенности в Гаваоне.

30 Н о Давид не можеше да иде пред скинията да се допита до Бога, понеже се боеше от меча на ангела Господен.

Давид не мог пойти туда, чтобы говорить с Господом, потому что боялся меча Ангела Господнего.