1 ( По слав. 72.) Асафов Псалом. Благ е наистина Бог към Израел, към чистосърдечните.
Воистину Бог благ к Израилю, к чистым сердцем!
2 А колкото до мене, краката ми почти се отклониха, без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.
А мои ноги едва не поскользнулись, стопы мои чуть не потеряли опору,
3 З ащото завидях на надменните, като гледах благоденствието на нечестивите.
потому что я позавидовал надменным, увидев процветание нечестивых.
4 П онеже не се притесняват при умирането си, а тялото им е тлъсто.
Нет им страданий; они полны здоровья и силы.
5 Н е са в общите човешки трудове, нито са измъчвани, както другите хора.
Они свободны от тягот человеческих, и трудностей людских они не знают.
6 З атова гордостта като верижка окръжава шията им, насилието ги облича като дреха.
И поэтому гордость – их ожерелье, а жестокость – их одеяние.
7 О чите им изпъкват от тлъстина; мечтите на сърцето им се превъзнасят.
Вылезли от тучности глаза их; их тщеславие не знает границ.
8 П рисмиват се и говорят нечестиво за насилие; говорят горделиво,
Слова их полны издевательства и злобы, и в своей надменности угрожают насилием.
9 и здигат устата си до небето и езикът им обхожда земята.
Открывают уста свои против небес, и слова их расхаживают по земле.
10 З атова се отбива при тях народът му; и вода с пълна чаша се изпива от тях.
Потому к ним же обращается Его народ и пьет слова их, как воду из полной чаши.
11 И казват: Откъде знае Бог? И: Има ли знание във Всевишния?
Они говорят: «Как узнает Бог? Есть ли знание у Всевышнего?»
12 Е то такива са нечестивите! Винаги са благополучни! Умножават богатство!
Таковы нечестивые: они всегда беззаботны и умножают свое богатство.
13 Н аистина аз напразно съм очистил сърцето си и съм измил в невинност ръцете си,
Так не напрасно ли я хранил сердце свое в чистоте и омывал руки свои в невинности?
14 т ъй като съм измъчван цял ден и наказван всяка сутрин.
Целый день я подвергался мучениям и был наказан каждое утро.
15 А ко понечех да говоря така, ето, бих изневерил на поколението на децата Ти;
Но если бы я решил, что буду рассуждать так, то предал бы детей Твоих.
16 и мислех как да разбера това, но ми се виждаше много трудно,
Когда я пытался все это понять, то мне это казалось слишком трудным,
17 д окато влязох в Божието светилище и размишлявах върху сетнината им.
пока я не вошел в святилище Бога и не понял конца их.
18 Т и наистина си ги сложил на хлъзгави места, тръшнал си ги на разорение.
Истинно, на скользких путях Ты ставишь их и предаешь их полному разрушению.
19 К ак изведнъж стигат до запустение! Съвършено биват довършвани от ужаси.
Как неожиданно они истреблены, погибают от ужаса!
20 К акто сън изчезва след събуждане, така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,
Как сновидение исчезает при пробуждении, так Ты, Владыка, восстав, презришь их образ.
21 н о тогава моето сърце кипеше и чреслата ми се измъчваха.
Когда мое сердце наполняла горечь и терзалась моя душа,
22 Д отолкова бях обезумял и не разбирах! Бях като скот пред Теб.
я был невежествен и не понимал; как неразумное животное я был пред Тобою.
23 О баче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка.
И все же я всегда с Тобою: Ты держишь меня за правую руку;
24 Ч рез съвета Си ще ме водиш и след това ще ме приемеш в слава.
Ты руководишь мною Своим советом и потом к славе поведешь меня.
25 К ого имам на небето освен Теб? И на земята не желая друг освен Тебе.
Кто есть у меня на небесах, кроме Тебя? И на земле я ничего, кроме Тебя, не желаю.
26 Ч езне плътта ми и сърцето ми; но Бог е сила на сърцето ми и вечният ми дял.
Ослабевает моя плоть и мое сердце, но Бог – твердыня сердца моего и часть моя навсегда.
27 З ащото, ето, тези, които се отдалечават от Тебе, ще погинат; Ти изтребваш всички, които като блудници Те изоставят.
Те, кто далеки от Тебя погибнут, Ты губишь всех, кто неверен Тебе.
28 Н о за мен е добре да се приближа към Бога; Теб, Господи Йехова, направих прибежището си, за да възгласявам всички Твои дела.
А для меня благо приближаться к Богу; Владыку Господа я сделал своим убежищем. Я возвещу о всех делах Твоих.