1 П о това време се вдигна голям вик от народа и от жените им против братята им, юдеите.
В народе, среди мужчин и их жен, поднялся сильный ропот на своих братьев-иудеев.
2 З ащото имаше едни, които казваха: Ние, синовете ни и дъщерите ни, сме много; затова нека ни бъде дадено жито, за да ядем и да живеем.
Некоторые говорили: – Нас, наших сыновей и наших дочерей много, и чтобы кормиться и жить, нам нужно зерно.
3 А имаше и други, които казваха: Ние заложихме нивите си, лозята си и къщите си, за да вземем жито поради глада.
Другие говорили: – Нам приходится закладывать свои поля, виноградники и дома, чтобы достать зерна во время голода.
4 И маше още и други, които казваха: Срещу нивите и лозята си ние заехме пари за царските данъци.
А были и такие, которые говорили: – Нам приходится занимать деньги, чтобы платить царю налог на наши поля и виноградники.
5 Н о пак нашите тела са като телата на братята ни, нашите деца - като техните деца; и ето, ние ще трябва да даваме синовете и дъщерите си на работа като роби и някои от дъщерите ни са вече заведени в робство; нито е в силата ни да правим друго, защото други имат нивите и лозята ни.
Мы из той же плоти, что и наши соплеменники, и наши сыновья такие же, как у них, но нам приходится отдавать своих сыновей и дочерей в рабство. Некоторые из наших дочерей уже порабощены, но мы бессильны, потому что наши поля и виноградники принадлежат другим.
6 И се оскърбих твърде много, като чух вика им и тези думи.
Услышав их ропот и эти жалобы, я очень рассердился.
7 Т огава, като размислих в себе си, изобличих благородните и по-първите хора, като им казах: Вие вземате лихва всеки от брат си. И свиках против тях голямо събрание и им казах:
Обдумав, я обвинил знать и приближенных. Я сказал им: – Вы берете проценты со своих братьев! Из-за них я созвал большое собрание
8 Н ие според силата си изкупихме братята си, юдеите, които бяха продадени на народите; а вие самите ще продадете ли братята си? Трябва ли да се продадат на нас? А те мълчаха и не намериха какво да отговорят.
и сказал: – Всеми силами мы выкупали наших братьев-иудеев, которые были проданы язычникам. А теперь вы продаете своих же братьев, которых нам приходится выкупать! Они молчали, потому что им нечего было сказать.
9 П ак казах: Не е добро това, което правите. Не трябва ли да ходите в страха на нашия Бог, за да не ни укоряват езичниците, нашите неприятели?
Тогда я сказал: – То, что вы делаете, – нехорошо. Разве вы не должны ходить в страхе нашего Бога, чтобы избежать порицания наших врагов-язычников?
10 С ъщо и аз - братята ми и слугите ми - сме им заели пари и жито под лихва, но нека оставим, моля, това лихварство.
Я, мои братья и слуги также даем в долг народу деньги и зерно. Давайте прекратим брать проценты!
11 И така, върнете им още днес нивите им, лозята им, маслините им и къщите им, също стотната част от парите, от житото, от виното и от дървеното масло, които изисквате от тях.
Немедленно верните им их поля, виноградники, масличные рощи и дома, а также проценты, которые вы им назначили, – сотую часть денег, зерна, молодого вина и масла.
12 Т огава те отговориха: Ще ги върнем и нищо няма да искаме от тях; както казваш, така ще направим. Тогава повиках свещениците, чрез които ги заклех, че ще направят според това обещание.
– Мы вернем это, – сказали они, – и не потребуем больше от них ничего. Мы сделаем, как ты говоришь. Я призвал священников и заставил знать и приближенных дать клятву в том, что они выполнят обещанное.
13 О търсих още и пазвата си и казах: Така да отърси Бог от къщата му и от труда му всеки, който не би изпълнил това обещание; да! Така да бъде отърсен и изпразнен. И цялото събрание каза: Амин! И прославиха Господа. И народът постъпи според това обещание.
Еще я вытряхнул свою одежду и сказал: – Так пусть же Бог вытряхнет всякого человека, который не сдержит этого обещания, из его дома и добра. Так пусть же этот человек будет вытряхнут и опустошен! И все общество сказало: «Аминь!», – и прославило Бога. И народ сделал так, как и обещал. Неемия подает пример
14 А от времето, когато бях назначен за областен управител над тях в Юдейската земя, от двадесетата година до тридесет и втората година на цар Артаксеркс, дванадесет години, аз и братята ми не сме вземали заплатата на областен управител.
Более того, с двадцатого года правления царя Артаксеркса, когда я был назначен наместником в земле иудейской, до его тридцать второго года правления – двенадцать лет – ни я, ни братья мои не ели пищи, предназначенной для наместника.
15 А предишните областни управители, които бяха преди мене, бяха товар на народа и освен четиридесет сикъла сребро вземаха от тях хляб и вино; при това и слугите им господстваха над народа. Но аз не правех така, понеже се боях от Бога.
Прежние наместники, которые были до меня, возложили на народ тяжкое бремя, и брали у них сорок шекелей серебра, помимо пищи и вина. Даже их слуги помыкали народом. Но я, почитая Бога, так не поступал.
16 О ще и залягах върху работата на тази стена и нива не купихме; и всичките ми слуги бяха събрани там за тази работа.
Напротив, я посвятил себя работам по восстановлению стены. Все мои слуги были собраны туда для работ; мы не покупали земель.
17 П ри това на трапезата ми имаше сто и петдесет мъже от юдеите и по-видните хора, освен онези, които идваха при нас от околните ни народи.
Более того, за моим столом ели сто пятьдесят иудеев и приближенных, не считая тех, кто приходил к нам из окрестных народов.
18 А това, което беше готвено за мене всеки ден, беше едно говедо и шест отбрани овце; и птици готвеха за мен, а веднъж на десет дни имахме изобилно вино от всякакъв вид; а при всичко това аз не поисках заплатата на областен управител, защото робството тежеше силно върху този народ.
Каждый день у меня готовили одного быка, шесть отборных овец и птицу, а каждые десять дней – в изобилии всякого рода вино. Несмотря на это, я никогда не требовал пищи, предназначенной для наместника, потому что и без этого народу приходилось тяжело.
19 П омни ме, Боже мой, за добро поради всичко, което съм направил за този народ.
Вспомни мне во благо, Боже мой, все, что я сделал для этого народа.